Джомон

Джомон (на японски: 縄文時代) е период от японската праистория, обхващащ ок. 14 000 – 300 г. пр.н.е.,^[1][2] през който Япония е обитавана от култура на ловци събирачи, достигнала значителна степен на уседналост и културна комплексност.

Като понятие, Джомон се появява в края на 19 век, когато са открити керамични останки, датиращи от този период. Керамичният стил, характерен за ранната Джомонска култура, включва отпечатването на върви върху повърхността на влажната глина и като цяло се счита за един от най-старите в Източна Азия, а и в света.^[3]

Периодът Джомон изобилства от инструменти и накити, изработени от кости, камъни, черупки и рога, както и от керамични фигури, съдове и полирани предмети.^[4][5][6][7] Често е сравняван с доколумбийските култури по северозападното тихоокеанско крайбрежие на Северна Америка и най-вече с Валдивската култура в днешен Еквадор, тъй като в тези области културната комплексност се е развила главно в контекста на общества от ловци събирачи с ограничено растениевъдство.^[8][9][10] Въпреки това, произходът на Джомонската култура все още не е ясен. Артефакти от тази култура са открити на многобройни места от Хокайдо на север до Рюкю на юг, но се срещат най-вече в централните и източните части на Хоншу, където културата се е задържала най-дълго.^[11]

Хората от културата Джомон са живели в малки общества, главно в землянки покрай реки или покрай морския бряг, и са се издържали основно от лов и риболов. Разкопките сочат, че ранна форма на земеделие също е възможно да е била практикувана към края на периода.^[11] Съществуват сведения, че населението на Японските острови по това време е търгувало редовно с това на Корейския полуостров. Намерените останки сочат, че към средата на периода Джомон са започнали да се оформят по-постоянни поселения, а с придвижването на хората към крайбрежията към края на периода се развиват риболовните сечива и техники. Края на Джомон преминава в периода Яйои и е маркиран от началото на отглеждането на ориз в Япония.^[11]

Източници

1. Habu 2004, с. 3, 258.
2. Perri, Angela R. Hunting dogs as environmental adaptations in Jōmon Japan // Antiquity 90 (353). 2016. DOI:10.15184/aqy.2016.115. с. 1166 – 1180.
3. Kuzmin, Y.V. Chronology of the Earliest Pottery in East Asia: Progress and Pitfalls // Antiquity 80 (308). 2006. DOI:10.1017/s0003598x00093686. с. 362 – 371.
4. Birmingham Museum of Art. Birmingham Museum of Art: Guide to the Collection. Birmingham, AL, Birmingham Museum of Art, 2010. ISBN 978-1-904832-77-5. с. 40.
5. Imamura, K. (1996) Prehistoric Japan: New Perspectives on Insular East Asia. Honolulu: University of Hawaii Press
6. Mizoguchi, Koji. An Archaeological History of Japan, 30,000 B.C. to A.D. 700. University of Pennsylvania Press, Incorporated, 2002. ISBN 978-0-8122-3651-4.
7. 長野県立歴史館. 縄文人の一生 // 1 юли 1996. Посетен на 2 септември 2016.
8. Aikens, C. Melvin. Pacific northeast Asia in prehistory: hunter-fisher-gatherers, farmers, and sociopolitical elites. WSU Press, 1992. ISBN 978-0-87422-092-6.
9. Fiedel, Stuart J. Prehistory of the Americas. Cambridge University Press, 1992. ISBN 9780521425445.
10. Archaeology | Studies examine clues of transoceanic contact // The Columbus Dispatch. Посетен на 4 октомври 2017.
11. Jōmon culture // Encyclopædia Britannica, 29 май 2018. Посетен на 12 юли 2020.