Запорожка област

Запорожка област (на украински: Запорізька область; на руски: Запорожская область) е една от 24-те области на Украйна. Площта ѝ е 27 183 km², като се нарежда на 9-о място по големина в Украйна, заема 4,5% от нейната площ. Населението към 1 февруари 2015 г. възлиза на 1 698 846 души^[1] (на 7-о място по население в Украйна, 4,11% от нейното население). Административен център е град Запорожие (на украински: Запоріжжя). Разстоянието от Киев до Запорожие е 696 km.

Бързи факти Страна, Областен център ...

Запорожка област Запорізька область

Запорожка област на картата на Украйна.
Страна	Украйна
Областен център	Запорожие
Площ	27 183 km²
Население	1 698 846 души (2019) 62,5 души/km²
Райони	20
Градове	14: 5 – с областно значение; 9 – с районно значение
Селища от градски тип	22
Села	870
Председател на областната администрация	Виталий Викторович Туринок
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Телефонен код	+380 61
МПС код	AP, КР, НА, НР
КОАТУУ	2300000000
Официален сайт	zoda.gov.ua

Дял на родните езици в местните съвети, според преброяването на населението през 2001 г.
Запорожка област в Общомедия

Затваряне

Thumb — Дял на хората които определят за свой роден език – български в местните съвети, според преброяването на населението през 2001 г.

Историческа справка

През 1770 г. на левия бряг на река Днепър е основана Александровската крепост, а възникналото край нея селище е утвърдено за град Александровск през 1806 г. През 1917 г. градът е преименуван на Запорожие. През 1827 г. на северния бряг на Азовско море възниква селище, което през 1835 г. е признато за град под името Бердянск. В началото на 19 век близо до устието на река Молочная (влива се в Азовско море) е основано селището Новоалександровска слобода, което през 1841 г. е признато за град Мелитопол. Всичките останали 11 града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1930-те години – 5 града, 1950-те – 2 града, 1960-те – 2 града, 1970-те – 1 град и 1980-те – 1 град. Запорожка област е образувана на 10 януари 1939 г. от югоизточните райони на Днепропетровска област и два района от Николаевска област.

През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, като се предполага се че тук, в град Запорожие е бил погребан първият български хан от Дунавска България Хан Аспарух заедно с неговите боили.

Географска характеристика

Запорожка област е разположена в югоизточната част на Украйна. На запад граничи с Херсонска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – с Донецка област, а на юг се мие от водите на Азовско море. В тези си граници заема площ от 27 183 km² (9-о място по големина в Украйна, 4,5% от нейната площ).^[2]

Релефът на областта представлява слабо разчленена равнина, имаща малък наклон от североизток на югозапад, постепенно преминаваща на юг в Причерноморската низина, която завършва на брега на Азовско море с откос, висок 18 – 25 m. По крайбрежието на морето се простират три дълги и тесни пясъчни коси – Бердянска, Обиточна и Федотова. На югоизток е разположена хълмистото Приазовско възвишение (височина 200 – 220 m) с дълбоко врязани в него речни долини. На места се издигат изолирани хълмове, т.нар. „могили“, най-високата от които е Могила Белмак, 325 m (47°19′15″ с. ш. 36°35′45″ и. д.47.320833° с. ш. 36.595833° и. д.47.320833, 36.595833) до село Трудовое, Билмакски район.^[2]

Климатът е умерено континентален, с горещо лято (средна юлска температура – от 22 °C до 24 °C) и малоснежна, сравнително мека зима (средна януарска температура – от -4 °C до -5 °C). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните райони до 300 – 350 mm в южните. Максимумът на валежите е през лятото, като често явление са поройните дъждове, а през април – суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура – 5 °C) е около 210 денонощия.^[2]

