село в община Карнобат, обл. Бургас From Wikipedia, the free encyclopedia
Желèзник е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Железник | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 53 души[1] (15 март 2024 г.) 2,59 души/km² |
Землище | 20,597 km² |
Надм. височина | 219 m |
Пощ. код | 8488 |
Тел. код | 05525 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 29129 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007) |
Село Железник се намира на около 47 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, около 11 km юг-югозападно от общинския център град Карнобат и около 34 km изток-североизточно от град Ямбол. Разположено е по полегатия северен склон на хълм в Хисаро-Бакаджишкия праг. Надморската височина в центъра на селото е около 220 m. През североизточния и северозападния краища на селото протичат ляв приток и едно от разклоненията на течащата на север местна река, която е ляв приток на река Мочурица.
Северно покрай Железник минава автомагистрала Тракия, с която селото няма непосредствена пътна връзка. Общински пътища водят от Железник: на север през село Крумово градище до връзка с третокласния републикански път III-795; на юг през селата Сан-Стефано и Добриново до село Житосвят и връзка там с пътя III-795; на запад през селата Деветак и Деветинци до село Венец и връзка там с първокласния Подбалкански път.
Землището на село Железник граничи със землищата на: село Церковски на северозапад; село Крумово градище на север и изток; село Екзарх Антимово на югоизток; село Смолник на юг; село Сан-Стефано на югозапад; село Деветак на запад.
В землището на Железник има 2 язовира – „Шейтан дере“ и „Под селото“.[2]
Населението на село Железник, наброявало 827 души при преброяването към 1934 г. и 845 към 1946 г., намалява до 250 към 1985 г. и 57 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 92 лица, за 91 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
През 1934 г. селото с дотогавашно име Èвренлѝи[5] е преименувано на Железник[6][7].
Училище в село Евренлии (Железник) се открива вероятно през 1892 г. или по-късно. Училищна сграда е построена през 1951/1952 г. До 1962 г. обучението се води в слети класове.[8] От 1944 до 1951 г. училището в село Железник е начално. През учебната 1951/1952 г. се открива прогимназия. Училището съществува до учебната 1977/1978 г.[9]
Православният храм „Свети Иоан Рилски“ в село Железник е осветен през 1939 г.[10]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.