Васил Гиновски

Васил Кръстев Гиновски е български зограф и резбар, представител на Дебърската художествена школа.

Васил Гиновски
български зограф и резбар
Роден	1848 г. Галичник, Османска империя
Починал	1924 г. (76 г.)

Надписът над входа на църквата в Бигорския манастир с името на Васил К. Гиновски

Биография

Васил Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Най-малкият син е на Кръсте Петров Гиновски. Учи в Русия. Единственото му запазено подписано дело в Македония са фреските в западната фасада на църквата в Бигорския манастир от 1871 година: „При смиренаго игумена нашего архимандрита Михаила изображенъ бъсть сей притвор церковенъ Василiемъ Гиновскiи ѿ село Галичникъ, 1871“^[1][2] С по-големия си брат Панайот Гиновски работи във Враня и Вранско.^[3]

В 1867 година работи по украсата на Синан паша джамия в Призрен. В същата година изработва иконостаса и изписва църквата „Свети Никола“ в Любижда и изписва иконата „Богородица с Христос“ в църквата „Свети Никола“ в Гниляне. В 1874 година изписва иконостаса на „Въведение Богородично“ в Бело поле, работи в Печката патриаршия и заедно с брат си Алексо изписва иконостаса на Будисавския манастир.^[4] Като „Василије Крстевић из села Галичника“ подписва недатираната икона на Свети Василий от църквата „Свети Никола“ в Косовска Каменица.^[5]

Иконостасът в „Свети Никола“ в Нови пазар (1876)

Ктиторският надпис от Будисавския манастир, дело на Васил и Александър Гиновски (1874)

В 1876 година Васил, Теофил, Алексо^[2] и Панайот Гиновски^[6] правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.^[2] Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.^[7]

Получава от Партений Зографски „Стематографията“ на Христофор Жефарович и я използва в работата си. Заедно с братята си Алексо и Теофил се установява в Черна гора, където работят върху иконостаси, до смъртта на братята му в 1894 година.^[8] Васил е водач на групата, като към нея се присъединява и средният му син Миливой.^[2] Васил Гиновски е един от организаторите на представянето на Черна гора на Голямото балканско изложение в Лондон в 1910 година. Крал Никола I го отличава с Данилов орден V степен, носител е и на най-високия орден на Руското царско графично дружество.^[3][8]

Гиновски са най-важните и най-доминантните иконописци на новата сакрална живопис на Черна гора. Изписват общо повече от 90 иконостаса, като същевременно показват високо художествено и иконографско качество. В църквата „Възнесение Господне“ в село Крале Васил Гиновски изписва и портрета на ктитора на църквата Йосиф Лекич с модела на неговата задужбина. Това показва, че се е занимавал и със светско изкуство.^[2]

Родословие

Гино

Петър Гинов

Иван Петров

Михаил Петров

Нестор Петров

Кръсте Петров (? — 1886)

Тръпко Иванов (1849 — ?)

Караджа Иванов

Иван Иванов

Алексо Кръстев (1851 — 1894)

Васил Кръстев (1848 — 1924)

Теофил Кръстев (1846 — 1894)

Панайот Кръстев (1842 — 1886)

Иван Тръпков (1878 — 1908)

Велимир Караджов (1912 — ?)

Тома Иванов

Коста Иванов

Миливой Василев (1882 — 1921)

Велимир Панайотов

Любомир Панайотов

Владимир Костов (1927 — 2014)

Бележки

1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 231.
2. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
4. Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36. (на сръбски)
5. Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36-37. (на сръбски)
6. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
7. Црква Св. Николе // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
8. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 358-359. (на македонска литературна норма)