Военновъздушни сили на Русия

Военновъздушните сили на Руската федерация (на руски: Военно-воздушные силы России) представляват въздушното крило на въоръжените сили на Русия. Обособени са от съветските ВВС през 1992 година, когато е основано и министерството на отбраната на Русия.

Военновъздушни сили на Русия
Су-30 на ВВС на Русия
Информация
Активна	1992 – понастоящем
Държава	Русия
Преданост	Русия
Клон	Въздушнокосмически сили
Тип	Военновъздушни сили
Роля	отбрана на руското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер	148 000 души[1]
Годишнини	12 август
Битки/войни	Първа чеченска война Война на Дагестан Източнотиморската криза Втора чеченска война Руско-грузинска война Анексиране на Крим от Русия Гражданска война в Сирия Руско нападение над Украйна
Командири
Главнокомандващ	Владимир Путин
Командващ ВКС	Виктор Афзалов
Командващ ВВС	Сергей Дронов
Емблеми
Знаме
Емблема
Кокарда
Използвани самолети
Щурмови	Су-24, Су-34, Су-25
Бомбардировачи	Ту-22М, Ту-95, Ту-160
Изтребители	Су-27, Су-30, Су-35, МиГ-29, МиГ-31
Прехващачи	Ил-76
Патрулни	Ан-30, Ан-72
Разузнавателни	Ил-76, Ил-80
Учебни	Як-130, L-39, Ту-134
Транспортни	Ан-12, Ан-22, Ан-24, Ан-26 и други
Военновъздушни сили на Русия в Общомедия

Военноморските сили имат собствена авиация – Авиация на ВМС, които използват част от опознавателните знаци на ВВС, но са отделна част в състава на въоръжените сили.

История

След разпадането на СССР съветските военновъздушни сили са поделени между съставните републики. Генерал Пьотр Дейнекин, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС на СССР, е избран да оглави руските ВВС. Русия получава по-голямата част от съветското оборудване и 80% от личния състав. Част от оборудването, като например бомбардировачите Ту-160 в Украйна, са върнати на Русия в замяна на намаляване на дълга на републиките. През 1990-те години финансовата криза в страната се отразява и на въоръжените сили.^[2] В този период около 40% от авиобазите остават без поддръжка, а персоналът не получава заплати с месеци.

Бомбардировач Ту-95МС и американски Ф-15 около бреговете на Аляска, 2006

През 1998 година ПВО, дотогава отделна организация, е включено в състава на ВВС. Тази реорганизация става причина да бъдат съкратени 580 поделения, 134 да бъдат реорганизирани, и около 600 да сменят юрисдикцията си.^[3] Преместванията засягат 95% от самолетите, 98% от вертолетите, 93% от зенитно-ракетните системи, 95% от оборудването на радиотехническите войски, 100% от останалите противовъздушни комплекси и 60% от въоръженията. Общо 600 000 тона военни материали и 3500 летателни апарата сменят местоположението си, а около 40 000 семейства се преместват в други части на страната. Близо 123 500 позиции във ВВС са съкратени, вкл. почти 1000 полковници. На 29 декември 1998 за нов главнокомандващ е избран Анатоли Корнуков. Новият щаб е преместен в Заря, близо до Балашиха, на 20 километра северно от Москва, където се намира и централното командване на противовъздушната отбрана на ОНД.

Въпреки значителното увеличаване на военния бюджет след 2000 година, руските пилоти продължават да летят по-малко от средното за НАТО и други страни. През 2007 година годишният нальот на пилотите от тактическата авиация е бил 25 часа, на 61-ва армия – 60 часа и на армейската авиация – 55 часа.^[4]

През август 2007 след 15-годишно прекъсване са възстановени редовните полети на стратегически бомбардировачи.^[5][6] Патрулите са с маршрут над Тихия и Атлантическия океан, към Северния полюс и в Ирландско море между Великобритания и Ирландия.^[7]

През 2009 година има нова реорганизация на ВВС, с 40% съкращение на състава.^[8] В същия период Русия започва модернизация на далекобойните си бомбардировачи, ремонт на част от изтребителния парк (най-вече МиГ-29) и поръчва нови самолети. През септември 2009 е активирана и източноевропейската система за ПВО и ПРО на ОНД, разположена в Русия и Беларус.^[9] Системата защитава най-вече военни цели в т.нар. Съюзна държава. През юли 2010 са възстановени и редовните изтребителни патрули от европейска Русия до Далечния изток.^[10]

