Иван Мартинов (Иван Цеков Георгиев) е български писател-белетрист и мемоарист.
Тази статия е за българския писател. За руския филолог и ботаник вижте Иван Мартинов (филолог).
Иван Мартинов е роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Учи в Смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч). Първото си стихотворение публикува през 1929 г. в ученическия вестник „Струя“. През 1930 г. като активен член на РМС е принуден да се премести в София. Тук завършва средното си образование в III Образцова мъжка гимназия. Първия си разказ публикува във вестник „РЛФ“, на който е редактор (1932 – 1934).
Следва славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1932 – 1934), откъдето е изключен за антидържавна дейност. Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок „Христо Смирненски“. Първата му книга, „Фронт“ (1933), е спряна и инкриминирана от полицията, за което е осъден на три години затвор по ЗЗД.
Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Главен редактор на вестник „Фронтовак“. По военните пътища на Първа българска армия събира богат материал, който публикува в сборниците „Герои“ и „До последен дъх“; романите „Драва“ и „Огнено кълбо“.
Ръководи отдел във в-к „Отечествен фронт“ (1945 – 1946) и в-к „Работническо дело“ (1946 – 1949). В годините 1949 – 1963 г. е главен редактор на сп. „Славяни“.
Иван Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца. Повлияни са от живота в родния град Ловеч. Такива са „Моят живот“, „Пътища и срещи“, „Градче в планината“, „Момчето от малкия град“. Изявява се и в драматургията с „Невъзможния трети човек“, „Крилете на Икар“ и др.
- Лауреат на Димитровска награда (1951)
- Заслужил деятел на културата (1965)
- Орден „9 септември 1944“ I ст. (1972)
- Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“ (1982)
- Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч[1] на 24 април 1972 г. „За реалистичните творби, посветени на града“.
- „Фронт“ (1933)
- „Стока без купувачи“ (1937)
- „Мансардата“ (1942)
- „Драва тече през славянски земи“ (1946)
- „Малкият ятак“ (1948)
- „Младост“ (1952)
- „Шипковият храст“ (1956)
- „Новият град“ (1957)
- „С чисто сърце“ (1958)
- „Пролет мила“ (1960)
- „Вечният огън“ (1961)
- „При свои и чужди“ (1962)
- „Дневна светлина“ (1963)
- „Крилете на Икар“ (драма, 1965)
- „Дъждовно лято“ (1966)
- „Нощта е дълга“ (1967)
- „Художникът и момичето“ (1967)
- „Огнено кълбо“ (1968)
- „Утринно сияние“ (1968)
- „Синя кръв“ (1974)
- „Портрет от натура“ (1979)
- „Победителката“ (1981)
- „Големият род“ (1981)
- „Година на гневното слънце“ (1982)
- „Чудесна сплав“ (1983)
- „Жестоки илюзии“ (1988)
- „Седемдесет и два бода“ (1989) и др.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
