Remove ads
село в община Луковит, обл. Ловеч From Wikipedia, the free encyclopedia
Карлу̀ково е село в Северна България, област Ловеч, община Луковит.
Карлуково | |
Сградата на кметството в Карлуково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 695 души[1] (15 март 2024 г.) 19,3 души/km² |
Землище | 36,026 km² |
Надм. височина | 263 m |
Пощ. код | 5782 |
Тел. код | 06987 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 36511 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Марияна Маринова-ГЕРБ |
Карлуково в Общомедия |
Намира се на около 52 km западно от областния център Ловеч, 9 km югозападно от общинския център Луковит и 12 km южно от град Червен бряг.
Селото е разположено в територия с хълмист релеф в западния Предбалкан, в Карлуковския карстов район, частично в просичащия района пролом на река Искър, известен в географската литература като Карлуковски пролом.[2] Проломът[3] започва след село Кунинò и завършва североизточно от село Реселѐц.
Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително блатото Лилов вир (Лилов гьол), от малкото останали в България карстови блата.[4] Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни.[5] Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалната забележителност Окната. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация[6] 44 м.
Землището на Карлуково е частично[7] в обхвата на защитена зона Карлуковски карст[8] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.
Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега“, разположен край Луковит, образуват Геопарк „Искър-Панега“.[9]
Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.
Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.
Там по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква „Успение Богородично“ (чийто последен стенописен слой датира от 1602 година), както и скалните манастири „Света Марина“, „Свети безсребреници Дамян и Козма“ и „Свети Никола“ (Глигора). Заедно с изградения в най-ново време храм „Света Троица“ общият брой на църквите в Карлуково е 5, което е признак на високо културно и историческо наследство в селото.
В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на Втората българска държава, то е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).
По данни в Националния регистър на населените места, воден от Националния статистически институт, населението на Карлуково[10] е било 2098 души към 1934 г., 2221 души – максимум, към 1946 г., намаляло е двойно до 1090 души към 1992 г. (средно с по 24 – 25 души годишно), след което по-плавно намалява до 722 души към 2018 г. (средно с по 14 – 15 души годишно).
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 847 | 100,00 |
Българи | 651 | 76,85 |
Турци | 4 | 0,47 |
Цигани | 182 | 21,48 |
Други | 7 | 0,82 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 3 | 0,35 |
Карлуково разполага с гара на преминаващата през Карлуковския пролом железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.
Има пътна връзка с общинския център град Луковит и околните села, а през селата Румянцево и Златна Панега – с европейския път Е83 и автомагистрала Хемус.
Село Карлуково е център на кметство Карлуково.[12][13]
Това е действащо читалище, регистрирано под номер 894 в Министерството на културата на Република България. Има библиотека с 11 448 тома.[14] Носи името на фолклорния композитор и диригент Дико Илиев.
През 1902 г. на територията на Карлуковския манастир е построен със съгласието на Българската православна църква приют за душевно болни.[15][16] С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница в Карлуково (ДПБ Карлуково), чествала 110-годишния си юбилей през 2012 г.[17]
Болницата се намира в близост до гара Карлуково. Църквата „Успение Богородично“ – единствената оцеляла част от манастира, остава в двора ѝ.
На около 250 м източно от Държавната психиатрична болница, на отсрещния бряг на р. Искър е „кацнал“ на висока скала Националният пещерен дом „Петър Трантеев“.[18]
Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс" с пещерите: Темна дупка; Проходна; Свирчовица; Банковица и Хайдушката дупка е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK).[19] Припокрива се частично от Националната екологична мрежа „Натура 2000“ във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията.[20]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.