Днипро (на украински: Дніпро; от основаването му през 1776 г. до 1796 г. и между 1802 и 1918 г. и между 1919 и 1926 г. – Екатеринослав; 1918–1919 г. – Сичеслав; между 1796 и 1802 г. – Новоросийск; и между 1926 и 2016 г. – Днепропетровск) е град и административен център на Днепропетровска област, Днипровски район и Днипровска градска община в Украйна. Разположен е на двата бряга на река Днепър. Разделен е на 8 градски района.
| Днипро Дніпро | |||||
| — Град — | |||||
  | |||||
Панорама, катедрала „Св. Преображение", Манастирски остров с мост | |||||
  Днипро  Днипро | |||||
| Страна |  Украйна | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Област | Днепропетровска област | ||||
| Площ | 405 km² | ||||
| Надм. височина | 120 m | ||||
| Население | 980 948 души (2021) 2422 души/km² | ||||
| Кмет | Борис Филатов | ||||
| Основаване | 1776 | ||||
| Първо споменаване | 23 април 1776 г. (стар стил) | ||||
| Пощенски код | от 49000 до 49489 | ||||
| Телефонен код | +380 – 56 | ||||
| Официален сайт | dniprorada.gov.ua | ||||
| Днипро в Общомедия | |||||
.jpg)
Градът е с четвъртото по големина население (968 502 души към 19.01.2022 г.) в Украйна след Киев, Харков и Одеса. Градът е основен научен, изследователски и иновационен център. Днипро се смята за „космическата столица“ (има космодрум) на Украйна и има най-дългата крайбрежна ивица в Европа.
Градът е основан по долното течение на река Самара през 1776 г., малко след завземането на украинската Запорожка сеч от Руската империя под управлението на императрица Екатерина II и след Кючук-Кайнарджанския и Яшкия мирен договор, и е наречен в нейна чест Екатеринослав.
С откриването и търговското разработване на находищата на желязна руда в Кривой рог Екатеринослав бързо се превръща във важен промишлен град на Руската империя. През ХХ век Днипро се превръща в един от ключовите центрове на металургичната, ядрената, отбранителната и космическата[1] промишленост на СССР. Поради наличието на обекти на военната промишленост градът е затворен град до началото на 1990-те години.[2]
В съвременна Украйна, както и в цялата си история, Днипро остава един от най-важните политически, промишлени, финансови, научни и културни центрове.
Днипро е център на Днипровската агломерация с население от почти 1,5 млн. души.
Население
Населението на Днипро наброява 1 001 612 жители (2011).[3] Градът е център на Днипровска агломерация с население 2 млн. души (с градовете Камянске, Новомосковск, Пидгородне, Иларионове, Синелникове, Верхивцеве, Верхньоднипровск и още 12 селища).
История
Градът е основан по долното течение на река Самара през 1776 г., малко след завземането на украинската Запорожка сеч от Руската империя под управлението на императрица Екатерина II и след Кючук-Кайнарджанския и Яшкия мирен договор, и е наречен в нейна чест Екатеринослав. Градът се превръща в административен център на обширните територии на украинската степ (завладяните територии се наричат Новорусийска губерния и Екатеринославска губерния в състава на Руската империя).
През 1787 г. градът е преместен на сегашното си място на река Днепър, в непосредствена близост до казашката слобода Половица (днес център на съвременен Днепър). По това време на територията на съвременния град има и редица казашки селища (селището Нови Кодаки и др.).
Днипро е замислен по план на княз Потьомкин – фаворит на императрицата, да бъде създаден като трета (след Санкт Петербург и Москва), така наречена южна столица на Руската империя.[4]
В периода 1918 – 1919, докато съществува Украинската народна република, носи името Сичеслав. От 1919 до 1926 отново се казва Екатеринослав, но през 1926 г. е преименуван на Днепропетровск в чест на видния болшевик Григорий Петровски.
През 2016 г. е преименуван на Днипро в рамките на декомунизацията и украинизацията.[5]
Икономика
Днипро е един от най-големите промишлени центрове на Украйна. Особено е развита черната металургия и машиностроенето. Днипро е център на ракетостроенето на Украйна, както и на други отрасли на тежката промишленост.
От 1995 г. функционира системата на метрополитена на града.
- Гледки от града
Изглед към възвишението на града от левия бряг
Модерни сгради на десния бряг
Панорама на града от Кайдатския мост
Панорама на града от Южния мост
Бизнес част на града
Централната част на града.jpg
Стадион „Днипро-Арена“
Национален технически университет „Днипърска Политехника“
Ракетата „Зенит-3SLБ“ на стартовата площадка – космическа ракета-носител за транспортиране на сателити в космоса
Катедралата „Свети Йоан Кръстител“
![Thumb](#/media/Файл:Вид_на_"Нагірну"_частину_міста_з_лівого_берегу.jpg)
Известни личности
- Родени в Днипро
- Адриан Богородски (р. 1943), духовник
- Елена Блаватска (1831 – 1891), писателка
- Александър Гънгов (р. 1961), български философ
- Анатолий Демяненко (р. 1959), футболист
- Константин Ерьоменко (1970 – 2010), футболист
- Мойсей Златин (1882 – 1953), диригент
- Александър Галич (1918 – 1977), писател
- Анатолий Демяненко (р. 1959), футболист
- Константин Доброджану-Геря (1855 – 1920), румънски общественик
- Андрей Кудин (р. 1963), писател
- Владимир Люти (р. 1962), футболист
- Сергей Мамчур (1972 – 1997), футболист
- Александър Матросов (1924 – 1943), войник
- Юрий Мухин (р. 1949), общественик
- Роман Нойщетер (р. 1988), футболист
- Сергей Перхун (1977 – 2001), футболист
- Владимир Пилгуй (р. 1948), футболист
- Олег Протасов (р. 1964), футболист
- Михаил Светлов (1903 – 1964), писател
- Юлия Тимошенко (р. 1960), политик
- Олександър Турчинов (р. 1964), политик
- Ростислав Фадеев (1824 – 1883), генерал и писател
- Сидер Флорин (1912 – 1999), български преводач
- Анжелина Швачка (р. 1971), певица
- Починали в Днипро
- Иван Вишневски (1957 – 1996), футболист
- Владимир Гелфанд (1923 – 1983), писател
- Тодор Грудов (1895 – 1935), български комунист
- Мойсей Златин (1882 – 1953), диригент
- Зот Некрасов (1907 – 1990), инженер
Външни препратки
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
