Дойно Граматик

Дойно Станюв Робовски, наричан и Поп Дойно Граматик е виден възрожденски деятел от Еленския край, учител, свещенослужител и преписвач на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски.

Дойно Граматик
български духовник и просветител
Роден	около 1760 г. с. Дрента, Еленско, Османска империя
Починал	след 1814 г. Елена, Османска империя
Семейство
Деца	Андрей Робовски
Други роднини	Стоян Робовски (внук)

Препис на Паисиевата „История славянобългарска“ на Дойно Граматик от 1784 г.

Биография

Роден е в средата на 18 век, около 1760 г., в село Дрента, край град Елена, в семейството на Станю Робевски. Според местните предания, бащата на Станю не е местен жител, а пленник на еничари, чието отделение, след някакви размирици в Османската империя в края на 17 век, минава през селото, водейки със себе си няколко пленени момчета. Едно от тях, на име Стоян, е спасено от някакъв бездетен дренчанин, наричан Станю. Заради това, че Стоян е бил пленник у еничарите, връстниците му слагат прякора „Робчето“, откъдето потомците му стават известни като Робовската фамилия, а Станю е негов син, кръстен на избавителя му.

От децата на Станю са известни двама негови синове - Михо (по-големият) и Дойно (бъдещият книжовник), отрано пратени в Елена да слугуват в дома на хилендарския изповедник хаджи Сергий и да се учат на четмо и писмо. Остават в града и там се женят и стават родоначалници на 2 отделни поколения. Михо става бакалин (дребен търговец на хранителни продукти), поради което е наричан Бакал Михо, а потомците му - „Бакаловци“. Заедно с местния субаш Осман келеша, той е убит през 1782 г. от местните хора заради злоупотреби. От своя страна Дойно изучава златарски занаят и се проявява като сръчен майстор - построява дори дървен часовник. Жена му се казва Рада Русева. От децата му са останали известни имената на Андрей Робовски (1801 – 1858), Вела и Рада, а негов внук е просветителят Стоян Робовски.

През втората половина на 18 век, Дойно се научва от Стоян Граматика, учител в Елена, да подвързва книги. Върху кориците им изработва от мед икони по сюжети от Евангелието. Самият той става впоследствие учител, открива килийно училище в дома си и също получава прозвището „граматик“.

През 1784 г. прави препис от Паисиевата история – от втория Софрониев препис, – за което ходи в Котел заедно със съгражданина си Иван Кършов. Неговият препис се отличава от другите с доста добавки и кратки патриотично-насочени коментари. Той не преписва буквално, а проявява критично отношение към извора (оригинала) – комбинира и преразказва отделни пасажи, които не му допадат. Около 1786 г. става свещеник.

През 1800 г. поп Дойно Граматик е в числото на 3-членна делегация, която отива в Цариград да иска разрешение за изграждане на кале (крепост) в Елена. По време на кърджалийско нападение над Елена през пролетта на същата година той предвожда населението й в защитата му. В новопостроената църква „Свети Никола“ върху специално приготвена каменна плоча-летопис през 1805 г. той увековечава случката и отбелязва, че църквата е изградена върху основите на старата, след опожаряването ѝ „от агарянските разбойници“. Предполага се – по стила, надписите и изправените лъвчета, – че освен каменният летопис в църквата, дело на неговата ръка са и надписите върху каменните чешми: „Карайоановата“, строена през 1754 г. и възстановена през 1813 г. от бащата на Иларион Макариополски, и „Хаджикръстевата“, строена през 1814 г.

Поп Дойно Граматик умира след 1814 г., но няма категорични документи или сведения за точната година.

Памет

На Дойно Граматик е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Външни препратки

• История на Елена.bg – Йордан Минчев „Дойно Граматик“
• GTrees: Поп Дойно Граматик Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.