Самцхе-Джавахети (на грузински: სამცხე-ჯავახეთი; на арменски: Սամցխե-Ջավախք) е един от 12-те региона на Грузия. Площ 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 155 900 души[1] (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Административен център град Ахалцихе. Разстояние от Тбилиси до Ахалцихе 199 km.

Quick Facts Страна, Адм. център ...
Самцхе-Джавахети
სამცხე-ჯავახეთი
Thumb
Страна Грузия
Адм. центърАхалцихе
Площ6413 km²
Население18 000 души (2018)
2,81 души/km²
ГубернаторБесик Амиранашвили
Езицигрузински
Часова зонаUTC+4
Официален сайтsamtskhe-javakheti.gov.ge
Самцхе-Джавахети в Общомедия
Close
Thumb
Арменската църква в Ахалкалаки

Историческа справка

От 13-и до 17-и на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13 век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14 век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16 век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области Месхетия и Джавахетия.[2]

Най-старият град в областта е Ахалкалаки основан през 1064 г. През 15 век градът е напълно разрушен от пълчищата на Тимур (Тамерлан), а през 17 век е възстановен. Град Ахалцихе е основан през 12 век, но през 15 век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. (Боржоми) до 1983 г. (Ниноцминда).

Географска характеристика

Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с Армения, на югозапад – с Турция, на запад – с Аджария, на северозапад – с Гурия, на север – с Имеретия, на североизток – с Вътрешна Картли и на изток – с Долна Картли. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната територия).

Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината Малък Кавказ. От юг на север протича участък от горното течение на река Кура, долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с Имеретия от запад на изток се простира Месхетския хребет (2850 m), а на югозапад, по границата с Турция – Арсиянския хребет. В източната част по паралела е разположен западният участък на Триалетския хребет (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – Самсарски (връх Диди-Абули 3300 m 41°26′13″ с. ш. 43°38′46″ и. д.41.436944° с. ш. 43.646111° и. д.) на северозапад и Джавахетски (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.[3]

Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири Вардзия (основани от царица Тамара в 1185) и Ванис Квабеби (VIII век). В областта се намира курортът Боржоми със световноизвестната си минерална вода.

Население

Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия

Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души[1] (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: арменци 50,5%, грузинци 48,3%, руснаци 0,4%, гърци 0,3%, осетинци 0,2% и др.[4].

Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: Грузинска православна църква (45,24 %), Арменска апостолическа църква (39,95 %), Католицизъм (9,36 %), Ислям (3,78 %).[5]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение регионът Самцхе-Джавахети се дели на 6 административни района (общини), 5 града, всичките с регионално подчинение и 7 селища от градски тип.

Thumb
Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети
More information Административна единица, Площ (km²) ...
Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Ахалцихе
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Административен район (община)
1. Адигенски80016 305сгт Адигени78333Абастумани
2. Аспиндски82510 531сгт Аспиндза237936
3. Ахалкалакски123545 070гр. Ахалкалаки829575
4. Ахалцихски101039 375гр. Ахалцихе17 903-гр. Вале
5. Боржомски118925 214гр. Боржоми10 54649Ахалдаба, Бакуриани, Бакуриански Андезит, Цагвери
6. Ниноцминдски135321 503гр. Ниноцминда514494
Close

През областта преминават нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан и Южнокавказският газопровод.

Източници

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.