From Wikipedia, the free encyclopedia
Днипро (на украински: Дніпро; от основаването му през 1776 г. до 1796 г. и между 1802 и 1918 г. и между 1919 и 1926 г. – Екатеринослав; 1918–1919 г. – Сичеслав; между 1796 и 1802 г. – Новоросийск; и между 1926 и 2016 г. – Днепропетровск) е град и административен център на Днепропетровска област, Днипровски район и Днипровска градска община в Украйна. Разположен е на двата бряга на река Днепър. Разделен е на 8 градски района.
| Днипро Дніпро | |||||
| — Град — | |||||
  | |||||
Панорама, катедрала „Св. Преображение", Манастирски остров с мост | |||||
  Днипро  Днипро | |||||
| Страна |  Украйна | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Област | Днепропетровска област | ||||
| Площ | 405 km² | ||||
| Надм. височина | 120 m | ||||
| Население | 980 948 души (2021) 2422 души/km² | ||||
| Кмет | Борис Филатов | ||||
| Основаване | 1776 | ||||
| Първо споменаване | 23 април 1776 г. (стар стил) | ||||
| Пощенски код | от 49000 до 49489 | ||||
| Телефонен код | +380 – 56 | ||||
| Официален сайт | dniprorada.gov.ua | ||||
| Днипро в Общомедия | |||||
Градът е с четвъртото по големина население (968 502 души към 19.01.2022 г.) в Украйна след Киев, Харков и Одеса. Градът е основен научен, изследователски и иновационен център. Днипро се смята за „космическата столица“ (има космодрум) на Украйна и има най-дългата крайбрежна ивица в Европа.
Градът е основан по долното течение на река Самара през 1776 г., малко след завземането на украинската Запорожка сеч от Руската империя под управлението на императрица Екатерина II и след Кючук-Кайнарджанския и Яшкия мирен договор, и е наречен в нейна чест Екатеринослав.
С откриването и търговското разработване на находищата на желязна руда в Кривой рог Екатеринослав бързо се превръща във важен промишлен град на Руската империя. През ХХ век Днипро се превръща в един от ключовите центрове на металургичната, ядрената, отбранителната и космическата[1] промишленост на СССР. Поради наличието на обекти на военната промишленост градът е затворен град до началото на 1990-те години.[2]
В съвременна Украйна, както и в цялата си история, Днипро остава един от най-важните политически, промишлени, финансови, научни и културни центрове.
Днипро е център на Днипровската агломерация с население от почти 1,5 млн. души.
Населението на Днипро наброява 1 001 612 жители (2011).[3] Градът е център на Днипровска агломерация с население 2 млн. души (с градовете Камянске, Новомосковск, Пидгородне, Иларионове, Синелникове, Верхивцеве, Верхньоднипровск и още 12 селища).
Градът е основан по долното течение на река Самара през 1776 г., малко след завземането на украинската Запорожка сеч от Руската империя под управлението на императрица Екатерина II и след Кючук-Кайнарджанския и Яшкия мирен договор, и е наречен в нейна чест Екатеринослав. Градът се превръща в административен център на обширните територии на украинската степ (завладяните територии се наричат Новорусийска губерния и Екатеринославска губерния в състава на Руската империя).
През 1787 г. градът е преместен на сегашното си място на река Днепър, в непосредствена близост до казашката слобода Половица (днес център на съвременен Днепър). По това време на територията на съвременния град има и редица казашки селища (селището Нови Кодаки и др.).
Днипро е замислен по план на княз Потьомкин – фаворит на императрицата, да бъде създаден като трета (след Санкт Петербург и Москва), така наречена южна столица на Руската империя.[4]
В периода 1918 – 1919, докато съществува Украинската народна република, носи името Сичеслав. От 1919 до 1926 отново се казва Екатеринослав, но през 1926 г. е преименуван на Днепропетровск в чест на видния болшевик Григорий Петровски.
През 2016 г. е преименуван на Днипро в рамките на декомунизацията и украинизацията.[5]
Днипро е един от най-големите промишлени центрове на Украйна. Особено е развита черната металургия и машиностроенето. Днипро е център на ракетостроенето на Украйна, както и на други отрасли на тежката промишленост.
От 1995 г. функционира системата на метрополитена на града.
![Thumb](#/media/Файл:Вид_на_"Нагірну"_частину_міста_з_лівого_берегу.jpg)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
.jpg)
