Имре Лакатош

Имре Лакатош (на унгарски: Lakatos Imre) е философ на науката, роден в Унгария, който е живял в Англия, един от представителите на постпозитивизма. Сред основните му приноси е концепцията за развитието на науката чрез т.нар. „научноизследователска програма“ (на английски: research programme): съвкупност от теории с обща „научна метафизика“.

Имре Лакатош Lakatos Imre
унгарски философ
Роден	9 ноември 1922 г. Дебрецен, Унгария
Починал	2 февруари 1974 г. (51 г.) Лондон, Великобритания
Етнос	евреи
Учил в	Московски държавен университет Дебреценски университет Кеймбриджки университет[1]
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20 век
Школа	фалибилизъм, фалсификационизъм
Интереси	епистемология, философия на математиката, философия на науката
Повлиян	Пол Файерабенд, Хегел, Ленин, Дьорд Лукач, Карл Маркс, Карл Попър, Томас Кун
Повлиял	Пол Файерабенд
Научна дейност
Област	Философия на науката
Работил в	Лондонско училище по икономика и политически науки (1960 – 1974)[1]
Имре Лакатош в Общомедия

Биография

Роден е под името Аврум Липшиц в Дебрецен в еврейско семейство. По време на Втората световна война участва в антифашистката съпротива. Поради преследванията срещу евреите (майка му и баба му загиват в Освиенцим) е принуден да промени фамилията си на Молнар, а след това на Лакатош. Според някои източници приема пролетарската фамилия Лакатош (шлосер) след като започва работа в правителството на Унгарската народна република.

След войната завършва аспирантура в Московския университет под ръководството на София Яновска. За кратко работи в Министерството на образованието на комунистическа Унгария. По това време попада под силното влияние на идеите на сънародниците си Дьорд Лукач, Дьорд Пойа и Шандор Карачон. По време на култа към личността 1950–1953 г. е репресиран като „ревизионист“ и пратен в затвора. По време на Унгарската революция от 1956 г. бяга на Запад през Австрия и от 1958 г. живее постоянно във Великобритания. От 1969 г. е професор в Лондонската школа по икономика и политически науки. Умира през 1974 г. на 51 години от инсулт.

Методология на научноизследователските програми

Лакатош е автор на теорията и методологията на „научноизследователските програми“, в чиито рамки развива принципа на фалсифицируемост на Карл Попър до степен, наречена от него изтънчена фалшифицируемост. Теорията на Лакатош изучава движещите сили за развитието на науката, продължава и едновременно с това оспорва методологичната концепция на Попър и полемизира с теорията на Томас Кун. Своите идеи Лакатош e споделял и обсъждал с Паул Файерабенд^[2]

Лакатош описва науката като конкурентна борба на научноизследователски програми, състоящи се от „твърдо ядро“ от априорно приети фундаментални допускания, които не могат да бъдат опровергани вътре в програмата, и „предпазен пояс“ от спомагателни хипотези ad hoc, които могат да се видоизменят и приспособяват според контрапримерите на програмата. Еволюцията на конкретната програма става чрез видоизменение и уточнение на „предпазния пояс“, докато разрушаването на „твърдото ядро“ теоретично означава отмяна на програмата и замяната ѝ с друга, конкурентна програма.

Като главен критерий за научност на една програма Лакатош посочва прираста на фактически знания, свързан със силата ѝ на предсказване. Докато програмата дава прираст на знания, работата на учения в нейните рамки е „рационална“. Когато програмата загуби силата си на предсказване и започне да работи само чрез пояса от спомагателни хипотези, Лакатош препоръчва отказ от по-нататъшното ѝ развитие. Посочва, че има отделни случаи, в които научноизследователската програма успява да преживее кризата и започва отново да дава научни резултати; така че придържането на учения към избраната програма дори по време на криза също се признава за „рационално“.

Библиография

• Лакатош И., Доказателства и опровержения: Логика на математическото откритие, София: Наука и изкуство, 1983 (прев. от англ. Г. Гаргов) -
• ((en)) Criticism and the Growth of Knowledge, edited by Imre Lakatos and Alan Musgrave, Cambridge University Press, 1970 – съдържа пълно изложение на методологията на Лакатош

Бележки

1. plato.stanford.edu
2. ((en)) Lakatos, I., and Feyerabend P., For and against Method: including Lakatos’s Lectures on Scientific Method and the Lakatos-Feyerabend Correspondence, ed. by Matteo Motterlini, Chicago University Press, (451 pp), 1999, ISBN 0-226-46774-0

Външни препратки

• ((en)) за Имре Лакатош на сайта на Лондонската школа по икономика и политически науки
• ((en)) Звукозаписи на лекции на Имре Лакатош по научен метод

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лакатос, Имре“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​