български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Димитър Попниколов Янев (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Николовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет, педагог. Ръководител на Тракийската организация от 1 септември 1925 до 13 януари 1927 година.
| Димитър Попниколов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
7 декември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
| Народен представител в: XXII ОНС | |
| Димитър Попниколов в Общомедия | |
Роден е в село Карахадър, Лозенградско. Брат е на войводата Яни Попов. Баща му е видният духовен деец и революционер Никола Бъчваров. Учи в българската гимназия в Одрин, където влиза във ВМОРО. След завършване на гимназията работи като учител в Бургас, където е секретар на македоно-одринското дружество и пунктов началник на ВМОРО за Лозенградски санджак. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор след разкритията на Керемедчиоглувата афера.[1]
Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[1]
След разгрома на въстанието се установява в София и от 1904 година следва философия и педагогика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ до 1906 година, а по-късно до 1908 година продължава образованието си в Женевския университет.[1]
Завръща се в България и преподава етика в Първа софийска мъжка гимназия. В 1909 година специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение. В 1914 година Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество „Одринска Тракия“, а по-късно и на Тракийската организация на събора през 1918 година в Одрин (Караагач). Изработва мемоар за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919 – 1920 г. Делегат е на тракийските бежанци на конференцията в Лозана (1922 – 1923).[1]
От 1921 година е директор на училище „Тодор Минков“ в София. Прокарва редица новаторски идеи – факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и други. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация „Майката и семейното огнище“.[1]
Основател и главен редактор е на вестник „Тракия“ от 1921 до 1927 година и на вестник „Народен зов“ (1930). Публикува книгите „Одринска Тракия“ (1919), „Преображенското въстание“ (1970), множество учебници и брошури. Народен представител е в XXII обикновено народно събрание между 1927 и 1931 г.[2] Носител на орден НРБ, I степен от 1975 година.
На Димитър Попниколов е наречена улица в квартал „Гоце Делчев“ в София (Карта).
| Яни Бъчваров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Бъчваров (1853 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Попниколов (1875 – след 1943) | Яни Попов (1878 – 1954) | Димитър Попниколов (1880 – 1978) | Костадин Попниколов (1889 – 1918) | Илия Попниколов (? – 1912) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
