From Wikipedia, the free encyclopedia
Езично-устнените съгласни (също линголабиални консонанти) са група съгласни звукове, чието учленение става чрез допиране на езика в горната устна. Те представляват крайна форма на предноезичните съгласни, която се среща сравнително рядко в говоримите езици и в Международната фонетична азбука се обозначава с диакритични модификатори на основните символи.[1]
Място на учленение на съгласните звукове |
---|
• Устнени |
Двубърнени |
Устнено-заднонебни |
Устнено-венечни |
Устнено-зъбни |
Зъбно-устнени |
• Двузъбни |
• Предноезични |
Езично-устнени |
Междузъбни |
Зъбни |
Зъбно-венечни |
Венечни |
Върхови |
Ламинални |
Подвърхови |
Задвенечни |
Небно-венечни |
Ретрофлексни |
• Средноезични |
Задвенечни |
Венечно-небни |
Небни |
Устнено-небни |
Заднонебни |
Мъжечни |
Мъжечно-надгръклянникови |
• Задноезични |
Глътъчни |
Надгръкляннико-глътъчни |
Надгръклянникови |
• Гръклянови |
Гласилкови |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.