Димитър Манчев

Димитър Тодоров Манчев е български филмов, театрален и телевизионен актьор.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Манчев.

---

Димитър Манчев
български актьор
паметна плоча-барелеф
Роден	17 юли 1934 г. София, Царство България
Починал	14 януари 2009 г. (74 г.) София,  България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е на 17 юли 1934 г. в София. Изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снимал се е в 12 български филма. Най-популярната му роля в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982). Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).

Сградата, в която живее и твори българският актьор Димитър Манчев

Манчев завършва ВИТИЗ през 1959 г. и актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.

Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).

Сред другите му роли са още и Гаврил („Януари“ от Йордан Радичков), Угаров („Провинциални анекдоти“ от Александър Вампилов), Кметът („От много ум… вражалец“ от Ст. Л. Костов), Гушак („Лов на диви патици“ от А. Вампилов), Кросното („Сън в лятна нощ“ от Шекспир), Барах („Принцеса Турандот“ от Карло Гоци), Данко Харсъзина („Господин Балкански“ от Георги Данаилов), Методи („Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев), О`Хара („Арсеник и стари дантели“ от Джоузеф Кесълринг), Яковлев („Фалшивата монета“ от Максим Горки), Сорин („Чайка“ от Антон Чехов), Уилфред Бонд („Квартет“ от Роналд Харуд) и др.

Последната театрална роля на Димитър Манчев е на Поцо („В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, в постановка Лилия Абаджиева) през 2008 г.

Димитър Манчев умира внезапно на 14 януари 2009 г. на 74 години, докато е на преглед във Военномедицинска академия след остра диабетична криза.^[1] Погребан е в Централните софийски гробища.^[2]

Памет

На Димитър Манчев е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Театрални роли

• „В очакване на Годо“ (2008) (Самюъл Бекет)
• „Свинските опашчици“ (Ярослав Дитъл) - Коваджик
• „Смъртта на Тарелкин“ (Александър Сухово-Кобилин) - Щатала
• „Чичовци“ (Иван Вазов) - г-н Фратю
• „Островът“ (Борис Априлов) - Хесапов
• „Тартюф“ (Молиер) - Оргон
• „Швейк през Втората световна война“ (Бертолт Брехт) - Булингер
• „Римска баня“ (Станислав Стратиев) - Гечев
• „Януари“ (Йордан Радичков) - Гаврил
• „Провинциални анекдоти“ (Александър Вампилов) - Угаров
• „От много ум… вражалец“ (Ст. Л. Костов) - кметът
• „Лов на диви патици“ (А. Вампилов) - Гушак
• „Сън в лятна нощ“ (Шекспир) - Кросното
• „Принцеса Турандот“ (Карло Гоци) - Барах
• „Господин Балкански“ (Георги Данаилов) - Данко Харсъзина
• „Одисей пътува за Итака“ (Константин Илиев) - Методи
• „Арсеник и стари дантели“ (Джоузеф Кесълринг) - О`Хара
• „Фалшивата монета“ (Максим Горки) - Яковлев
• „Чайка“ (Антон Чехов) - Сорин
• „Квартет“ (Роналд Харуд) - Уилфред Бонд
• „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
• „Деветата вълна“ (1958) (Никола Вапцаров) - кръчмарят

Телевизионен театър

• „Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
• „Пази се от ягуар“ (1988) (мюзикъл)
• „Изубеното писмо“ (1981) (Йон Караджале)
• „Престолът“ (1975) (Иван Вазов)
• „Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
• „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - Бунов
• „Опечалена фамилия“ (1971) (Бранислав Нушич)
• „Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов)
• „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
• „Човекът от Ла Манча“ (1968) (мюзикъл)

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2008	Людмил и Руслана (тв сериал)	6		портиер
2006	Неочакван обрат (тв сериал)	13		Гошо (в X серия)
2003	Не се надвесвай навън	3		шах Джафан, създателят на двореца Тадж Махал (в I серия)
2002	Рапсодия в бяло			старец от старческия дом
2002	Асистентът		България/Италия	мъжът с китарата
2001	Печалбата			барманът
1999	Дяволът			доктор
1995	Трака-трак		България/Франция	циганинът
1989	Три срещи със загадъчното (тв сериал)	3
1989	Мъже без мустаци (тв сериал)	6
1986	Земляци-веселяци
1986	Почти вълшебно приключение (тв сериал)	2		клоун
1985	19 метра вятър			бай Гиньо
1982	Розовите пеликани	2		мотористът
1981	Игра с огъня			селянинът
1981	Оркестър без име			другаря Миташки
1981	Непълнолетие (тв)			бай Сотир, чичото на Лена
1981	Слънце на детството (тв сериал)	2		месарят
1981	Неочаквана ваканция (тв сериал)	4		бръснарят Коцо
1981	Капитан Петко войвода (тв сериал)	12		стражар в Ич Кале (в 2 серии: X, XI)
1979	Роялът
1978	Топло			съучастник на Лалов №1
1978	Селцето	2
1978	Селцето (тв сериал)	5
1975	Чудесна катастрофа
1975	Магистрала
1974	Нако, Дако, Цако	3		похитител (във II серия: „Шофьори“)/Григор (в III серия: „Моряци“)
1973	Най-добрият човек, когото познавам!			Димитър Инджезов
1973	Аероплани			съсед
1972 - 1980	Лека нощ, възрастни!.. (тв сериал)	27		изобретателят/продавачът/дявол
1971	Герловска история			Стоян Семов - Семката
1971	Края на песента			козар
1969-1971	На всеки километър	26		Киро Факиро (в XIII серия: „Първият ден“, 1969)
1967	Шведските крале
1967	А с Альоша сме приятели			милиционерът Березайко
1967	Последният войвода			полицай
1967	Човекът в сянка
1966	Горещо пладне			машинистът
1964	Понеделник сутрин			свалячът
1965 - 1974	Произшествие на сляпата улица (тв сериал)	6		Спиридонов (в VI серия: „Сълзите на черепа“, 1974)
1964	Веригата
1964	Паролата

Източници

1. „Димитър Манчев – смъртта изпревари лекарството“, Димитър Стайков, в-к „24 часа“, 15 януари 2009, брой 13 (6240), година XVIII
2. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

Външни препратки

• ((en)) Димитър Манчев в Internet Movie Database
• ((ru)) Димитър Манчев в КиноПоиск
• ((ru)) Димитър Манчев в Кино-Театр