Величко Велянов

Величко Тодоров Велянов, наречен Чичката или Чичото,^[1] е български революционер, скопски окръжен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Величко Велянов
български революционер
Роден	1874 г. Црешево, Османска империя
Починал	18 септември 1943 г. (69 г.) Скопие, Царство България
Величко Велянов в Общомедия

Биография

Скопската чета на Кръстю Лазаров (с бинокъла) и Величко Велянов (втори прав).

Велянов е роден в 1874 година в скопското село Црешево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1899 година влиза във ВМОРО. Велянов като дългогодишен районен войвода в Скопско води упорита борба със сръбската въоръжена пропаганда в Северна Македония.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 4 рота на 5 одринска дружина.^[2]

След загубата на Първата световна война от България, Велянов е арестуван от сръбските власти и е затворен в Скопския затвор, но успява да избяга и се включва във възстановяването на ВМРО. В сръбски затвори умират баща му и двете му малолетни деца.

Видни дейци на ВМРО, Величко Велянов (вдясно), Кирил Пърличев (в средата)

От 1922 отново е скопски окръжен войвода. Група, ръководена от Велянов извършва убийството на Александър Стамболийски през 1923 година.^[3][4][5][6]

След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов.^[7] Участва в елиминирането на четата на Борис Изворски.^[8]

Четата на Величко Велянов (в средата) и Кръстьо Лазаров (втори от ляво надясно). Отдясно на Лазаров с пушка на колене е Петър Станчев.

След освобождението на Вардарска Македония Велянов се мести в Скопие, където умира през 1943 година.^{[9][10][11][12]}

Иван Михайлов пише за него:

„

Макар и напълно неграмотен човек, Величко бе интересен с някои съвсем оригинални негови черти. Правеше впечатление с едрата си фигура и съвсем тихия си глас.[13]

“

Открийте още информация за Величко Велянов в нашите сродни проекти:

Уикиизточник

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 707.
3. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 62, 149 – 150.
4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 262. (на македонска литературна норма)
5. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 164.
6. Преди 90 години Стамболийски пада от власт, след 5 дни е убит
7. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 813.
8. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
9. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
10. Македонски научен институт
11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 74.
13. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 144.