италиански историк, археолог, писател, журналист, сценарист и телевизионен водещ From Wikipedia, the free encyclopedia
Валèрио Мàсимо Манфрèди (на италиански: Valerio Massimo Manfredi) е италиански историк, археолог, писател, журналист, сценарист и телевизионен водещ.
Валерио Масимо Манфреди е роден на 8 март 1943 г. в Пиумацо ди Кастелфранко Емилия, провинция Модена, недалеч от Болоня.
Завършва специалност „Класическа литература“ в Болонския университет и специализира антична топография в Католическия университет на Светото сърце в Милано. Преподава в същия университет, както и в Университет „Ка Фоскари“ във Венеция, Университет „Лойола“ в Чикаго, в Практическо училище за висши изследвания на Сорбоната в Париж и в Университет „Бокони“ в Милано.
От 1978 г. прекарва времето си в преподаване в няколко европейски университета, правене на разкопки в Средиземноморието и Близкия Изток и в писане на исторически романи. Води няколко научни експедиции, разкопки и изследвания в Италия и в чужбина. Освен това той е познато лице в италианския телевизионен ефир.
Публикува много статии и есета и е автор на добре известни художествени произведения, особено на исторически романи, преведени по цял свят (около 15 млн. копия, продадени в международен план). Той е автор на теми и сценарии за киното и телевизията, сътрудничи като специалист по Древния свят и като научен журналист за в. „Месаджеро“ и сп. „Панорама“, като журналист за „Аркео“, сп. „Фокус“ (италианско и испанско издание), сп. „Айроне“ (преди това за в. „Джорнале“ и в. „Воче“) и за други списания в тази сфера.
Автор е на над 60 научни статии и книги, най-вече за военни и търговски маршрути и изследвания на Античния свят,[1] както и на 24 романа, включително трилогията му за Александър Велики и „Последният легион“. Трилогията му за Александър е публикувана на 36 езика в 55 страни и за нея е избран за мъж на годината от Американския биографичен институт през 1999 г.,[2] а „Последният легион“ е продаден на Юнивърсъл Пикчърс в САЩ за създаване на едноименният филм с продуцент Дино Де Лаурентис (с Бен Кингсли, Колин Фърт, Айшвария Рай, Томас Броуди-Сангстър, режисиран от Дъг Лефлър), пуснат по екраните през 2007 г. Той също така е автор на сценариите за „Марко д'Авиано“ и „Гилгамеш“. Манфреди прави екранната адаптация за Джон Бурман на книгата „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар.
Между 70-те и 80-те години планира и ръководи експедициите „Анабази" за теренна реконструкция на маршрута на отстъплението на Десетте хиляди: 18 000 изминати км, 2000 снимки, 500 височини.
Участва в множество археологически разкопки: в Италия (Лавиниум, Форум Галорум, Форте Урбано в Кастелфранко Емилия) и в чужбина: през 1990 г. изследване и проучването на церемониалния комплекс Cerro Purgatorio в Тукуме (Перу) в експедицията на Тур Хейердал; от 1990 г. до 2004 г. в разкопките в Хар Карком, пустинята Негев (Израел). Участва в проучването, разкопките и публикуването на множество обекти, постепенно идентифицирани по време на разкопките, както и в кампанията за изследване и проучване с Тимъти Митфорд на обекта „Трофей на Десетте хиляди“ в Източен Анадол (2002).
Провежда конференции и семинари в някои от най-престижните университети като Ню Колидж в Оксфорд, Калифорнийския унивеститет в Лос Анджелис, Lectio Magistralis в Националния университет на Канбера (Австралия), също Lectio magistralis в Хавански университет, Куба, Университет на Антиохия, Меделин (Колумбия), Университет на Билбао, Международен университет „Менендес Пелайо“ (Тенерифе) и много други.
През 2003 г., по лична инициатива на италианския президент Карло Адзельо Чампи[3] е награден с Орден за заслуги на Италианската република, степен „комендатор“. През същата година получава наградите „Корадо Алваро Rhegium Julii “ и тази на книжарите на град Падуа. През 2004 г. получава наградата „Хемингуей“ за белетристика.
През 2001 г. има допълнителна роля във филма Vajont в ролята на съдия. През 2003 г. записва аудио документален филм за фигурата на Александър III Македонски, използвайки изследователската работа, извършена за неговата трилогия от романи „Александър“ .
Той е водещ на телевизионната програма Stargate - Linea di Confine, която вече се излъчва от сезони 2003/04 и 2004/05 по италианската телевизионна мрежа LA7. От 11 ноември 2008 г., отново по La7, той води задълбочената историческа програма Impero, която анализира, чрез най-древните археологически находки като Седемте чудеса на античния свят, древните империи: тяхното раждане, причините за техния апогей и упадък. В същата мрежа той участва и в програмата Tetris.
През 2008 г. с романа L'armata perduta печели престижната Награда „Банкарела“, а през 2010 г. с романа Archanes – Награда „Скано“.
През 2011 г. приложението за iPad за четене на романа „Александър“ е пуснато от изд. „Мондадори“ със симулации на битки, аудио и др. През същата година то публикува Eroi, съдържащ трите му публикувани преди това романа: Lo scudo di Talos, Le paludi di Hesperia и L'armata perduta.
През 2011 и 2012 г. участва като сътрудник и специален кореспондент в предаването E se domani по Rai 3, водено в студио от Алесандро Дзанарди. На 6 ноември 2012 г. излиза първият от двата тома за героя Одисей, озаглавен Il mio nome è Nessuno - Il giuramento, който разказва за раждането и живота на героя до края на Троянската война. На следващата година излиза вторият том Il mio nome è Nessuno - Il ritorno, с който печели Награда „Рим“ (категория „Италианската белетристика“) през 2014 г. От 2 март 2013 г. той води Metropoli[4] в праймтайма на Rai 3.
На 9 септември 2016 г. излиза романът му Teutoburg. Той се утвърждава две поредни седмици на първо място в класацията на най-продаваните книги на италиански автори (над 100 хил. екземпляра от 9 до 29 септември).
От ноември 2016 г. е водещ на документалния сериал Argo, un viaggio nella storia за телевизионния канал Rai Storia.
Манфреди живее в родното си място със съпругата си Кристин Федерсън, която превежда творбите му от италиански на английски, и двете им деца Диана (р. 1984. г.) – илюстраторка, завършила в Берлин,[5] и Фабио Емилиано (р. 1987 г.) – специалист по съвременна история[6]. Диана рисува с молив графичния роман, озаглавен Bagradas, базиран на негов разказ.
На 11 февруари 2021 г. е хоспитализиран в болница „Мизерикордия“ в Гросето след сериозен домашен инцидент, вероятно причинен от изпарения на въглероден окис, който се случва в дома му в центъра на Рим, където е с писателката Антонела Пренер.[7] Той изпада в кома и се събужда пет дена по-късно.[8]
Археология
Съвременна епоха
С разкази
С романи
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