През 2010 се увеличава и годишният нальот на пилотите – 80 часа за тактическата авиация и над 100 часа за армейската и транспортната авиация.^[11]
До края на 2019 г. се очаква да бъде приет на въоръжение новият изтребител от 5-о поколение Су-57.^[12]

Структура

Във ВВС на Руската федерация съществуват следните родове войски:

• Авиация
  • Далекобойна
  • Военно-транспортна
  • Фронтова
  • Армейска
• Зенитно-ракетни войски
• Радиотехнически войски
• Специални войски

1. Части на централно подчинение на командването на ВВС:

132-ро централно съединение за свръзка, Балашиха (Московска област)

8-а специална авиационна дивизия – Чкаловски

2457-а авиобаза със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление – Иваново

929-и държавен летателно-изпитателен център – Ахтубинск

4-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав – Липецк

968-и Севастополски смесен инструктурско-изследователски авиационен полк – Липецк

3958-а Керченска авиационна база – Саваслейка

4020-а база на авиационния резерв – Липецк

185-и център за бойна подготовка – Астрахан

344-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на армейската авиация – Торжок

924-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на частите с безпилотни летателни апарати – Егоревск

Руски държавен научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти – Звездно градче

1. Оперативно-тактическо командване на въздушно-космическата отбрана
2. 1-во командване на ВВС и ПВО – Санкт Петербург
3. 2-ро командване на ВВС и ПВО – Новосибирск
4. 3-то командване на ВВС и ПВО – Хабаровск
5. 4-то командване на ВВС и ПВО – Ростов на Дон
6. 37-а въздушна армия
7. Командване на военно-транспортната виация

Оборудване

Към 2010 година Русия разполага с общо 2795 самолета и вертолета в активна експлоатация, което прави военновъздушните ѝ сили вторите по големина в света.^[13]

Самолети

Самолет	Снимка	Произход	Тип	Вариант	На въоръжение	Бележки
Изтребители
Су-27		СССР	Въздушно превъзходство	Су-27С/Су-27СМ Су-27СМ3 Су-27УБ
Су-30		Русия	Многоцелеви изтребител	Су-30 Су-30М2	455[13]	(Цифрата включва всички Су-27, Су-30); 4 Су-30 поръчани[14]
Су-35		Русия	Многоцелеви изтребител / въздушно превъзходство	Су-35 Су-35С	48	50 поръчани Су-35 (2016)
МиГ-29		СССР	Многоцелеви изтребител	МиГ-29 МиГ-29УБ МиГ-29СМТ	490[13]
МиГ-31		СССР	Изтребител-прехващач	МиГ-31 МиГ-31БМ	400[13]
					1400
Щурмовици и леки бомбардировачи
Су-24		СССР	Бомбардировач	Су-24М Су-24М2	515[13]
Су-34		Русия	Бомбардировач	Су-34	100	55 поръчани[14]
Су-25		СССР	Щурмовик	Су-25 Су-25УБ Су-25СМ Су-25Т	280[13]
					800
Стратегически бомбардировачи
Ту-22М		СССР	Стратегически бомбардировач	Ту-22М3	93[13]
Ту-95		СССР	Стратегически бомбардировач	Ту-95МС	64[13]
Ту-160		СССР	Стратегически бомбардировач	Ту-160	19[13]	14 поръчани[14]
					173
Патрулни, Разузнавателни, ДРЛОУ
Антонов Ан-30		СССР	Военноморски патрул	Ан-30	1[13]
Антонов Ан-30		СССР	Разузнавателен	Ан-30	8[13]
Антонов Ан-72		СССР	Военноморски патрул	Ан-72	1[13]
Ил-76		СССР	ДРЛОУ	Бериев А-50	26[13]
Ил-76		СССР	Команден	Ил-76	1[13]
Ил-80		СССР	Команден	Ил-80	4[13]
					41
Въздушни цистерни
Ил-78		СССР	Въздушна цистерна	Ил-78	20[13]
					20
Транспортни
Антонов Ан-12		СССР	Транспортен	Ан-12	140[13]
Антонов Ан-22		СССР	Транспортен	An-22	6[13]
Антонов Ан-24 Антонов Ан-26		СССР	Транспортен	Ан-24/Ан-26	76[13]
Антонов Ан-30		СССР	Транспорт	Ан-30	2[13]
Антонов Ан-72		СССР	Транспортен	Ан-72/Ан-74	39[13]
Антонов Ан-124		СССР	Транспортен	Ан-124 An-124-150	2[13]	20 поръчани[14]
Антонов Ан-140		Русия	Транспортен	Ан-140	0[13]	1 поръчан
Илюшин Ил-62		СССР	Транспортен	Ил-62	3[13]
Илюшин Ил-76		СССР	Транспортен	Ил-76МД	175[13]	2 поръчани
Let L-410 Turbolet		Чехословакия	Транспортен	L-410	7[13]
Туполев Ту-134		СССР	Транспортен	Ту-134	11[13]
Туполев Ту-154		СССР	Транспортен	Ту-154	4[13]
Яковлев Як-40		СССР	Транспортен	Як-40	1[13]
					466
Учебни и учебно-боеви
Яковлев Як-130		Русия	Учебен	Як-130	50	5 поръчани[14]
Aero L-39 Albatros		Чехословакия	Учебен	L-39	527[13]
Туполев Ту-134		СССР	Учебен	Ту-134	3[13]
					33