Територията на Запорожка област попада в 2 водосборни басейна, като границата преминава почти по средата на областта от запад на изток. Северните райони се заемат от водосборния басейн на река Днепър, която протича през северозападната ѝ част, а на север и североизток текат реките Конка, Верхная Терса, Гайчур и др. Останалата южна половина от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Азовско море. Тук се отнасят реките Молочная, Обиточная, Болшой и Мали Утлюк, Берда, Лозоватка, Корсак и др. Покрай брега на морето има редица лимани и солени езера (Молочни, Утлюкски и др.). С изграждането на преградната стена на река Днепър при град Каховка (Херсонска област) се образува голямото Каховско водохранилище, „опашката“ на което се намира на територията на Запорожка област.^[2]

Почвите в областта са плодородни, предимно черноземни (обикновени и южни) и заемат около 3/4 от нейната площ. Само покрай брега на Азовско море се простира тясна ивица от тъмнокафяви и кафяви почви в съчетание със солонци. Цялата област е разположена в степната зона и почти цялата ѝ територия представлява обработваеми земи. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на дълбоките оврази и суходолия. Горите (клен, дъб, ясен, бряст, топола – покрай реките, бяла акация – в лесопарковете) и храстите заемат 1,8% от територията на областта. Площта на полезащитните горски пояси е около 40 хил.ха. За животинския свят са характерни лисица, заек, вълк, обикновен хомяк, полска мишкаи др.; от птиците – пъдпъдък, дропла, дива патица, сива гъска, степна и полска чучулига, блатна сова и др. ^[2]

Население

На 1 февруари 2019 г. в Запорожка област са живели 1 698 846 души (4,11% от населението на Украйна). Гъстотата на населението е 64,97 души/km². Градското население е 77,15%. Етнически състав: украинци 70,8%, руснаци 24,74%, българи 1,44%, беларуси 0,66%, арменци 0,33%, татари 0,27%, евреи 0,23%, грузинци 0,2% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Запорожка област се дели на 5 областни градски окръга, 20 административни района, 14 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 22 селища от градски тип и 7 градски района (в град Запорожие).^[1]

Повече информация Административна единица, Площ (km²) ...

**Административно-териториално деление на Запорожка област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Запорожие (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Бердянск	80	114 327	гр. Бердянск	110 455	196
2. Енергодар	64	53 842	гр. Енергодар	53 842	117
3. Запорожие	336	1 100 900	гр. Запорожие	738 728	-
4. Мелитопол	50	153 585	гр. Мелитопол	153 585	120
5. Токмак	32	31 787	гр. Токмак	31 787	91
Административен район
1. Акимовски	1850	32 801	сгт Акимовка	11 481	142	Кириловка
2. Бердянски	1780	24 978	гр. Бердянск		196	Андреевка
3. Билмакски	1340	22 067	сгт Каменка	6802	133	Камъш Заря
4. Василевски	1621	63 401	гр. Василивка	13 166	51	гр. Днипрорудне, Степногорск
5. Великобелозерски	470	9363	с. Великая Белозерка	8339	119
6. Веселовски	1130	21 504	сгт Веселое	9719	130
7. Вилнянски	1290	47 147	гр. Вилнянск	15 044	26	Каменное
8. Гуляйполски	1300	26 694	гр. Гуляйполе	13 446	99	Зализничное
9. Запорожки	1460	57 377	гр. Запорожие		-	Балабино, Кушугум, Малокатериновка
10. Каменско-Днипровски	1230	38 689	гр. Камянка Днипровска	12 639	133
11. Мелитополски	1790	49 335	гр. Мелитопол		120	Мирное
12. Михайловски	1070	28 893	сгт Михайловка	11 949	93	Пришиб
13. Новониколаевски	920	15 850	сгт Новониколаевка	5238	63	Терноватое
14. Орихивски	1600	45 654	гр. Орихив	14 479	60	Камишеваха
15. Пологовски	1340	40 050	гр. Пологи	18 886	96
16. Приазовски	1950	27 263	сгт Приазовское	6578	143	Нововасилевка
17. Приморски	1400	29 992	гр. Приморск	11 679	183
18. Розовски	610	8781	сгт Розовка	3140	169
19. Токмакски	1440	22 330	гр. Токмак		91	гр. Молочанск
20. Черниговски	1200	17 073	сгт Черниговка	5813	152

Затваряне

Вижте също

Таврия

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Запорожка област
Официален сайт

Източници

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.