област в Украйна From Wikipedia, the free encyclopedia
Запорожка област (на украински: Запорізька область; на руски: Запорожская область) е една от 24-те области на Украйна. Площта ѝ е 27 183 km², като се нарежда на 9-о място по големина в Украйна, заема 4,5% от нейната площ. Населението към 1 февруари 2015 г. възлиза на 1 698 846 души[1] (на 7-о място по население в Украйна, 4,11% от нейното население). Административен център е град Запорожие (на украински: Запоріжжя). Разстоянието от Киев до Запорожие е 696 km.
Запорожка област Запорізька область | |
Запорожка област на картата на Украйна. | |
Страна | Украйна |
---|---|
Областен център | Запорожие |
Площ | 27 183 km² |
Население | 1 698 846 души (2019) 62,5 души/km² |
Райони | 20 |
Градове | 14: 5 – с областно значение; 9 – с районно значение |
Селища от градски тип | 22 |
Села | 870 |
Председател на областната администрация | Виталий Викторович Туринок |
Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
Телефонен код | +380 61 |
МПС код | AP, КР, НА, НР |
КОАТУУ | 2300000000 |
Официален сайт | zoda.gov.ua |
Дял на родните езици в местните съвети, според преброяването на населението през 2001 г. | |
Запорожка област в Общомедия |
През 1770 г. на левия бряг на река Днепър е основана Александровската крепост, а възникналото край нея селище е утвърдено за град Александровск през 1806 г. През 1917 г. градът е преименуван на Запорожие. През 1827 г. на северния бряг на Азовско море възниква селище, което през 1835 г. е признато за град под името Бердянск. В началото на 19 век близо до устието на река Молочная (влива се в Азовско море) е основано селището Новоалександровска слобода, което през 1841 г. е признато за град Мелитопол. Всичките останали 11 града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1930-те години – 5 града, 1950-те – 2 града, 1960-те – 2 града, 1970-те – 1 град и 1980-те – 1 град. Запорожка област е образувана на 10 януари 1939 г. от югоизточните райони на Днепропетровска област и два района от Николаевска област.
През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, като се предполага се че тук, в град Запорожие е бил погребан първият български хан от Дунавска България Хан Аспарух заедно с неговите боили.
Запорожка област е разположена в югоизточната част на Украйна. На запад граничи с Херсонска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – с Донецка област, а на юг се мие от водите на Азовско море. В тези си граници заема площ от 27 183 km² (9-о място по големина в Украйна, 4,5% от нейната площ).[2]
Релефът на областта представлява слабо разчленена равнина, имаща малък наклон от североизток на югозапад, постепенно преминаваща на юг в Причерноморската низина, която завършва на брега на Азовско море с откос, висок 18 – 25 m. По крайбрежието на морето се простират три дълги и тесни пясъчни коси – Бердянска, Обиточна и Федотова. На югоизток е разположена хълмистото Приазовско възвишение (височина 200 – 220 m) с дълбоко врязани в него речни долини. На места се издигат изолирани хълмове, т.нар. „могили“, най-високата от които е Могила Белмак, 325 m ( ) до село Трудовое, Билмакски район.[2]
Климатът е умерено континентален, с горещо лято (средна юлска температура – от 22 °C до 24 °C) и малоснежна, сравнително мека зима (средна януарска температура – от -4 °C до -5 °C). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните райони до 300 – 350 mm в южните. Максимумът на валежите е през лятото, като често явление са поройните дъждове, а през април – суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура – 5 °C) е около 210 денонощия.[2]
