селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Гра̀ждено или Гра̀ждани (на гръцки: Βροντερό, Врондеро, катаревуса: Βροντερόν, Врондерон, до 1926 година Γκράσδενι, Граздени[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
Тази статия е за селото в Преспанско, Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Граждане. | Граждено Βροντερό | |
  Граждено  Граждено  Граждено | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1100 m |
| Население | 46 души (2021 г.) |
| Демоним | гражденци |
Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в планината Сува гора на 1100 m.[2] Отдалечено е на 70 km западно от град Лерин (Флорина).[3]
Според академик Иван Дуриданов, като се вземе предвид, че жителското име е гражденец, гражденци, етимологията на името е от миналото страдателно причастие в среден род граждено, старобългарски 
a
от *gardjeno, сръбски грађено.[4] Йордан Заимов смята, че името е от първоначално Граждане. Това според Дуриданов не е убедително, защото не се подкрепя от по-старите податки.[5]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Граздани с 35 семейства.[6] Селото е споменато в Слепченския поменик от XVII–XVIII век като Граждено.[4]
До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във Винени, а виненци се заселват в Гражден. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грачино (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен с 23 домакинства и 69 жители мюсюлмани и 20 българи.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Граждино живеят 276 българи.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Граждан е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.[10] Същевременно Граждино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[11]
В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гражино има 400 българи екзархисти.[13]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Граждан в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[14]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[15]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гражден попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Граждано има 60 къщи славяни християни.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод гърмящо.[18] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия. По време на Гражданската война цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души.[19] След войната в селото са настанени власи от Епир.[20]
Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като влашкият език в него е запазен на високо ниво.[21]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Палчишта[22] | Πάλτσικα | Геракина | Γερακίνα[23] | |
| Киска[24] | Κίσκα | Анторахи | Άνθορράχη[23] | |
| Порти[22][3] | Πόρτι | Портес | Πόρτες[23] | връх в Цуцул на ССИ над Орово (1195 m)[3] |
| Великои Главйе[22][3] или Велика глава[25] | Βελίκα Γκλάβια | Лохагу Димитриу Райси | Λοχαγού Δημητρίου Ραΐση[23] | връх в Цуцул на СИ от Орово и на З от Винени (1157 m)[3] |
| Дошкоата Глаа[22][3] | Ντοσκοχάγκλα | Кефалорема | Κεφαλόρεμα[23] | река на СИ от Орово[3] |
| Рамнище[24] или Рамнища[3] | Ράμνιστα | Ливадия | Λιβάδια[23] | местност в Дева на СЗ от Винени[3] |
| Голе[22][3] | Γκόλιε | Мицопулу Димитриу | Μητσοπούλου Δημητρίου[23] | връх в Дева на С от Винени (1360,1 m)[3] |
| Рамнина[3][26] | Ράμνινα | Филакион 46 | Φυλάκιον 46[23] | връх в Дева на СЗ от Винени (1085 m)[3] |
| Тапан[24][27] | Γάπαν | Елафи | Έλάφι[23] | връх на Ю от Граждано, гранична пирамида № 18 (1325,3 m)[3] |
| Лазоик[24][28] | Λάζικ | Акантотон | Άκαθωτον[23] | |
| Прикинчища[3] | Πρικίντσιτα | Анатоликон | Άνατολικόν[23] | местност в Цуцул на ЮИ от Граждено, над брега на Малкото Преспанско езеро[3] |
| Раткофорие[24][3] | Ρακοφόριε | Тамнодес | Θαμνώδες[23] | местност на ЮИ от Граждено[3] |
| Шестар[3][29] | Σιστάρ | Фундотон | Φουντωτόν[23] | връх в Цуцул на И от Граждено (1914 m)[3] |
| Падье[22] | Πάδιε | Воскотопи | Βοσκοτόπι[23] | местност в Цуцул на И от Граждено[3] |
| Урида[22][3][30] | Ούρίντα | Крионери | Κρυονέρι[23] | гранична местност на СЗ от Орово[3] |
| Чоло | Τσόλο | Даваки | Δαβάκη[23] | |
| Варниците[31] | Καρνίτσιτε | Каминия | Καμίνια[23] | река на СЗ от Орово, Ю под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[31] |
| Лозя[28] | Λούντζα | Ироикон | Ήρωϊκόν[23] | |
| Пат | Πάτ | Перасма | Πέρασμα[23] | |
| Скойца[31] | Σκόϊτσα | Монастираки | Μοναστηράκι[23] | река на СЗ от Орово, С под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[31] |
Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 – 1923 и 1926 – 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 – 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени[32] Божил Спиров (Спировчов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[33] Дамян Христев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[34] Илия Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст“[35] Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция Петър Ангелов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО Сотир Тасев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал[36]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
