From Wikipedia, the free encyclopedia
Шарл II Анжуйски, наричан Куция, е крал на Неапол и Сицилия, титулуван крал на Йерусалим, княз на Салерно, граф на Прованс.
Шарл II Анжуйски Charles II | |
крал на Неапол и Сицилия, титулярен крал на Йерусалим | |
Роден |
около 1254 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Неапол, Италия |
Управление | |
Период | 1285 – 1309 |
Предшественик | Карл I Анжуйски |
Наследник | Робер I Анжуйски |
Други титли | княз на Салерно граф на Прованс |
Герб | |
Семейство | |
Род | Анжу-Сицилиански дом |
Баща | Карл I Анжуйски |
Майка | Беатрис Прованска |
Братя/сестри | Филип Анжуйски Бланш Анжуйска Елизабет Анжуйска |
Съпруга | Мария Арпад (1270) |
Деца | Карл Мартел Анжуйски Луи Тулузки Робер Анжуйски Филип I Анжуйски Жан Драчки Маргарита Анжуйска (1273 – 1299) Бланка Анжуйска Елеонора Анжуйска |
Шарл II Анжуйски в Общомедия |
Син е на Шарл I Анжуйски (* 1227, † 1285), основател на Анжу-Сицилианския дом на Анжуйската династия, крал на Сицилия (от 1266 г.), крал на Йерусалим (1277), граф на Анжу и на Мен (1246 – 1285), граф на Прованс (1246 – 1267) заедно с Беатрис Прованска, княз на Таранто (1266 – 1285), херцог на Драч (от 1267), княз на Ахея (1278 – 1285), крал на Албания (от 1272), княз на Морея (от 1278), и на съпругата му Беатрис Прованска (* 1229, † 1267), най-малката дъщеря на графа на Прованс Раймон Беренгер IV и на Беатрис Савойска.
През 1270 г. Шарл се жени за 12-годишната Мария Арпад, унгарска принцеса, дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, сестра на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Каталина и на византийската императрица Анна.
През 1284 г. е Шарл II попада в плен на Педро III, крал на Арагон, в морска битка при Неапол. Нито булите за отлъчване на Мартин IV, нито кампанията на французите могат да принудят Педро III да освободи Шарл. Едва през 1288 г. Хайме II, след смъртта на Педро III, наследява Сицилия и връща на Шарл свободата му, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Шарл отива при новия папа Николай IV, който незабавно го освобождава от всички клетви към Хайме, коронясва го за крал на Сицилия през 1289 г. и отлъчва крал Алфонсо III Арагонски.
Новият папа Бонифаций VIII, избран през 1294 г. в Неапол под егидата на крал Шарл II, става посредник между него и Хайме, в резултат на което в Анани е подписано споразумение. Според него Хайме трябва да се ожени за дъщерята на Шарл, Бланка, и получава правото да инвестира в Сардиния и Корсика, като се ангажира да даде на Анжу свобода на действие в Сицилия. Хайме II също едновременно с това призовава по-малкия си брат Федерико II да управлява Сицилия. В резултат войната продължава. Шарл помага на папата, но синът му Филип I Тарантски е пленен в битката при Ла Фалконара през 1299 година. През 1302 г. в Калтабелота е сключен мирен договор. Шарл се отказва от правата си на Сицилия и се съгласява на брака на дъщеря си Елеонора и крал Федерико II. Договорът е ратифициран от папата през 1303 година.
Шарл прекара последните си години тихо в Неапол, разкрасявайки и укрепвайки града. Умира през май 1309 г. и е наследен от сина му Робер Мъдри.
∞ 1270 за 12-годишната Мария Арпад (* 1257; † 5 март 1323), унгарска принцеса, дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, сестра на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Каталина и на византийската императрица Анна, от която има 14 деца:
Шарл II има двама извънбрачни сина:
Карл I | → | Крал на Неапол (7 януари 1285 – 5 май 1309) | → | Робер I |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.