From Wikipedia, the free encyclopedia
Драва (на италиански, словенски, хърватски и унгарски: Drava; на немски: Drau) е река в Италия (област Венето), Австрия (провинции Тирол и Каринтия), Словения (региони Корошки и Подравски), Хърватия (жупании Вараждинска, Копривнишко-крижевска, Вировитишко-подравска и Осиешко-баранска) и Унгария (области Шомод и Бараня), десен приток на Дунав. Дължина 709,8 km, площ на водосборния басейн 40 154 km²[1].
Драва Drava, Drau | |
Река Драва в австрийския град Филах | |
Местоположение в Италия, Австрия, Словения, Хърватия и Унгария – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Италия Венето Австрия Тирол Каринтия Словения Корошки регион Подравски регион Хърватия Вараждинска жупания Копривнишко-крижевска жупания Вировитишко-подравска жупания Осиешко-баранска жупания Унгария Шомод Бараня |
Дължина | 709,8 km |
Водосб. басейн | 40 154 km² |
Отток | 610 (устие) m³/s |
Начало | |
Място | Карнийски Алпи, Италия |
Координати | |
Надм. височина | 1373 m |
Устие | |
Място | Дунав → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 79 m |
Драва в Общомедия |
Река Драва води началото си от крайните западни части на Карнийските Алпи, на 2 km западно от градчето Сан Кандидо, провинция Венето, Италия. След 11 km навлиза на австрийска територия и продължава в източна посока. В началото, до град Филах, Драва тече в дълбока и тясна планинска долина между Гайлталските Алпи на юг и масивите Дефереген, Кройцек и Гуркталските Алпи на север. След това реката преминава между масивите Затниц на север и Караванке на юг и излиза в широката Клагенфуртска котловина. След напускането на котловина чрез дълбок и живописен пролом Драва преодолява крайните югоизточни разклонения на Алпите (масивите Зауалпе, Коралпе и Козяк на север и Караванке и Похоре на юг) и при словенския град Марибор излиза от планините и навлиза в крайната югозападна, хълмиста част на Среднодунавската низина. Северозападно от град Вараждин навлиза на хърватска територия, а при хърватското село Леград завива на югоизток и на протежение от 133 km служи за граница между Хърватия и Унгария. Източно от хърватското градче Дони Михоляц отново изцяло се завръща на хърватска територия, преминава през град Осиек и на 2 km северозападно от хърватското село Алмаш се влива отдясно в река Дунав при нейния 1383 km, на 79 m н.в[1].
На юг водосборният басейн на Драва граничи с водосборните басейни на реките Вука и Сава (десни притоци на Дунав), на югозапад – с водосборните басейни на реките Изонцо, Таляменто, Пияве и Адидже (от басейна на Адриатическо море), а на север – с водосборните басейни на реките Ин, Енс, Тразен, Лайта, Раба, Шио и Карашица (десни притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Драва възлиза на 40 154 km² (4,91% от водосборния басейн на Дунав). Най-голям водосборен басейн и дължина (виж долната таблица) 22 162 km², 254+4 km реката има на територията на Австрия, а най-малък – 354 km², 11 km – на територията на Италия.
Държава | Дължина (km) | Площ(km²) |
---|---|---|
Италия | 10.6 | 354 (0.9%) |
Австрия | 254.7 | 22 162 (55.2%) |
Австрия-Словения | 4.2 | граница |
Словения | 117.7 | 4 662 (11.6%) |
Словения-Хърватия | 23.3 | граница |
Хърватия | 166.4 | 6 822 (17.0%) |
Хърватия-Унгария | 133.0 | граница |
Унгария | 0 | 6 154 (15.3%) |
Общо | 709.8 | 40 154 (100%) |
Основни притоци(→ ляв приток, ← десен приток, дължина в km, площ на водосборния басейн в km²):
Драва има ясно изразено пролетно пълноводие в резултат от топенето на снеговете в Алпите и зимно маловодие, като за реката са характерни лятно-есенни епизодични прииждания в резултат от поройни дъждоне във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в устието 610 m³/sec, максимален 2500 m³/sec[1].
Река Драва е плавателна за плиткогазещи съдове до австрийския град Филах, на 650 km от устието. В миналото, преди развитието на железопътната мрежа, по нея се е транспортирал дървен материал и други стоки. В Австрия, Словения и Хърватия по течението и е изградена каскада от 22 мощни ВЕЦ-ове (11 в Австрия, 8 в Словения, 3 в Хърватия)[1].
По цялото си протежение долината на реката е гъсто заселена. По-големите селища са градовете:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.