село в община Елена, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
Дрента е планинско село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.
| Дрента | |
 Дрента – централният площад с читалището | |
  Дрента  Дрента | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 60 души[1] (15 март 2024 г.) 0,894 души/km² |
| Землище | 67,424 km² |
| Надм. височина | 669 m |
| Пощ. код | 5095 |
| Тел. код | 06151 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 23710 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Елена Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011) |
| Дрента в Общомедия | |
Село Дрента се намира на 21 километра югозападно от град Елена, на северния склон на Средна Стара планина, по протежението на долината на река Веселина между връх Главите на север и Буторски чукар на юг, връх Божура на запад и долината на река Липовница и връх Копнец на изток. Надморската височина варира от 517 до 755 м.н.в. Климатът е умерено-континентален в ниските части и планински във високите. Селото е дълго почти 10 км и обединява в себе си Централна част и Горни край, около които са разположени множество махали. Около централната част са разположени махалите Косевци, Добревци, Липов рът, Доброславовото (Харизани), Караиванци, Разпада, Божечка, Ливадките, Брежници, Баждари, Лъката, Неновци. В състава на Горни край влизат: Дъневци, Цоновци, Корията, Широката, Зидьовци, Ганевци, Станевци, Бялковата, Вълчата, Ливадата и Чифлика.
В селото има останки още от римско време. Антична крепост „Калето“ се намира на 1,54 km югозападно по права линия от центъра на село Дрента. Крепостта е служила за охрана на античния път, минаващ южно от нея. Издигната е на едноименния връх. В днешно време от нея няма почти никакви останки. Без проучване не може да се установи размера ѝ. Надморската ѝ височина е 716 m.
Теориите за възникването на селото са различни. Като най-стара може да се посочи махала Добревци, основана от болярина Добри, чиито потомци впоследствие се преселват към Липов рът и Разпада. Според друга хипотеза, след края на Търновското въстание през 1186 г., двама души се установили в местността Юртишки кладенец (северно от Лъката). Там е имало дрянова горичка на която кръстили бъдещото село, след което построили своите колиби. Има доказателства за генетични съвпадения на дренчани с хора от Западна България, което говори за крупно заселване на бежанци оттам (района на село Дрен – Радомирско, гр. Чипровци и др.), особено през периодите, когато там е имало въстания срещу османската власт. Това особено важи за Горни край, който е заселен от билните части към долината на р. Веселина. Село Дрента (района около Бутора) е било лагер и спирка за четите на Филип Тотю (има родствена връзка в селото), Панайот Хитов, Хаджи Димитър, на които дренчани са помагали с неща от първа необходимост. В района преминава Конарската пътека, която е един от безопасните начини за преминаване през Балкана. Преселници в Дрента има и от селата Горна и Долна Липница, където има местности със същото название – Горно и Долно Дрента, също така от село Киселчово (днешно Плаково) при кържалийските нашествия. След Освобождението започва обратен процес и много дренчани се изселват към равнинните села в Северна България. Много дренчани например са се заселили в село Горски Горен Тръмбеш, Ново Градище, Стрелец и др.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 59 | 100,00 |
| Българи | 52 | 88,13 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 3 | 5,08 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 3 | 5,08 |
След 1840 г. жителите на Дрента решават да направят нова църква. Дотогава тази функция още от преди 1800 г. е изпълнявала Попската къща. Със събирането на средствата за новата църква се заема Никола Първанов от махала Ямите впоследствие наречен Просека. По време на обиколката на тогавашния султан Абдул Междит в района на село Дебелец лично Андрей попДойнов Робовски подава жалба срещу Търноският митрополит фанариот Неофит Византийски. Султанът удовлетворява исканията на многото недоволни от него и временно го отстранява от длъжност като назначава на негово място Атанасий – също грък. Султанът изрично забранява на валиите и чиновниците да тормозят раите християни по време на техните обреди. След тези събития представители на селото се явяват при новия митрополит Атанасий и му връчват прошение (молба) за издаване на султански ферман. Владиката се отнася доброжелателно и от името на митрополията прави прошение до Вселенския патриарх. Снабдилите се с всички документи представители на село Дрента заминават за Цариград, където юли 1848 г. се сдобиват със Султански ферман. Като се връщат в Дрента през август същата година заварват новата църква наполовина построена. Изпратено било заптие, което