Златна Панега (река)

Златна Панега или Панега (антично име Панакс, старо име до 1937 г. Алтън Панега), е река в България, област Ловеч – общини Ябланица и Луковит и област Плевен – община Червен бряг, десен приток на река Искър. Дължината ѝ е 50,3 km, която ѝ отрежда 85-о място сред реките на България.

Златна Панега (Панега)
Река Златна Панега при природен парк „Панега“ край град Луковит
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Ловеч Община Ябланица Община Луковит Област Плевен Община Червен бряг
Дължина	50,3 km
Водосб. басейн	350 km²
Отток	4,0 m³/s
Начало
Място	карстовия извор „Глава Панега“ в село Златна Панега
Координати	43°05′18.96″ с. ш. 24°09′36″ и. д.43.0886° с. ш. 24.16° и. д.43.0886, 24.16
Надм. височина	188 m
Устие
Място	десен приток на река Искър → Дунав → Черно море
Координати	43°17′26.87″ с. ш. 24°04′18.84″ и. д.43.2908° с. ш. 24.0719° и. д.43.2908, 24.0719
Надм. височина	94 m
Златна Панега в Общомедия

Описание

Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор „Глава Панега“ (4000 l/s), разположен в югоизточната част на село Златна Панега, на 188 m н.в. Тече в северна посока, като преди град Луковит образува живописен пролом. При село Радомирци завива на северозапад и се влива отдясно в река Искър, на 94 m н.в., на 850 m северозападно от крайните квартали на град Червен бряг.

Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 350 km², което представлява 4,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Златна Панега отводнява най-северозападните части на Ловешка област.

Екопътека „Искър Панега“

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Бреснишки дол
• → Батулска река
• ← Дъбенска река
• → Белянска река
• ← Крушов дол

Средногодишният отток на реката при село Петревене е 4 m³/s, като максимумът е през месец май, а минимумът – октомври-ноември.

По течението на реката са разположени 2 града и 5 села:

• Област Ловеч
• Община Ябланица – Златна Панега;
• Община Луковит – Румянцево, Петревене и град Луковит;

• Област Плевен
• Община Червен бряг – Радомирци, Рупци и град Червен бряг.

Голяма част от водите на реката се използват за промишлено водоснабдяване, малка част, главно в долното течение – за напояване. Производство на електроенергия – ВЕЦ „Луковит“

По долината на реката от извора ѝ до село Радомирци, на протежение от 19,8 км преминава първокласен път път № 3 от Държавната пътна мрежа Ботевград – Плевен – Бяла.

По цялото протежение на реката от Златна Панега до Червен бряг преминава трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.

Етимология

Името се среща в средновековието като Πάναξ. Производно е на по-старото *Панек, *Паник, което идва от тракийското *panik(a), „река“. Краесловното -а е член от мъжки род. Сравними са Панега, река в Драмско, Панека над Павелско и Πάνυσσος, тракийското име на Камчия. Името е от индоевропейския корен *pan - „блато“, „тиня“.^[1]

Други

На Панега е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 357.

Бележки

1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 169.