село в Дебърско, Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Гари или Гаре (на македонска литературна норма: Гари) е село в Северна Македония, в община Дебър.
| Гари Гари | |
| — село — | |
 Панорама на Гари | |
  Гари | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Мала река |
| Надм. височина | 1485 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Гари в Общомедия | |
Гари е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово на Гарската река.[1]
В османо-турски документи от втората половина на XV век Гари е отбелязано като напуснато от жителите си село.[2]
В XIX век Гари е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гари (Gari)е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 278 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гаре има 1000 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гаре е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак със 195 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гаре има 1560 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция.[7]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Гари има 203 български екзархийски къщи.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Гари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Гари е център на Гарската община на българската Дебърска околия.[10]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гари като българско село.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 9 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В XIX век в Гари, подобно на околните мияшки селища, процъфтява резбарският занаят и се оформя специфичната Дебърска художествена школа. Най-известният гарчанин е Петър Филипов, автор на едни от най-красивите възрожденски резби, като иконостасите в Бигорския и в Рилския манастир. Други известни представители на школата от Гари са зографите Андон Петров, Георги Донев (Андонов) (1862-1933) и Димитър Донев (Андонов) (1856-1934). Тодор Петков (1814-1899) е архитект, автор на забележителното произведение на възрожденската архитектура Робевата къща в Охрид. Синът му Яким Тодоров (1861-?) е сред последните български традиционни резбари. Иван (Йоан) Гарски е революционер, войвода на гарската чета на ВМОРО.[14]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