4000 самолета

Вертолети

Вертолет	Снимка	Произход	Тип	Вариант	На въоръжение	Бележки
Вертолети
Камов Ка-28		СССР	Транспортен	Ка-28	2[13]
Камов Ка-29		СССР	Транспортен	Ка-29	21[13]
Камов Ка-50		СССР	Щурмови	Ка-50	15[13]
Камов Ка-52		Русия	Щурмови	Ка-52	10[13]	Използва се от специалните части, още 20 поръчани[14]
Камов Ка-60		Русия	Многоцелеви вертолет	Ка-60	5[13]	195 поръчани[14]
Мил Ми-2		СССР	Лек щурмови и транспортен	Ми-2	280[13]
Мил Ми-6		СССР	Тежък транспортен	Ми-6	6[13]
Мил Ми-8 Мил Ми-17		СССР	Среден транспортен	Ми-8 Ми-8МТВ-5 Ми-8АМТШ Ми-17	183[13]
Мил Ми-24 Ми-35		СССР	Щурмови	Ми-24В Ми-24ПН Ми-35	365[13]
Мил Ми-26		СССР	Тежък транспортен	Ми-26	30[13]
Мил Ми-28		Русия	Щурмови	Ми-28Н	50[13]	40 поръчани[14]
Камов Ка-226		Русия	Транспортен	Ка-226Т	3[13]
Казан Ансат		Русия	Учебен	Ансат-У	0[13]	40 поръчани
					970

970 вертолета

ПВО

• С-200 – 10
• С-300 – 2100 (1900 установки С-300ПМУ и 200 С-300В)^[15]
• С-400 – 72^[16]

Източници

1. The International Institute For Strategic Studies IISS. The Military Balance 2010. 2010. ISBN 9781857435573. с. 227, 228.
2. Austin & Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.235
3. General Heikki Nikunen, The Current State of the Russian Air Force Архив на оригинала от 2012-03-01 в Wayback Machine.
4. Routledge/IISS, IISS Military Balance 2007, стр.200
5. BBC NEWS, ',Russia restarts Cold War', 17 август 2007, patrols // BBC News, 17 август 2007. Посетен на 1 юни 2011.
6. Russia restores Soviet-era strategic bomber patrols – Putin −2 Russian News & Information Agency
7. BBC NEWS, RAF intercepted Russian planes, 30 април 2008 // BBC News, 30 април 2008. Посетен на 1 юни 2011.
8. Russian Military Aircrew Numbers Tumble // Aviationweek.com, 16 декември 2009. Посетен на 1 юни 2011.^{[неработеща препратка]}
9. 18 септември 2009 // Asbarez.com, 10 февруари 1995. Посетен на 1 юни 2011.
10. John Pike. Russian fighter jets make first ever nonstop flight across Russia to Far East // Globalsecurity.org. Посетен на 1 юни 2011.
11. Радиостанция „Эхо Москвы“ / Передачи / Военный совет / Суббота, 14.08.2010: Александр Зелин // Echo.msk.ru. Посетен на 1 юни 2011.
12. В России началось серийное производство истребителей Су-57 // ТАСС, 29 юли 2019. Посетен на 21 октомври 2019.
13. „World Air Forces 2010“. Страница 23. Flightglobal.com, 31 юли 2011.
14. www.milaviapress.com, архив на оригинала от 20 август 2017, https://web.archive.org/web/20170820044946/http://www.milaviapress.com/orbat/russia/index.php, посетен на 14 август 2011
15. The Military Balance 2010. стр.222, 223
16. Составляющие противоракетнои ереси // Архивиран от оригинала на 2011-08-22. Посетен на 2011-08-19.

Вижте също

• Военновъздушни сили на СССР
• Военновъздушни сили на Беларус

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Военновъздушни сили на Русия
• Официален сайт