Remove ads
Исмаил Гаспрински (на кримскотатарски: İsmail Gasprinskiy (Gaspıralı), Исмаил Гаспринский (Гаспыралы, إسماعيل غصپرينسكى (غصپرلي, 8 (20) март 1851 – 11 (24) септември 1914) е кримскотатарски интелектуалец, просветител, издател и политик, получил известност и признание сред мюсюлманското население на Руската империя. Един от основатели на джадидизма и пантюркизма[1]
| Исмаил Гаспрински İsmail Gasprinskiy (Gaspıralı) Исмаил Гаспринский (Гаспыралы) (اسماعيل غصپرينسكى (غصپرلي | |
| Депутат в Бахчисарайската градска Дума | |
 | |
| Роден |
Авджикой, Таврическа губерния |
|---|---|
| Починал | 11 септември 1914 г. (стар стил)
Бахчисарай, Таврическа губерния |
| Погребан | Бахчисарай, Украйна |
| Религия | ислям сунитски ислям |
| Учил в | Парижки университет |
| Работил | Градски управител на Бахчисарай |
| Награди | Меджидие (орден) |
Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:Личност
Алипи МатеевБиографияАлипи Николов Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област).
Произхожда от учителско семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета, Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името му идва от гръцки αλίποζ – безскръбен.Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров. Благодарение на него той избира математиката за свое жизнено поприще. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия, а после във Втора софийска мъжка гимназия. Преподавателска дейностПреподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент води упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия и по висш анализ и висша алгебра. Чете лекции по аналитична, проективна, дескриптивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а за определено време и на физици. На студенти химици преподава диференциално и интегрално смятане.
Още през 1953/55 г. е чел специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. е чел спецкурс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по време на специализацията си в Париж. Библиография
Крилати мисли Напечатаното не можеш да го изтриеш с гума. Външни препратки | |
| Семейство | |
| Баща | Мустафа Алиоглу |
| Майка | Фатма-Султан Темир-Гази-кизи |
| Деца | Шефика Гаспринска |
| Подпис |  |
| Исмаил Гаспрински в Общомедия | |
Роден е в село Авджикой, (по други данни в съседното село Улу Сала), в Ялтенски уезд на Таврическа губерния,[2] (сега Бахчисарайски район на Крим) в семейството на офицера на руска служба Мустафа Алиоглу Гаспрински и съпругата му Фатма-Султан Темир-Гази-кизи (моминско име Кантакузова). Мустафа Алиоглу е родом от разположения на южния бряг на Крим аул Гаспра, и затова взима фамилията Гаспрински. На 19 април 1854 г. семейството е утвърдено в дворянското съсловие. Исмаил Гаспрински получава домашно образование, после в начално училище (мектебе), в Симферополската мъжка гимназия, във Воронежкия кадетски корпус, а накрая и във 2-ра Московска военна гимназия. Не завършвайки гимназията, той се завръща в Крим, където става учител в начално училище. През 1871 г. заминава във Франция. През 1874 и 1875 г. живее в Турция. Завръщайки се в Крим, той е избран за депутат в Бахчисарайската градска Дума. От 13 февруари 1879 г. до 5 март 1884 г. е градски управител на Бахчисарай.
От 1879 г. Исмаил Гаспрински предприема многократни опити самостоятелно да издава вестниците на общотюркски език „Файдали еглендже“ (1879 – 1880) и „Закон“ (1881). От 10 април 1883 г. на Гаспрински е позволено да издава и редактира първия руски тюрко-славянски вестник „Переводчикъ-Терджиманъ“. Той дълго време е единственото тюркоезично периодично издание в Русия, а от началото на 20 век и най-стария мюсюлмански вестник в света. Вестникът оцелява в продължение на почти 35 години и е закрит на 23 февруари 1918 г.
Чрез „Переводчикъ-Терджиманъ“ идеите на Исмаил Гаспрински се разпространяват в Крим, Идел-Урал, Хивинското ханство, Бухарското ханство. Освен това, вестникът се разпространява в Персия, Китай, Турция, Египет, България, Франция, Швейцария, САЩ.
На материалите от публикациите на Гаспрински се ползва други печатни издания на ислямските народи: „Икдам“, „Себах“, „Гайрет“, „Ватан“, „Диккат“, „Хидмет“, „Агонк“, „Заман“, „Кайро“, „Нил“, „Ахтер“, „Наасури“.
