Джеймс Стюарт

Джеймс Стюарт (на английски: James Stewart) е американски актьор.^[1] През 1999 година Американският филмов институт включва Стюарт под номер 3 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино.^[2]

Джеймс Стюарт James Stewart
американски актьор
Джеймс Стюърт (1948)
Роден	Джеймс Мейтланд Стюърт 20 май 1908 г. Индиана, Пенсилвания, САЩ
Починал	2 юли 1997 г. (89 г.) Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ
Погребан	Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ
Религия	Презвитерианство
Националност	САЩ
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1932 – 1991
Оскари	Най-добър актьор: „Филаделфийска история“ (1941); Почетен: (1985); Номинация: (1940), (1946), (1950), (1960)
Златен глобус	Пожизнено: (1965); Най-добър ТВ актьор – драма: „Хокинс“ (1974); Номинация: (1951), (1963)
БАФТА	Номинация: (1955), (1960)
Други награди	Венеция Волпи къп за най-добър актьор: „Анатомия на едно убийство“ (1959); Берлинале Сребърна мечка за най-добър актьор: „Господин Хобс излиза в отпуск“ (1962); Почетна Златна мечка: (1982)
Семейство
Съпруга	Глория Хетрик Маклийн (1949 – 1994)
Деца	4
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Джеймс Стюарт в Общомедия

Биография

Роден е като Джеймс Мейтланд Стюарт на 20 май 1908 година в градчето Индиана, щата Пенсилвания. Син е на Елизабет Рут и Александър Мейтланд Стюарт. Баща му е собственик на железарски магазин. Родителите му са от шотландски произход. Джеймс е най-голямото от три деца. Той има две по-малки сестри – Вирджиния и Мери. От него се е очаквало да продължи бизнеса на баща си, движен в продължение на три поколения.

През 1928 година Стюарт завършва училище в Мерсерсбърг, Пенсилвания, след което постъпва в Принстънския университет, където започва да учи архитектура. Постепенно обаче все повече е привлечен от университетските клубове по драма и музика.

Кариера

С Катрин Хепбърн във „Филаделфийска история“ (1940)

Стюарт започва да се занимава с актьорско майсторство, докато учи в Принстънския университет. След като завършва през 1932 г., той започва кариера като сценичен актьор, появявайки се на Бродуей. През 1935 г. той получава първата си от няколко поддържащи роли във филми, а през 1938 г. прави своя голям пробив в комедията на Франк Капра „Не можеш да го вземеш с теб“. На следващата година Стюарт получава първата си от пет номинации за награда „Оскар“ за ролята си на идеализиран и добродетелен човек, който става сенатор в „Господин Смит отива във Вашингтон“ на Капра (1939). Той печели единствената си награда „Оскар за най-добра мъжка роля“ за работата си в комедията „Филаделфийска история“ (1940), в която участват още Катрин Хепбърн и Кари Грант.

С Дона Рийд в
„Животът е прекрасен“ (1946)

Първата следвоенна роля на Стюарт е като Джордж Бейли в „Животът е прекрасен“ на Капра (1946), филмът му спечели номинация за Оскар, смята се за коледна класика и едно от най-известните изпълнения на Стюарт. През 1950-те години играе по-двусмислени в морално отношение герои във филмите режисирани от Антъни Ман „Уинчестър '73“ (1950), „Историята на Глен Милър“ (1954) и „Голата шпора“ (1953). Известен е и като един от предпочитаните актьори от големия режисьор Алфред Хичкок участва във филмите му „Въжето“ (1948), „Прозорец към двора“ (1954), „Човекът, който знаеше твърде много“ (1956) и „Световъртеж“ (1958). „Световъртеж“ беше игнориран от критиците при пускането му, но сега е признат за американски кинематографичен шедьовър. Другите му филми през 1950-те години включват адаптацията на Бродуей „Харви“ (1950) и драмата в съдебната зала „Анатомия на едно убийство“ (1959), като и двете му носят номинации за награда „Оскар“. Той е една от най-популярните филмови звезди на десетилетието, като повечето от филмите му се превръщат в касови успехи.

С Ким Новак в
„Световъртеж“ (1958)

По-късните уестърни на Стюарт включват „Човекът, който застреля Либърти Валънс“ (1962) и „Есента на шайените“ (1964), режисирани от Джон Форд. Той се появява в много популярни семейни комедии през 1960-те години. След кратко участие в телевизията, Стюарт се пенсионира 1980-те.

В хода на своята кариера, Стюарт изиграва главни роли в значителен брой филми, широко възприети като класически произведения. Той е сред най-големите звезди от т.нар. класически период на Холивуд през 1930-те, 1940-те и 1950-те години. Номиниран е пет пъти за награда „Оскар“ в категорията за най-добра мъжка роля, спечелвайки приза веднъж, за изпълнението си във филма „Филаделфийска история“ (1940).^[3] През 1985 година, Стюърт получава и почетна награда „Оскар“ за цялостно творчество.^[3]

Личен живот

Бригаден генерал

Успоредно с киното, Джеймс Стюарт развива и офицерска кариера във военновъздушните сили на САЩ. Участник е във втората световна война и във виетнамската война. Достига до чин на бригаден генерал към запасните части на военновъздушните сили.^[4]

Смърт

Съпругата на Стюарт Глория умира от рак на белите дробове на 16 февруари 1994 г.^[5] Според биографа Доналд Дюи, нейната смърт оставя Стюарт в депресия и „изгубен в морето“.“^[6] Стюарт става още по-затворен, прекарвайки по-голямата част от времето си в спалнята си, излизайки само за да яде и при посещение на децата си. Той изключи повечето хора от живота си, не само медиите и феновете, но и своите приятели звезди.^[7] Приятелите на Стюарт, Леонард Герше и Грегъри Пек казват, че Стюарт не е бил депресиран и нещастен, но му е позволено накрая да си почине и да бъде сам.^[8]