много съвестно съдействало за строежа. Есента на 1848 църквата е покрита. През 1849 в Дрента идват зографи от Тревненската иконописна школа и изографисват част от църквата. Тяхното дело продължава Захарий Зограф от Трявна, който изографисва образите на Исус Христос, Бог Отец и Св. Троица. На северната стена са изписани св. Георги Победоносец, Св. св. Кирил и Методий, а Св Мина на южната стена. Иконостаса на дрентската църква пресъздава Сътворението на света и човека. Окачени са иконите на Архангел Михаил, Св. Богородица и храмовата икона Въведение на пресвета Богородица. Дренската черква Св. Богородица се освети на 20 ти юли – четвъртък (Илинден) от Търновския Митрополит Иларион по времето на Търновския Архиепископ Неофит, който се завръща след отстраняване през 1849 г. Като първи свещеник в новата църква можем да посочим Никола Гунев Пъцев от гр. Елена. На пети май 1854 г. за редовен свещеник се ръкополага Радню Станев (1810(20)-1892) от село Дрента, който приема името Рафаил. Той остава на тази длъжност цели 31 години до пети август 1885 г. Следващият свещеник на селото е неговият син Стефан попРафаилов (-1938). По неговото време се прави камбанарията на църквата. През 1898 г. Първенците на селото правият висока кукла – камбанария. Поп Стефан служи цели 41 години до 1929 г. Четвъртият свещеник на църквата е Протоерей Иван Петров Катранджиев (р. 1903 г.) от Козарево. Ръкоположен е на трети октомври 1929 г. от Митрополит Филип Търновски. По негово време през 1932 г. Започва строежа на Паметника на падналите герои-войници в Балканската и Първата Световна Война. С тази задача се заемат Куцар Симеонов Тодоров от Игнатовци (бирник) и кмета Никола Йорданов Брашнянов, както и поп Иван Катранджиев. Изработен е от майсторите каменари Георги и Христо Христови от село Добри дял, които изписват 39 имена и снимки. Осветен е на Костадиновден през 1936 г. През 1933 г. Поп Иван Катранджиев предлага от Пловдив да се закупи голяма камбана–звънец. През 1964 Иван Катранджиев е пенсиониран. След него има още четири свещеника: Михаил Костадинов Леков. Протоерей Ангел Стоянов Стойков, Лазар стефанов Лазаров и Филип Атанасов Рачовски.
През 1863 г. със съдействието на училищното настоятелство в лицето на Рафаил Станев, Костадин Кръстев и Никола Просека в двора на новопостроената църква за училищни цели се построява самостоятелна двуетажна сграда. Дотогава училището се е помещавало в църквата. В новото училище преподават Недю Николов (1860 – 1864), Христо Йорданов (1964 – 1965), Стефан Попрафаилов (1876 – 1880). Поради увеличаващото се население, след войните възниква необходимост от построяването на нова, по-голяма училищна сграда в местността Грамадата. През 1939 г. всичко е готово, но избухва Втората световна война и строежът се отлага. През 1940 г. на 3 юни е отслужена панихида за освещаване. Същата година се покрива сградата. Първоначално е предвидено да се учи до четвърто отделение, но през учебната 1941 – 1942 г. е открит и прогимназиален курс.[3]
Поради отдалечеността на махала Добревци от центъра на село Дрента, там възниква необходимостта от самостоятелно училище. То е открито през учебната 1921 – 1922 г., първоначално в самостоятелна стая в къщата на Никола Добрев Стойков. Първа учителка там е Елена Цончева. През 1933 г. започва строеж на нова училищна сграда върху закупен парцел, която е открита на 1 ноември същата година. Училището съществува до учебната 1961 – 1962 г.
Махала Липов рът остава непокътната чак до 50 те години на 20 век, когато там се прекарва черен път за камиони. Това довежда и до нужда от малко училище със слети паралелки. То е открито през учебната 1953 – 1954 г. в къщата на Станю Маринов Енев. Пръв учител там е Цанка Лазарова. Училището съществува кратко до учебната 1959 -1960 г.
Ремонтирано по проект „Красива България“ през 2002 г. Поддържа собствена библиотека.[4]
Традиционният събор се провежда през месец юни, на празника на Св. св. Константин и Елена по стар стил. За удобство се измества през първата събота на месец юни.
От Дрента води началото родословието на известната в гр. Елена, Робовска фамилия. Дойно Станюв Робовски, (внук на Стоян Робчето от Дрента, кръстен на Дойновкия род от който е баба му), известен като Дойно Граматик, е преписвач на Паисиевата „История славянобългарска“ (1784 г.), учител, свещеник, книжовник. Синът му поп Андрей Робовски (Даскал Дечо) също е възрожденски учител, свещеник и борец за църковно–национална независимост. Негови ученици са Никола Михайловски, Никола Златарски, Иларион Макариополски, Драган Цанков. Делото им продължава до Освобождението. Потомък на изселени в Горски Горен Тръмбеш дренчани е известният борец и приятел на Дан Колов – Хараламби Стефанов Стоев (р. 1898 г.).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