През 1886 г. започва изданието на рекламно приложение към вестник „Преводачъ-Терджиманъ“ под името „Лист за реклами“. Към края на 1905 г. Гаспрински започва да издава първото кримско-тюркско списание за жени „Алеми Нисван“ („Женски свят“), редактор на което е дъщеря му Шефика. Това е третият опит (първите два неуспешни, той предприема през 1887 г. (вестник „Тербие“ (Възпитание)), и приложението към вестник „Переводчикъ-Терджиманъ“ – „Кадын“ (Жена) през 1891 г.). През 1906 г. Исмаил Гаспрински получава разрешение за първото издание на хумористично списание на родния си език, наречено „Ха-ха-ха“. По-късно той създава нов ежеседмичник – органа на мюсюлманската фракция в Държавната дума на Руската империя вестник „Милет“ („Народ“).
През 1907 – 1908 г. в Египет Исмаил Гаспрински издава няколко броя на вестник „Ал Нахда“ („Възраждане“) и на арабски език. Сътрудници на издателството на Гаспрински в различни периоди са видни дейци на кримскотатарската култура: Осман Акчокракли, Мемет Нузет, Якуп Шакир Али, Усеин Шамил Тохтаргази, Абляким Илмий, Асан Сабри Айвазов, Исмаил Лятиф-заде, Сеит-Абдула Озенбашли и др
С името на Исмаил Гаспрински е свързано основаването и развитието на образователното движение на народите от ислямския Изток – джадидизъм (нов, по-светски метод на обучение), който радикално променя същността и структурата на началното образование в много мюсюлмански страни, което му придава по-светски характер. От Гаспрински са разработени основите за преобразуването на мюсюлманската етноконфесионална система на народно образование. Неговите нови методи на обучение се използват с успех не само в Крим, но и в Татарстан, Казахстан, Башкортостан, Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан, Турция, Северна Персия и Източен Китай. С тях е написана и издадена серия учебни помагала за национални училища, използващи новия метод. В най-известното от тях се превръща учебникът „Ходжа и субъян“ („Учител и деца“).
От 1887 г. Гаспрински е бил третият член на Таврическата научна архивна комисия.
През 1905 г. Гаспрински и неговите съмишленици създават мюсюлманската либерална организация „Бутюнрусие иттифак ал муслимин“ („Всерусийски съюз на мюсюлманите“). Той е член на Централния комитет и непосредствено оглавява кримския клон на организацията. През есента на 1905 г. Гаспрински, и водения от него клон на организацията, преминават на позициите на „Съюз от 17 октомври“. Гаспрински е активен участник на всички конгреси на „Иттифак ел муслимин“. Сред кримскотатарските му съмишленици по-известни са: Исмаил и Амет Муфтиизаде, Мустафа Кипчакски, Асани Сабри Айвазов, Абдурахман Меметоглу, Асан Тарпиев, Сюлейман Кримтаев, Абдурешит Медиев, Рустам Ахундов и др.
През 1907 г. Гаспрински предлага в Кайро свикване на Световен мюсюлмански конгрес за обединение на прогресивните сили на Изтока по пътя на реформи и преобразувания.
Гаспрински стои в основата на Всеруския професионален съюз на печатните работници. Той разпространява идеите на организациите на многобройните „Общества за взаимопомощ на бедните мюсюлмани“, „Библиотечни общества“ и участва в работата на много от тях.
Възгледите на Гаспрински по обществена значимост стоят наравно с идеите на будителите и философите Джамалютдин ал Афгани, Шигабутдин Марджани, Мухамад Абдо, Хасанбек Меликов (Зардаби), Махмудходжи Бехбуди и др.
Исмаил Гаспрински е автор на множество художествени творби: романа „Френски писма“, който е част от утопичната приказка „Дар ул Рахат мусулманлари“; романа „Африкански писма – Страната на амазонките“; разказа „Арслан Киз“, новелата „Планината на Изтока“, есетата „Руското мюсюлманство. Мисли, бележки и наблюдения на мюсюлманина“, „Руско-източно съглашение. Мисли, бележки и пожелания“ и някои други. Гаспрински е родоначалник на много литературни и публицистични жанрове, не само на кримските тюрки, но и на други тюркски народи.
Гаспрински е награден със следните ордени: бухарски „Златен медал на Изгряващата звезда“ (III степен); турски „Меджидие“ (IV степен); ирански „Лъв и слънце“ (IV и III степен) и „Медал на Санктпетербургското руско Техническо дружество“ (бронзов).
Гаспрински умира в Бахчисарай и е погребан на територията на медресето Зинджирли.
Паметници на Гаспрински са издигнати в Симферопол и Бахчисарай.
Remove ads
На негово име са наречени:
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads