Remove ads
Гастроентеритът е заболяване, характеризиращо се с възпаление на стомашно-чревния тракт, в това число стомаха („гастро“-) и тънките черва („ентеро“-), което води до комбинация от диария, повръщане и коремна болка и спазми.[1] Гастроентеритът се нарича също и гастро, стомашна бактерия и стомашен вирус. Въпреки че не е свързан с грипа, често го наричат стомашен грип и гастро грип.
| Гастроентерит | |
 Гастроентеритни вируси: A = ротавирус, B = аденовирус, C = норовирус и D = астровирус. Частиците на вируса са показани в едно и също мащабно увеличение, за да може да се направи сравняване по размер. | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-11 | 1A40 |
| МКБ-10 | K52.9 |
| МКБ-9 | 008.8 |
| База данни DiseasesDB | 30726 |
| База данни eMedicine | emerg/213 |
| Мед. рубрики MeSH | D005759 |
| Гастроентерит в Общомедия | |
В световен мащаб повечето случаи при децата се причиняват от ротавирус.[2] При възрастните норовирусът[3] и кампилобактерията[4] са по-често срещани. По-рядко срещаните причинители включват други бактерии (или техните токсини) и паразити. Пренасянето може да стане поради консумация на неправилно приготвени храни или замърсена вода или чрез близък контакт с лица, които са заразни.
Основният начин за справяне е адекватното хидратиране. При леките или умерени случаи това обикновено може да се постигне чрез перорален рехидратиращ разтвор. При по-тежките случаи може да са необходими интравенозни течности. Гастроентеритът засяга главно децата и тези в развиващите се страни.
Remove ads
Обикновено гастроентеритът включва както диария, така и повръщане[5] или в по-редки случаи се проявява само с едното или другото[1]. Може да се появят и стомашни спазми.[1] Признаците и симптомите обикновено започват 12 – 72 часа след заразяването с инфекциозния агент.[6] Ако се дължи на вирусен агент, състоянието обикновено се подобрява в рамките на една седмица.[5] Някои вирусни причинители може да са свързани с температура, умора, главоболие и мускулна болка.[5] Ако изпражненията са кървави, малко вероятно е да се дължи на вирус,[5] но е по-вероятно да се дължи на бактерия.[7] Някои бактериални инфекции може да са свързани със силна стомашна болка и може да продължат няколко седмици.[7]
Децата, заразени с ротавирус, обикновено се възстановяват напълно за три до осем дни.[8] В бедните страни обаче, лечението на острите инфекции често е недостъпно и постоянната диария е нещо обичайно.[9] Обезводняването е обичайно усложнение от диарията[10] и детето със значителна степен на обезводняване може да има продължително капилярно пълнене, намален тургор на кожата и нарушено дишане.[11] Повтарящите се инфекции обикновено се срещат в области с лоши санитарни условия и недохранване,[6] възпрепятстван растеж и това може да доведе до дългосрочно забавяне на когнитивните процеси.[12]
Реактивният артрит се проявява при 1% от хората след инфекция с кампилобактерийни видове, а синдромът на Гилен-Баре се проявява при 0,1%.[7] Хемолитичният уремичен синдром (ХУС) може да се появи в резултат на инфекция с произвеждащите токсина Шига видове Ешерихия коли или шигела, което води до намален брой тромбоцити, лошо функциониране на бъбреците и намален брой на червените кръвни телца (поради тяхното разрушаване).[13] Децата проявяват по-голяма склонност към ХУС, отколкото възрастните.[12] Някои вирусни инфекции може да предизвикат бенигнени инфантилни гърчове.[1]
Remove ads
Вирусите (особено ротавирусът) и бактериите Ешерихия коли и кампилобактерията са основните причинители на гастроентерит.[14][6] Има, обаче, много други инфекциозни агенти, които може да предизвикат този синдром.[12] В някои случаи се наблюдават неинфекциозни причинители, но те са по-малко вероятни, отколкото вирусните или бактериалните.[1] Рискът от инфекция при децата е по-висок поради липсата на имунитет и относително лошата хигиена при тях.[1]
Вирусни
Вирусите, за които се знае, че причиняват гастроентерит включват ротавирус, норовирус, аденовирус и астровирус.[5][15] Ротавирусът е най-честата причина за гастроентерит при децата[14] и има подобна честота на проявяване както в развити, така и в развиващите се страни.[8] Вирусите причиняват около 70% от епизодите на инфекциозна диария при децата.[16] Ротавирусът е по-рядко срещана причина при възрастните, поради придобит имунитет.[17]
Норовирусът е водещият причинител на гастроентерит сред възрастните в Америка, като предизвиква повече от 90% от епидемиите.[5] Тези локализирани епидемии обикновено се проявяват, когато групи от хора прекарват много време във физическа близост, като например на круизни кораби,[5] в болници или в ресторанти.[1] Хората може да продължат да бъдат заразни дори след като вече нямат диария.[5] Норовирусът е причината за около 10% от случаите при децата.[1]
Бактериални
В развитите страни кампилобактерия йеюни е основната причина за бактериален гастроентерит, като половината от случаите са свързани с излагане на контакт с птици.[7] При децата бактерията е причина за около 15% от случаите, като най-често срещаните видове са Ешерихия коли, салмонела, шигела и кампилобактерия.[16] Ако в храната попадне бактерия и остане на стайна температура за период от няколко часа, бактерията се размножава и се увеличава рискът от инфекция за тези, които консумират храната.[12] Някои храни, които често се свързват с болести включват сурово или недобре сготвено месо, пиле, морски деликатеси и яйца; сурови кълнове; непастьоризирано мляко и меки сирена, както и плодови и зеленчукови сокове.[18] В развиващите се страни, особено в Субсахарска Африка и Азия, холерата е обичаен причинител на гастроентерит. Тази инфекция обикновено се предава чрез замърсена вода или храна.[19]
Токсигенната клостридиум дифициле е важна причина за диария, която се появява по-често при възрастните.[12] Малките деца могат да са носители на тези бактерии, без да развият симптоми.[12] Тя е честа причина за диария при хора, които са в болница и често се свързва с употребата на антибиотици.[20] Стафилококова ауреус инфекциозна диария може също да се прояви при хора, които са използвали антибиотици.[21] „Пътническата диария“ обикновено е вид бактериален гастроентерит. Лекарствата, потискащи киселините, изглежда повишават риска от значителна инфекция след излагането на някои организми, включително видовете клостридиум дифициле, салмонела и кампилобактерия.[22] По-голям риск съществува при тези, които приемат инхибитори на протонната помпа, отколкото при H2 антагонисти.[22]
Паразитни
Много протозои могат да предизвикат гастроентерит – най-често Гиардия ламблия – но видовете ентамеба хистолитика и криптоспоридиум също се подразбират.[16] Като група, тези агенти обхващат около 10% от случаите при деца.[13] Гиардията е по-често срещана в развиващите се страни, но този етиологичен агент причинява този вид болест в известна степен почти навсякъде.[23] Среща се по-често при хора, които са пътували в области със силно преобладаване на болестта, при деца, които посещават детска градина, мъже, които имат полов контакт с мъже и след бедствия.[23]
Неинфекциозни
Съществуват редица неинфекциозни причини за възпалението на стомашно-чревния тракт.[1] Някои от по-честите причини включват употреба на лекарства (като НСПВС), определени хранителни съставки, като например лактоза (за хората, които имат непоносимост) и глутен (за хората с целиачна болест). Болестта на Крон също може да бъде неинфекциозен източник на (често тежък) гастроентерит.[1] Заболяването може да се развие също и вследствие на токсини. Някои хранителни заболявания, които се свързват със симптоми на гадене, повръщане и диария включват: хранително отравяне със сигуатера при консумация на заразена хищна риба, скомброидоза свързвана с консумацията на определени видове развалена риба, отравяне с тетродотоксин при консумацията на рибата фугу и други и ботулизъм, който обикновено се получава при консумация на неправилно консервирани храни.[24]
Remove ads
Предаването може да стане чрез консумация на заразена вода или при използване на лични вещи на друг човек.[6] В районите с редуване на влажни и сухи сезони, качеството на водата обикновено се влошава по време на влажния сезон, а това се свързва с времето на интензивна проява на заболяването.[6] В областите на света с изразени сезони, инфекциите се срещат по-често през зимата.[12] Изкуственото хранене на бебета с неправилно стерилизирани бутилки представлява значителна причина за заболяването в световен план.[6] Процентните стойности на случаите на предаване се свързват също с лоша хигиена, особено при децата[5] и при хората, които страдат от недохранване.[12] След като развият поносимост, възрастните могат да пренасят определени организми, без да проявяват признаци или симптоми и по този начин да действат като естествени резервоари на зараза.[12] Докато някои агенти (като например шигелата) се срещат само при примати, други може да се срещат сред по-разнообразни групи животни (като например гиардията).[12]
Remove ads
Гастроентеритът се определя като симптоми на повръщане или диария, поради инфекция на тънкото или дебелото черво.[12] Промените в тънкото черво обикновено са невъзпалителни, а тези в дебелото черво са възпалителни.[12] Броят патогени, които са достатъчни, за да могат да причинят инфекция, варира от един (за криптоспоридиум) до 108 (за вибрио холере).[12]
Гастроентеритът се диагностицира в клинични условия, въз основа на признаците и симптомите на болния.[5] Обикновено не е необходимо да се установява точната причина, тъй като това не би променило начина на овладяване на заболяването.[6] Трябва обаче да се направи фекален тест на болните с кръв в изпражненията, на тези, които може да са били изложени на хранително отравяне, както и на тези, които са пътували до развиващи се страни.[16] Диагностични изследвания може да бъдат направени и с цел проучване.[5] Тъй като при приблизително 10% от бебетата и малките деца се получава хипогликемия, при тази популация се препоръчва измерване на серумната глюкоза.[11] Ако има опасения за тежко обезводняване, трябва да се направят изследвания също за електролити и бъбречна функция.[16]
Обезводняване
Важна част от диагностичната оценка е да се установи, дали даден пациент има обезводняване и обезводняването обикновено се определя като леко (3 – 5%), умерено (6 – 9%) и тежко (≥10%).[1] При децата най-точно определящите симптоми на умерено до тежко обезводняване са продължително капилярно пълнене, намален тургор на кожата и нарушено дишане.[11][25] Други находки, които могат да помогнат при диагностицирането (когато се използват в комбинация) са потъване на очните ябълки, понижена активност, липса на сълзене и пресъхване на устата.[1] Нормалният обем от уриниране и пероралният прием на течности са добри признаци.[11] Лабораторните изследвания нямат голяма клинична полза за установяване на степента на обезводняване.[1]
Диференциална диагноза
Други възможни причини за признаците и симптомите, наподобяващи тези при гастроентерит, които трябва да се изключат, са апендицит, волвулус, възпалително чревно заболяване, инфекции на пикочните пътища и захарен диабет.[16] Трябва да се вземат под внимание също панкреасна недостатъчност, синдром на късото тънко черво, болест на Уипъл, целиачна болест и злоупотреба с лаксатив.[26] Диференциалната диагноза може да се затрудни, ако пациентът има симптом само повръщане или диария (а не и двете).[1]
Инцидентите на апендицит може да се проявяват с повръщане, коремна болка и малко количество диария в до 33% от случаите.[1] Това е в противовес на големите количества диария, които са типични за гастроентерита.[1] Инфекции на белите дробове или пикочните пътища при децата също могат да причинят повръщане или диария.[1] Класическите случаи на диабетна кетоацидоза (ДКА) се проявяват с коремна болка, гадене и повръщане, но без диария.[1] Едно проучване установява, че при 17% от децата с ДКА, състоянието е диагностицирано като гастроентерит.[1]
Remove ads
Жизнена среда
Запасите от лесно достъпна незамърсена вода и добрите санитарни практики са важни условия за намаляване на случаите на инфекция и клинично значим гастроентерит.[12] Вземането на лични предпазни мерки (като например миене на ръцете) доказано намалява процента на случаите на гастроентерит както в развиващите се, така и в развитите страни с до 30%.[11] Геловите препарати на алкохолна основа могат да бъдат полезни.[11] Кърменето и подобряването на хигиената като цяло са важни фактори, особено в районите с лоши хигиенни условия.[6] Кърмата способства за намаляване както на честотата на развиване на инфекции, така и тяхната продължителност.[1] Избягването на консумиране на замърсена храна и вода също са ефективни методи.[27]
Ваксиниране
Тъй като ваксината за ротавирус е както ефикасна, така и безопасна, през 2009 г. Световната здравна организация (СЗО) препоръча тя да се предлага за всички деца по целия свят.[28][14] Одобрени са за разпространение две търговски марки на ваксини за ротавирус, а още няколко са в процес на разработване.[28] В Африка и Азия тези ваксини са намалили тежките случаи на заболяването при бебетата,[28] а в страните, в които има установени национални програми за имунизация процентните стойности и тежестта на случаите на заболяването са намалели.[29][30] Тази ваксина може да предотврати заболяването и при неваксинираните деца, тъй като намалява броя на инфектираните, които могат да разпространяват заболяването.[31] От 2000 г. насам прилагането на програма за ваксиниране за ротавирус в Съединените щати значително е понижило броя на случаите на диария с до 80%.[32][33][34] Първата доза от ваксината трябва да се дава на бебета на възраст между 6 и 15 седмици.[14] Пероралната ваксина за холера е показала 50 – 60% ефикасност за период от 2 години.[35]
Remove ads
Гастроентеритът обикновено протича като остро самоограничаващо се заболяване, което не налага употребата на лекарства.[10] Предпочитаното лечение при леките до умерени случаи на обезводняване е перорална рехидратираща терапия (ПРТ).[13] Метоклопрамид и/или ондансетрон обаче може да помогнат при някои деца,[36] абутилскополамин помага за коремна болка.[37]
Рехидратация
Основното лечение на гастроентерит както при децата, така и при възрастните е рехидратация. За предпочитане е да се прилага перорална рехидратираща терапия, въпреки че може да се наложи интравенозно подаване, ако е налице понижено ниво на съзнание или ако обезводняването е в тежка форма.[38][39] Продуктите за перорална заместваща терапия, съдържащи комплекс от въглехидрати (т.е. такива, които са приготвени от жито или ориз) може да са по-добри от тези, приготвени само от захари.[40] Напитки, особено с високо съдържание на прости захари, като например безалкохолни напитки и плодови сокове не се препоръчват при деца под 5-годишна възраст, тъй като може да увеличат диарията.[10] Ако няма на разположение по-специфични или ефикасни препарати за ПРТ или ако наличните препарати са с неприемлив вкус, може да се използва обикновена вода.[10] При малките деца може да се използва назогастрална тръба за подаване на течности, ако това се наложи.[16]
Хранителен режим
Препоръчва се храненето на кърмачетата да продължава по обичайния начин, а храненето с адаптирано мляко на децата, които са на изкуствено хранене да продължи веднага след рехидратация с ПРТ.[41] Обикновено не е необходимо да се дават адаптирани млека без съдържание на лактоза или с понижено съдържание на лактоза.[41] Децата трябва да продължават обичайния си хранителен режим по време на епизодите на диария, като обаче трябва да се избягват храни с високо съдържание на прости захари.[41] Вече не се препоръчва диетата BRAT (банани, ориз, ябълково пюре, препечен хляб и чай), тъй като не съдържа достатъчно хранителни вещества и не е с по-голяма полза от нормалното хранене.[41] Някои пробиотици се оказват от полза при намаляването както на продължителността на разстройството, така и на честотата на изхожданията.[42] Те може също да са полезни и при предотвратяването и лечението на свързана с употреба на антибиотик диария.[43] Продуктите от ферментирало мляко (като например кисело мляко) са с подобни полезни функции.[44] Добавката от цинк е ефикасна за лечение и предотвратяване на заболяването сред децата в развиващите се страни.[45]
Антиеметици
Антиеметичните лекарства (лекарства за облекчаване на позивите за гадене и повръщане) могат да помогнат за повръщането при децата. Ондасетрон осигурява известно удобство, тъй като еднократното му прилагане се свързва с намалена необходимост от интравенозно прилагане на течности, по-малко случаи на хоспитализация и намаляване на повръщането.[46][47][48] Метоклопрамидът също може да помогне.[48] Възможно е обаче употребата на ондасетрон да е свързана с увеличен процент на случаите на връщане в болницата при децата.[49] Интравенозната форма на ондасетрон може да се прилага и перорално, но само по преценка и препоръка на медицински специалист.[50] Дименхидринатът намалява повръщането, но не дава значима клинична полза.[1]
Антибиотици
При гастроентерит обикновено не се използват антибиотици, въпреки че понякога се препоръчват, ако симптомите са особено тежки[51] или ако е изолиран или подозиран бактериален причинител.[52] Ако се налага да се приложат антибиотици, макролид (като азитромицин) се предпочита пред флуороквинолон, тъй като процентът на устойчивост към флуороквинолон е по-висок.[7] Псевдомембранният колит, който обикновено се причинява от употребата на антибиотик, се овладява чрез незабавно спиране на антибиотичното средство и лечение с метронидазол или ванкомицин.[53] Следните видове бактерии и протисти се поддават на лечение шигела,[54] салмонела тифи[55] и гиардия.[23] При случаите с гиардия или ентамеба хистолитика се препоръчва лечение с тинидазол и то е по-добро от лечението с метронидазол.[56][23] СЗО препоръчва употреба на антибиотици при малки деца, които имат едновременно кървава диария и висока температура.[1]