Стюарт е хоспитализиран след падане през декември 1995 г.^[9] През декември 1996 г. той трябва да смени батерията в пейсмейкъра си, но реши да не го прави. През февруари 1997 г. той е хоспитализиран заради неравномерен сърдечен ритъм.^[10] На 25 юни в десния му крак се образува тромбоза, водеща до белодробна емболия една седмица по-късно. Стюарт почива от инфаркт, причинен от емболия на 89-годишна възраст,^[11] заобиколен от децата си в дома си в Бевърли Хилс на 2 юли 1997 г. Президентът Бил Клинтън коментира, че Америка е загубила „национално съкровище... велик актьор, джентълмен и патриот“.^[12] Стюарт е погребан в Мемориалния парк Форест Лаун в Глендейл, Калифорния.^[13] Над 3000 опечалени присъстваха на неговата панихида, включително негови приятели и колеги Джун Алисън, Карол Бърнет, Боб Хоуп, Лю Васерман, Нанси Рейгън, Естер Уилямс и Робърт Стек. Службата включваше пълни военни почести и три залпа с мускети.^[14]

Статуя в Индиана, Пенсилвания

Избрана филмография

Звездата на Джеймс Стюарт на Холивудската алея на славата

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1936	Съпруга срещу секретарка	Wife vs. Secretary	Дейв	Кларънс Браун
1938	Не можеш да го вземеш с теб	You Can't Take It with You	Тони Кърби	Франк Капра
1939	Господин Смит отива във Вашингтон	Mr. Smith Goes to Washington	Джеферсън Смит	Франк Капра
1940	Магазинът зад ъгъла	The Shop Around the Corner	Алфред Кралик	Ернст Любич
1940	Филаделфийска история	The Philadelphia Story	Майк Конър	Джордж Кюкор
1941	Ела живей с мен	Come Live with Me	Бил Смит	Кларънс Браун
1946	Животът е прекрасен	It's a Wonderful Life	Джордж Бейли	Франк Капра
1947	Вълшебен град	Magic Town	Лаурънс Смит	Уилям Уелман
1948	Въжето	Rope	Рупърт Кейдъл	Алфред Хичкок
1949	Малая	Malaya	Джон Ройър	Ричард Торп
1950	Уинчестър '73	Winchester '73	Лин МакАдъм	Антъни Ман
1950	Счупена стрела	Broken Arrow	Том Джефордс	Делмар Дейвс
1950	Харви	Harvey	Елууд Доуд	Хенри Костър
1952	Най-великото шоу на света	The Greatest Show on Earth	клоун Батънс	Сесил Демил
1952	Завоят на реката	Bend of the River	Глин Маклинтък	Антъни Ман
1953	Голата шпора	The Naked Spur	Хауърд Кемп	Антъни Ман
1954	Далечна земя	The Far Country	Джеф Уебстър	Антъни Ман
1954	Прозорец към двора	Rear Window	Джеф Джефрис	Алфред Хичкок
1955	Човекът от Ларами	The Man from Laramie	Уил Локхарт	Антъни Ман
1956	Човекът, който знаеше твърде много	The Man Who Knew Too Much	д-р Бен Маккена	Алфред Хичкок
1958	Световъртеж	Vertigo	детектив Джон Фергюсън	Алфред Хичкок
1959	Анатомия на едно убийство	Anatomy of a Murder	Пол Биглър	Ото Преминджър
1961	Двамата яздиха заедно	Two Rode Together	Маршал Гътри Маккейб	Джон Форд
1962	Човекът, който застреля Либърти Валънс	The Man Who Shot Liberty Valance	Рамсъм Стодарт	Джон Форд
1962	Господин Хобс излиза в отпуск	Mr. Hobbs Takes a Vacation	Роджър Хобс	Хенри Костър
1962	Завладяването на Дивия Запад	How the West Was Won	Линус Роулингс	Хатауей, Форд, Маршал
1965	Шенандоа	Shenandoah	Чарли Андерсън	Андрю Маклаглън
1968	Бандолеро!	Bandolero!	Мейс Бишъп	Андрю Маклаглън
1976	Стрелецът	The Shootist	доктор Хостетлър	Дон Сийгъл

Източници

1. www.imdb.com
2. AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
3. Номинации и награди IMDB.com
4. Morrow, Tom. Historically Speaking: From Actor to Major General and Back // 2017-10-01. Архивиран от оригинала на 2018-02-18. Посетен на 2020-12-19.
5. Dewey 1996, с. 485.
6. Dewey 1996, с. 486 – 488.
7. Dewey 1996, с. 486.
8. Dewey 1996, с. 488.
9. James Stewart Hospitalized After Falling at His Home // LA Times. December 22, 1995.
10. Quirk 1997, с. 321.
11. Eliot 2006, с. 409; Eyman 2017, с. 311
12. James Stewart, the Hesitant Hero, Dies at 89 // The New York Times. July 3, 1997. Посетен на October 31, 2019.
13. Ellenberger, Allan R. Celebrities in Los Angeles Cemeteries: A Directory. Jefferson, NC, McFarland & Company, 2001. ISBN 978-0-7864-0983-9. с. 72.
14. Eliot 2006, с. 411; Smith 2005, с. 227

Външни препратки

• Джеймс Стюарт в Internet Movie Database
• Джеймс Стюарт в