Борис Минков

Борис Владимиров Минков e български писател и литературен критик.

Борис Минков
български писател и литературен критик
Роден	20 януари 1971 г. (54 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	писател, преподавател
Литература
Жанрове	новела, роман
Награди	„Рашко Сугарев“ за разказ (1998) Дъбът на Пенчо (2012) „Български роман на годината“ (2014, номинация)
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Хумболтов университет на Берлин НАТФИЗ
Публикации	„Град – междинни полета“ (2011)
Семейство
Съпруга	Галина Лардева
Деца	2

Биография

Роден е в София на 20 януари 1971 г.^[1] Завършва немска гимназия (тогава „Георги Кирков“) (1990) и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995). Доктор по сравнително литературознание с тема на дисертацията върху новелата у Брох и Цвайг. Научен сътрудник в Института за литература на БАН (1998 – 2013). Доцент по западноевропейска литература в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (от 2013).^[2][3]

Гост преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, АМТИИ Пловдив^[4], Фридрих-Шилер-университет в Йена. Лектор по български език, литература и култура в Хумболтовия университет в Берлин (2009 – 2013).

Редактор в литературното списание „Страница“. Води литературно-критическа рубрика в същото списание от 1997 г.

Редактор на поредицата за дебютна проза „Гамбити“ на издателство „Жанет 45“.^[5]

Библиография

Белетристика

• Ловци на балади или Scherzo cantabile, разкази и приказки. Пловдив: Страница, 1999 ISBN 954-9824-04-7 ^[6][7]
• Животът в очакване на портокаловата топка, роман. София: Балкани, 2001 ISBN 954-8353-45-8 ^{[8][9][10][11]}
• Презапис или Другият куфар в Берлин, роман. Пловдив: Жанет-45, 2013 ISBN 978-954-491-918-4 ^[12]

Критика

• И нова, и българска, Пловдив: Страница, 2003. ISBN 954-9824-26-8 ^[13]
• Новелата между статута и статуса на сокола, Пловдив: Летера, 2005. ISBN 954-516-578-2
• Град – междинни полета, Пловдив: Жанет-45, 2011. ISBN 978-954-491-691-6 ^[14][15]
• Висящите полета на българската литература. Пловдив: Сдружение Литературна къща, 2023. ISBN 978-954-9824-31-5

Учебници

• Учебник по литература за 9. клас. София: Анубис-Булвест 2000, 2018, 224 с. (в съавторство с Боян Биолчев, Николай Аретов и Веселина Тонева)
• Учебник по литература за 10. клас. София: Анубис-Булвест 2000, 2019, 250 с. (в съавторство с Боян Биолчев, Нели Илиева и Веселина Тонева)
• Работни листове по литература за 10. клас. София: Анубис, 2019, 112 с. (в съавторство със Снежана Минковска, Нели Илиева и Диана Николчева)
• Учебник по литература за 11. клас. София: Анубис, 2020, 328 с. (в съавторство с Елка Димитрова и Иван Велчев)
• Учебник по литература за 11.-12. клас - профилирана подготовка. Модул: Критическо четене. София: Клет България, 2020, 256 с. (в съавторство с Бойко Пенчев и Владимир Игнатов)

Награди

• Наградата „Рашко Сугарев“ за разказ (1998)
• Дъбът на Пенчо (2012 – за монографията „Градът – междинни полета“)^[16]
• „Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“ (2014, номинация – за романа „Презапис или Другият куфар в Берлин“)^[17]

Бележки

1. „Борис Минков: Негативната енергия – обратно към България“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., интервю на Георги Календеров, ide.li, 9 април 2002 г.
2. Борис Владимиров Минков, НАЦИД.
3. „Презапис или Другият куфар в Берлин“ на Борис Минков“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., kulturbench.com, 17 септември 2013 г.
4. доц. д-р Борис Минков, сайт на АМТИИ.
5. Поредица за дебютна проза „Гамбити“, сайт на издателство „Жанет 45“.
6. Борис Ангелов, „Премиерата като празник“, за премиерата на книгата на Борис Минков, сп. „Страница“, 2000, кн. 1.
7. Емилиян Николов, „Ловци на балади или Scherzo cantabile“ на Борис Минков“, рец. в „Литературен клуб“, 12 декември 1999 г.
8. Йордан Ефтимов, „Роман на пубертетските дискурси“, рец. в „Литературен вестник“, бр.28 от 18.07 – 24 юли 2001 г.
9. Димитър Атанасов, „Портокаловата топка – път към себе си и другите“, рец. в електронно списание LiterNet, 29 октомври 2001, № 10 (23).
10. Надя Тодорова, „Юлия Берберян стана героиня на роман“, отзив във в. „Стандарт“, 3 юни 2001 г.
11. Оля Стоянова, „Портокаловият роман“, отзив във в. „Дневник“, 21 март 2002 г.
12. Оля Стоянова, „Град за завръщане“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 30 октомври 2013 г.
13. Емилиян Николов, „И нова, и българска“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., за премиерата на книгата на Борис Минков, „Литературен клуб“, 11 февруари 2004 г.
14. Клео Протохристова и Ани Илков, „По стъпките на Града“ и „Комуникативният монструм“, рецензии във в. „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.
15. Яница Радева, „Да бъдеш фланьор, значи да намираш градове“, рец. в „Литературен вестник“.
16. Литературна награда „Дъбът на Пенчо“ 2012 (Миряна Янакиева и Борис Минков - новите носители на наградата), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2012.
17. Финалисти в Националната литературна награда за Български роман на годината „13 века България“, 2014, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 април 2014 г.

Източници

• Страница на Борис Минков като редактор в „Жанет-45“ Архив на оригинала от 2021-03-05 в Wayback Machine.
• Книги на Борис Минков в Националния регистър на издаваните книги в България Архив на оригинала от 2020-08-04 в Wayback Machine.

Външни препратки

• От и за Борис Минков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Профил на Борис Минков в НАТФИЗ
• Произведения от и за Boris Minkov в библиотеки (WorldCat Catalog)
• Текстове на Борис Минков на сайта „Литература плюс култура“
• Откъс от романа „Животът в очакване на портокаловата топка“, в. „Литературен форум“, бр. 6 (447), 13 февруари 2001 г.
• „Цената да останеш в полето на литературата“, интервю на Марин Бодаков с Борис Минков, в. „Култура“, бр. 12 (2718), 29 март 2013 г.