Мнозинство

Мнозинството е по-голямата част, повече от половината от цялото^[1][2]. Например, ако групата се състои от 20 индивида, мнозинство би било 11 или повече индивида, докато 10 или по-малко индивида не биха съставлявали мнозинство. Мнозинство може да се използва за уточняване на изискването за гласуване, както при „гласуване с мнозинство“ за да се приеме решение в колегиален орган, което означава повече от половината от подадените гласове.

Различават се следните видове мнозинства:

• 1. Единодушие (консенсус) – нито 1 глас „против“, а не (както често се греши) всички „за“. Следователно гласуване „въздържал се“ не осуетява единодушието;
• 2. Обикновено (или просто) – повече от 1/2 от присъстващите да са гласували „за“ (винаги има задължителен кворум);
• 3. Абсолютно – повече от 1/2 от всички да са гласували „за“;
• 4. Квалифицирано – всяко по-голямо от абсолютното, точно определено в нормативен акт за дейността на колективния орган (обикновено 2/3 от всички членове на органа).

Източници

1. See dictionary definitions of "majority" at Merriam-Webster, dictionary.com Архив на оригинала от 2015-12-21 в Wayback Machine., Oxford English Dictionary Архив на оригинала от 2013-05-24 в Wayback Machine., thefreedictionary.com, and Cambridge English Dictionary.
2. Frequently Asked Questions about RONR (Question 4) // The Robert's Rules Association. Архивиран от оригинала на 2018-12-24. Посетен на 2015-12-29.