Кмет

Кметът е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

Ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината. Кметът е орган на изпълнителната власт, а не на местното самоуправление (Общинския съвет), олицетворение на принципа на децентрализацията – прехвърляне на правомощия от центъра към органите по места по силата на закон. В световен мащаб съществуват разнообразни местни обичаи и закони за правомощията и отговорностите на кмета, както и за начина, по който той бива избран. Нарича се още градоначалник.^[1]

Произход на думата

Думата „кмет“ присъства в повечето славянски езици, като според най-широко приетата хипотеза произлиза от праславянската дума *kъмеtь. За нея се предполага, че е късна заемка от cometes, акузативна форма на латинското comes („спътник“, по-късно „човек от свитата на владетел“, „чиновник“).^[2]

От латинската дума comes, но чрез нейната генитивна форма „comitis“, произлиза и средновековната титла „комит“, използвана и в Първото българско царство.

Права и задължения

Институцията на кмета като управител на населеното място е стара и от установените традиции на съответното място се определят конкретните правомощия на кмета и съотношението на властта между кмета и представителния орган на местното самоуправление – общинския съвет.

Днес кметовете на столици и големи градове с важно стопанско значение имат голямо влияние в политическия живот, тъй като управляват значителни ресурси.

Кметовете могат да се избират пряко от населението или от общинския съвет. При пряк избор от населението кметът може да бъде избиран с обикновено мнозинство – повече от половината от подадените гласове (както е според сега действащия Изборен кодекс в България), или с относително мнозинство – с най-голям брой гласове сред всички явили се кандидати (прилага се при балотаж между двамата най-много получили гласове кандидат-кметове на населени места).

Кметовете ръководят общинската администрация, посредством назначаването на секретар на общината, който е на пряко подчинение на кмета. Освен това кметовете се подпомагат и от заместник-кметове, назначени от тях.

Връзките между кметовете на общини и Общинските съвети са очертани в ЗМСМА. Кметът на община привежда в действие решенията взети от органа на местно самоуправление (Общински съвет). В изпълнение на своите задължения, кметът издава заповеди.

Кметовете на общини могат в рамките на своя мандат да назначават и т.нар. кметски наместници в места, които нямат административен център, но не са достатъчно големи, за да станат кметство (над 350 души). Кметските наместници според ЗМСМА ^[3] също имат статус на органи на изпълнителната власт.

Кметове по държави

Бразилия

Всяка бразилска община избира кмет (на португалски: prefeito/prefeita) за четиригодишен мандат. Кметът може да се преизбира и да управлява града за два последователни мандата.

България

В България статутът, функциите и процедурата за избиране на кметове се определят от Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация ^[3] (ЗМСМА), Закон за администрацията ^[4] (ЗА) и Изборния кодекс ^[5] (ИК). В страната има:

• кметове на общини – кметът на общината е кмет и на населеното място, което е неин център,
• кметове на кметства и
• кметове на райони.

Кметовете, подпомагани от назначената от тях администрация, взимат оперативните решения и осъществяват управлението на общината, кметството, района. Подлежат на контрол от страна на общинския съвет и на съда.

Кметовете се избират от пълнолетните граждани, които са адресно регистрирани в съответната община, кметство, район преди деня на насрочване на изборите.

Изборът на кметове е мажоритарен, като печели кандидатът, получил повече от половината от гласовете. Ако никой от кандидатите не е получил повече от половината от гласовете, се провежда втори тур на изборите (балотаж).

Съгласно чл. 39а. от ЗМСМА „Кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление се избират с тайно гласуване от общинския съвет по предложение на кмета на общината за срока на пълномощията на общинския съвет.“^[3]

Франция

Кметовете във Франция са избирани на всеки шест години на местни избори.

Източници

1. ibl.bas.bg
2. Георгиев, В. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том II. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 494 – 495.
3. Закон за местното самоуправление и местната администрация, Обн. ДВ. бр.77 от 17 септември 1991 г.
4. Закон за администрацията, Обн. ДВ. бр.130 от 5 ноември 1998 г.
5. Изборен кодекс 2011, Обн. ДВ. бр.9 от 28 януари 2011 г.

Външни препратки

• Закон за административно-териториалното устройство на Република България, Обн. ДВ. бр.63 от 14 юли 1995 г.