Валери Стефанов

български литературовед и писател From Wikipedia, the free encyclopedia

Валери Стоилов Стефанов е български литературовед и писател.

Бързи факти Роден, Националност ...
Валери Стефанов
български литературовед и писател
Роден
21 юли 1958 г. (66 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровероман, есе
Известни творби„Изгубените магарета“ (2005)
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Публикации„Участта Вавилон“ (2000)
Затваряне

Биография

Произход и образование

Роден е на 21 юли 1958 г. в град Станке Димитров (днес Дупница). Завършва Политехническа гимназия (1976 г.) и „Българска филология“ в Софийския държавен университет (1983 г.). Кандидат на филологическите науки (доктор) с дисертация на тема „Литературен и социокултурен контекст в разказите на Светослав Минков“ (1991 г.). Доктор на филологическите науки с втори докторат на тема „Човекът в словото. Проблематизации на идентичността в българската литература“ (2001 г.)[1].

Професионална кариера

Редовен асистент (1984 г.), доцент (1992 г.) и професор (2002 г.) по история на българската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител на Катедрата по история на българската литература и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет (1999 – 2007 г.). Кандидат за ректор на СУ (2011 г.)[2].

Неговите изследвания са ориентирани към широк кръг проблеми, свързани с националната литературна история, с колективната идентичност, културната памет, идеологията и пр.

Участва с доклади на конференции и конгреси в България, Унгария, Словения, Чехия, Словакия, Австрия, Полша, Испания, Англия, Северна Македония, Гърция, Франция.

Член на Висша атестационна комисия – научна комисия по филология в периода 2000 – 2003 г. и 2006 – 2009 г.[3]

Член на редакционен съвет (1994 – 2002) и главен редактор (2007 – 2016) на списание „Литературата“, издание на Факултета по славянски филологии на СУ.[4]

Член на редакционен съвет и водещ на рубрика през 1994 г. в Литературен вестник.[5]

Обществени дейности

Председател на Съюза на колекционерите в България.

Член на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България.[6] При протестите на съюза през 2015 г. той е един от говорителите на организационния комитет.[7]

Активен участник е в дебатите за средното образование и реформирането му. Собствената си позиция оценява като „умерен консерватизъм“. Един от факторите, които оценява като решаващи за подобряването на ситуацията, според него е „реалното външно оценяване“.[8] Привърженик е частните учебни заведения да бъдат финансирани и с пари от държавния бюджет, ако частните училища и университети не са „лесни продавачници на дипломи“ и имат доказано високо ниво на преподавателите и студентите. Привърженик е на тестовото оценяване, ако обаче тестовете са направени качествено.[9]

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2017[10] и 2018 г.[11]

Взаимоотношения с Държавна сигурност

Със свои решения № 230 от 16 юни 2011 г. и № 2 – 1134 от 28 ноември 2017 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 1985 г. Валери Стефанов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент към Шесто управление, отдел VII-IV, занимаващ се с тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност и издирване на лица.[3][4][5][12]

Вербуван е на 21 август 1985 г. и е регистриран на 4 септември 1985 г. като секретен агент с псевдоним „Андрей Николов“. Не е известно кога е бил свален от действащ оперативен отчет на ДС, но има предложение от 7 февруари 1990 г. за изключване от агентурния апарат и унищожаване на материалите от личното и работното му дело, което е извършено с протокол още същия ден. Според самия него сътрудничеството му се е състояло в анализирането на текстове на терористични заплахи.[13]

Библиография

Монографии и сборници с научни статии и есета

  • „Имената на времето“. София: Народна младеж, 1988
  • „Разказвачът на „модерните времена“. София: Български писател, 1990
  • „Творбата – безкраен диалог“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992
  • „Лабиринтите на смисъла“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993
  • „Литературната институция“. София: Анубис, 1995 ISBN 954-426-120-6 [14][15]
  • „Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература“. София: Анубис, 2000 ISBN 954-426-236-9 [16][17]
  • „Българска литература XX век“. София: Анубис, 2003 ISBN 954-426-604-6 [18][19]
    • превод на руски: Валерий Стефанов, Болгарская литература ХХ века, МГУ имени М. В. Ломоносова, Москва, 2008.
  • „Творбата – място в света“ (2004) ISBN 954-90934-6-8
  • „Изкуството да пишем“ (в съавторство с Александър Панов). София: Диоген, 2004
  • „Българската литература – светове и светувания“ (в съавторство с Милена Кирова). София: Данте, 2006
  • „Дяволът. Опити върху възмутителната история на злото“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007 ISBN 978-954-07-2540-6 [20]
  • „Българска словесна култура“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009
  • „Възхвала на лова“. София: Български бестселър, 2010 ISBN 978-954-463-142-0
  • „The Temple of Humanity. An Apology of the Masonic Brotherhood“. Велико Търново: Фабер, 2011 ISBN 978-954-400-393-7
  • „Поетика на любовта“. София: Авлига, 2016, 384 с. ISBN 978-619-7245-09-7
  • „Пиещият човек в света на кръчмата“ (в съавторство с Милена Менкова). София: Кантарос, 2017, 230 с. ISBN 978-619-90873-0-5
  • „Подписът на Кафка“. Велико Търново: Фабер, 2020, 312 с. ISBN 978-619-0011-44-6
  • „Имало едно време в България. Фотографски кодове и носталгични сюжети“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021, 176 с. ISBN 978-954-07-5279-2

Учебници

  • „Литература. 11. клас“. София: Анубис, 1999
  • „Литература. Задължителна и профилирана подготовка. 12. клас“ (в съавторство с Александър Панов). София: Анубис, 2003
  • „Литература. 8. клас“ (в съавторство с Александър Панов). София: Анубис, 2001, 2006
  • „Литература. 8. клас“ (в съавторство с Александър Панов и Младен Влашки). София: Диоген, 2017

Белетристика

  • „Изгубените магарета“, роман, София: Стандарт, 2005 ISBN 978-954-463-078-2 [21][22]
    • превод на словенски: Valeri Stefanov, Izgubljena osla, Maribor, 2010.
  • „Някой отдолу“, роман, София: Диоген, 2008 ISBN 978-954-91767-6-6 [23]
  • „Слепият градинар или душата си тръгва в 10:45“, роман (2011) ISBN 978-954-400-596-2 [24]
  • „Жените са спомен от Мрака“, роман. София: Академична книжна борса, 2014 ISBN 978-619-90078-5-3
  • „Любовни истории от Вавилонската библиотека“. София: Колибри, 2016, 200 с. ISBN 978-619-150-845-7

Награди

Източници

Външни препратки

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.