Територията на Запорожка област попада в 2 водосборни басейна, като границата преминава почти по средата на областта от запад на изток. Северните райони се заемат от водосборния басейн на река Днепър, която протича през северозападната ѝ част, а на север и североизток текат реките Конка, Верхная Терса, Гайчур и др. Останалата южна половина от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Азовско море. Тук се отнасят реките Молочная, Обиточная, Болшой и Мали Утлюк, Берда, Лозоватка, Корсак и др. Покрай брега на морето има редица лимани и солени езера (Молочни, Утлюкски и др.). С изграждането на преградната стена на река Днепър при град Каховка (Херсонска област) се образува голямото Каховско водохранилище, „опашката“ на което се намира на територията на Запорожка област.[2]
Почвите в областта са плодородни, предимно черноземни (обикновени и южни) и заемат около 3/4 от нейната площ. Само покрай брега на Азовско море се простира тясна ивица от тъмнокафяви и кафяви почви в съчетание със солонци. Цялата област е разположена в степната зона и почти цялата ѝ територия представлява обработваеми земи. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на дълбоките оврази и суходолия. Горите (клен, дъб, ясен, бряст, топола – покрай реките, бяла акация – в лесопарковете) и храстите заемат 1,8% от територията на областта. Площта на полезащитните горски пояси е около 40 хил.ха. За животинския свят са характерни лисица, заек, вълк, обикновен хомяк, полска мишкаи др.; от птиците – пъдпъдък, дропла, дива патица, сива гъска, степна и полска чучулига, блатна сова и др. [2]
На 1 февруари 2019 г. в Запорожка област са живели 1 698 846 души (4,11% от населението на Украйна). Гъстотата на населението е 64,97 души/km². Градското население е 77,15%. Етнически състав: украинци 70,8%, руснаци 24,74%, българи 1,44%, беларуси 0,66%, арменци 0,33%, татари 0,27%, евреи 0,23%, грузинци 0,2% и др.[1]
В административно-териториално отношение Запорожка област се дели на 5 областни градски окръга, 20 административни района, 14 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 22 селища от градски тип и 7 градски района (в град Запорожие).[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Запорожие (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Бердянск | 80 | 114 327 | гр. Бердянск | 110 455 | 196 | |
2. Енергодар | 64 | 53 842 | гр. Енергодар | 53 842 | 117 | |
3. Запорожие | 336 | 1 100 900 | гр. Запорожие | 738 728 | - | |
4. Мелитопол | 50 | 153 585 | гр. Мелитопол | 153 585 | 120 | |
5. Токмак | 32 | 31 787 | гр. Токмак | 31 787 | 91 | |
Административен район | ||||||
1. Акимовски | 1850 | 32 801 | сгт Акимовка | 11 481 | 142 | Кириловка |
2. Бердянски | 1780 | 24 978 | гр. Бердянск | 196 | Андреевка | |
3. Билмакски | 1340 | 22 067 | сгт Каменка | 6802 | 133 | Камъш Заря |
4. Василевски | 1621 | 63 401 | гр. Василивка | 13 166 | 51 | гр. Днипрорудне, Степногорск |
5. Великобелозерски | 470 | 9363 | с. Великая Белозерка | 8339 | 119 | |
6. Веселовски | 1130 | 21 504 | сгт Веселое | 9719 | 130 | |
7. Вилнянски | 1290 | 47 147 | гр. Вилнянск | 15 044 | 26 | Каменное |
8. Гуляйполски | 1300 | 26 694 | гр. Гуляйполе | 13 446 | 99 | Зализничное |
9. Запорожки | 1460 | 57 377 | гр. Запорожие | - | Балабино, Кушугум, Малокатериновка | |
10. Каменско-Днипровски | 1230 | 38 689 | гр. Камянка Днипровска | 12 639 | 133 | |
11. Мелитополски | 1790 | 49 335 | гр. Мелитопол | 120 | Мирное | |
12. Михайловски | 1070 | 28 893 | сгт Михайловка | 11 949 | 93 | Пришиб |
13. Новониколаевски | 920 | 15 850 | сгт Новониколаевка | 5238 | 63 | Терноватое |
14. Орихивски | 1600 | 45 654 | гр. Орихив | 14 479 | 60 | Камишеваха |
15. Пологовски | 1340 | 40 050 | гр. Пологи | 18 886 | 96 | |
16. Приазовски | 1950 | 27 263 | сгт Приазовское | 6578 | 143 | Нововасилевка |
17. Приморски | 1400 | 29 992 | гр. Приморск | 11 679 | 183 | |
18. Розовски | 610 | 8781 | сгт Розовка | 3140 | 169 | |
19. Токмакски | 1440 | 22 330 | гр. Токмак | 91 | гр. Молочанск | |
20. Черниговски | 1200 | 17 073 | сгт Черниговка | 5813 | 152 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.