Иван Христов Групчев Топалчев с псевдоними КЛМН, КЛМ и Салямо, Селимо, Селямо[1] и Z[2] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[3][4]
| Иван Групчев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Роден е на 25 януари 1874 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[3] Принадлежи към големия род Групчеви. Син е на Екатерина Шапкарева, сестра на Кузман Шапкарев.[5] Първоначално образование получава в Охрид, а в 1892 година завършва българската гимназия в Солун със седмия випуск.[6][3] След завършването си става български учител в Гевгели, а след това с прекъсвания учителства в Охрид, Ресен и Крушево.[3]
Още в 1894 година влиза във ВМОРО, покръстен от Лев Огненов и Никола Филипчев.[3] В учебната 1895 - 1896 година преподава в охридската махала Кошища заедно с Христо Узунов и Методи Патчев, също дейци на ВМОРО.[7] След убийството на сърбоманина Димитър Гърданов на 5 август 1898 година, Групчев е арестуван заедно с Методи Патчев, Кирил Пърличев и Христо Узунов и затворен в Битоля.[7]
След излизането си от затвора, отново се занимава с революционна дейност. В 1901 година влиза в новия охридски революционен комитет (бюро). Учителства в Ресен, но е арестуван и затворен в затвора Пимирана край Битоля, където остава по време на Илинденско-Преображенското въстание.[7] На 10 септември 1903 година е изпратен на заточение в Синоп, за да излежи присъда от осем години.[7] На следната 1904 година е амнистиран по всеобщата амнистия и се връща в Охрид на 24 ноември. Назначен е за главен български учител в Крушево за учебната 1904 - 1905 година. В Крушево също се занимава с революционна дейност. На следната 1905 - 1906 година учителства в Охрид. В 1906 година на Охридския конгрес е избран за председател на околийския революционен комитет (бюро).[7][8] В учебната 1906 – 1907 година е уволнен като учител, но продължава да ръководи охридския комитет.[7]
През есента на 1907 година в османски ръце попада архивът на охридския войвода Деян Димитров и при създалата се ситуация Групчев е принуден да бяга в Свободна България.[7] Като емигрант е избран за делегат на Кюстендилския конгрес през 1908 година.[7]
След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран и се връща в Охрид.[7] В навечерието на Балканската война в 1912 година е арестуван заедно с видните граждани на Охрид и Струга и затворен в Битоля, където е изтезаван.[7] Заедно с брат си Георги Групчев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Трета отделна партизанска рота, начело с Петър Чаулев. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като брат му Георги загива на 23 юни 1913 г.[9] Участва във временната българска управа в Охрид за време на Охридско-Дебърското въстание.[10][11] След въстанието с лодка бяга в Албания и оттам в България. Работи в Българската земеделска банка.[10]
През Първата световна война, след освобождението на родния си град, се завръща с него и става кмет – председател на тричленната комисия.[12][13][10] Кмет е до 27 септември 1918 година, когато напуска града с отстъпващите български войски и със семейството си се установява в София.[10]
В София завършва на 54 години финанси в Свободния университет за политически и стопански науки (сега УНСС). Активно участва в дейността на емигранските македонски организации.[10]
Умира на 11 юни 1963 година.[10]
Синът на брат му Георги Асен Групче е виден юрист от Република Македония.
Портмоне на Иван Групчев от периода на заточението му (гръб)
Портмоне на Иван Групчев от периода на заточението му (лице)
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