Антидиарични средства
Антидиаричното лекарство (лекарство против диария) представлява теоретичен риск от възникване на усложнения и въпреки че клиничният опит показва, че това е малко вероятно,[26] тези лекарства не се препоръчват при хора с кървава диария или диария, която е усложнена с висока температура.[57] Лоперамид, опиоиден аналог се използва често за симптоматично лечение на диария.[58] Лоперамид обаче не се препоръчва при деца, тъй като може да премине през недоразвитата още кръвно-мозъчна преграда и да предизвика токсичност. Бисмут субсалицилат, неразтворим комплекс от тривалентен бисмут и салицилат, може да се използва при леките до умерени случаи,[26] но теоретично е възможен риск от салицилатна токсичност.[1]
Remove ads
no data
≤less 500
500 – 1000
1000 – 1500
1500 – 2000
2000 – 2500
2500 – 3000
3000 – 3500
3500 – 4000
4000 – 4500
4500 – 5000
5000 – 6000
≥6000
Изчислено е, че годишно случаите на гастроентерит по света са три до пет милиарда,[59] като главно засегнати са децата и тези в развиващите се страни.[6] По данни от 2008 г. гастроентеритът води до около 1,3 милиона смъртните случая при децата под петгодишна възраст,[60] като повечето от случаите са в най-бедните в света държави.[12] Повече от 450 000 от тези смъртни случаи при деца под 5-годишна възраст се дължат на ротавирус.[61][62] Холерата е причина за около три до пет милиона от случаите на заболяване и води до смърт при приблизително 100 000 души годишно.[19] В развиващите се страни децата под двегодишна възраст често развиват годишно по шест или повече инфекции, които водят до клинично значим гастроентерит.[12] Той не е толкова чест при възрастните отчасти поради развиване на придобит имунитет.[5]
През 1980 г. гастроентеритът от какъвто и да е причинител е довел до 4,6 милиона от смъртните случаи при децата, като повечето от случаите са в развиващите се страни.[53] Процентните стойности на смъртността обаче значително са намалели (до приблизително 1,5 милиона смъртни случая годишно) до 2000 г., до голяма степен благодарение на въвеждането и широкото разпространение на пероралната рехидратираща терапия.[63] В САЩ инфекциите, причиняващи гастроентерит са втората най-често срещана инфекция, след обикновената настинка и водят до между 200 и 375 милиона от случаите на остра диария[5][12] и до приблизително 10 милиона смъртни случая годишно,[12] като 150 до 300 от тези смъртни случаи са при деца под петгодишна възраст.[1]
Терминът „гастроентерит“ е употребен за първи път през 1825 г.[64] Преди това е бил наричан по-определено коремен тиф или „холера морбус“, наред с други наименования, или не толкова определено „чревни спазми“, „пресищане“, „разстройство“, „колики“, „разстроени черва“ или с различни други по-остарели имена за остра диария.[65]
Гастроентеритът се свързва с множество разговорни наименования, сред които „отмъщението на Монтесума“, „индийски корем“, „ла туриста“ и „притичване към двора“.[12] Той играе роля и в много военни кампании и се смята, че е в основата на „no guts no glory“ (ако не ти стиска, няма да се прославиш).[12]
Гастроентеритът е основната причина за годишно 3,7 милиона от посещенията в лекарския кабинет в САЩ[1] и 3 милиона от посещенията във Франция.[66] В Съединените щати като цяло се счита, че разходите от гастроентерит са 23 милиарда щатски долара годишно,[67] като е изчислено, че само тези от ротавирус възлизат на 1 милиард щатски долара годишно.[1]
Понастоящем се разработва голям брой ваксини против гастроентерит. Сред разработваните са например ваксини против шигела и ентеротоксигенна Ешерихия коли (ETEC), два от водещите бактериални причинители на гастроентерит в света.[68][69]
Гастроентеритът при котките и кучетата се причинява от много от същите агенти, както при хората. Най-често срещаните като причини организми са: кампилобактерия, клостридиум дифициле, клостридиум перфрингенс и салмонела.[70] Голям брой токсични растения също могат да предизвикат такива симптоми.[71] Някои от агентите са по-специфични за определени видове животни. Преносимият коронавирусен гастроентерит например води до повръщане, диария и обезводняване.[72] Смята се, че е предаден на прасета от диви птици и за момента не съществува специфично лечение за него.[73] Вирусът обаче не се предава на хора.[74]
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads