община в област Русе From Wikipedia, the free encyclopedia
Община Бяла се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.
Община Бяла | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Русе |
Площ | 352.03 km² |
Население | 14 244 души |
Адм. център | Бяла |
Брой селища | 11 |
Сайт | byala.bg |
Управление | |
Кмет | Димитър Славов (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Община Бяла в Общомедия |
Общината се намира в южната част на област Русе. С площта си от 352,032 km2 заема 4-то място сред 8-те общини на областта, което съставлява 12,16% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Територията на община Бяла се намира на границата между западната част на Източната Дунавска равнина и източната част на Средната Дунавска равнина, като условната граница преминава между град Бяла на запад и селата Бистренци и Пет кладенци на изток. Релефът на общината е равнинен на запад и хълмист в централната и източната част. В крайните югоизточни райони на общината се простират най-западните разклонения на Поповските височини. В тях, на североизток от село Лом Черковна, на границата с община Попово се намира максималната височина на община Бяла и на цялата област Русе – 430,4 m. Западно от село Ботров, в коритото на река Янтра, е най-ниската ѝ точка – 28 m н.в.
В западната част на общината, от юг на север, покрай селата Полско Косово, Стърмен и Ботров и общинския център град Бяла, на протежение от около 27 km протича част от долното течение на река Янтра. Десният бряг на реката е стръмен, а левият широк и полегат, зает от обширни обработваеми земи. В източната част, през селата Дряновец и Копривец преминава част от средното течение на река Баниски Лом (ляв приток на Черни Лом, лява съставяща на Русенски Лом). Нейната долина до село Копривец е дълбока спрямо околния терен, но много широка. След селото и по-нататък в община Две могили долината ѝ придобива каньоновиден характер. В нея отдясно при село Копривец се влива най-големият ѝ приток – река Каяджик, цялото течение на която е в пределите на община Бяла.
В общината има изградени няколко язовира, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи. По-големи от тях са: „Баниска“ (на река Баниски Лом), „Бойка“ (на река Каяджик), „Кърча“ и „Тифчева гора“ (южно от село Бистренци), „Карашлъка“ (югозападно от село Пейчиново) и др.
Общината се състои от 11 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Бистренци | 258 | 23,012 | Гьол бунар | Лом Черковна | 343 | 29,224 | Бойка |
Босилковци | 483 | 32,825 | Чатма | Пейчиново | 204 | 22,178 | Бурумлии |
Ботров | 223 | 16,470 | Пет кладенци | 56 | 14,149 | Беш бунар | |
Бяла | 6659 | 86,862 | Полско Косово | 956 | 42,314 | ||
Дряновец | 586 | 27,488 | Стърмен | 173 | 15,603 | ||
Копривец | 595 | 41,907 |
Численост на населението според преброяванията през годините:[3]
Година на преброяване | Численост |
1934 | 21 427 |
1946 | 22 227 |
1956 | 23 059 |
1965 | 22 688 |
1975 | 21 655 |
1985 | 20 268 |
1992 | 19 348 |
2001 | 17 004 |
2011 | 13 467 |
2021 | 10 536 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[4]
Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
Общо | 13 467 | 10 480 | 731 | 1669 | 35 | 110 | 442 | 100.00 | 77.81 | 5.42 | 12.39 | 0.25 | 0.81 | 3.28 |
Бистренци | 308 | 239 | 16 | 53 | 0 | 0 | 0 | Бистренци | 77.59 | 5.19 | 17.20 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Босилковци | 605 | 533 | 0 | 71 | 0 | Босилковци | 88.09 | 0.00 | 11.73 | 0.00 | ||||
Ботров | 307 | 45 | 199 | 56 | 5 | Ботров | 14.65 | 64.82 | 18.24 | 1.62 | ||||
Бяла | 8457 | 6892 | 301 | 890 | 12 | 53 | 309 | Бяла | 81.49 | 3.55 | 10.52 | 0.14 | 0.62 | 3.65 |
Дряновец | 666 | 302 | 126 | 187 | 44 | Дряновец | 45.34 | 18.91 | 28.07 | 6.60 | ||||
Копривец | 829 | 808 | 8 | 6 | 2 | Копривец | 97.46 | 0.96 | 0.72 | 0.24 | ||||
Лом Черковна | 395 | 237 | 62 | 30 | 0 | 11 | 55 | Лом Черковна | 60.00 | 15.69 | 7.59 | 0.00 | 2.78 | 13.92 |
Пейчиново | 296 | 288 | 0 | 5 | 2 | Пейчиново | 97.29 | 0.00 | 1.68 | 0.67 | ||||
Пет кладенци | 58 | 52 | 0 | 0 | 0 | 0 | 6 | Пет кладенци | 89.65 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 10.34 |
Полско Косово | 1234 | 787 | 16 | 364 | 18 | 33 | 16 | Полско Косово | 63.77 | 1.29 | 29.49 | 1.45 | 2.67 | 1.29 |
Стърмен | 312 | 297 | 3 | 7 | 3 | Стърмен | 95.19 | 0.96 | 2.24 | 0.96 |
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 13 467 | 100.00 |
Православие | 8193 | 60.83 |
Католицизъм | 45 | 0.33 |
Протестантство | 47 | 0.34 |
Ислям | 687 | 5.10 |
Друго | 10 | 0.07 |
Нямат | 1028 | 7.63 |
Не се самоопределят | 2014 | 14.95 |
Непоказано | 1443 | 10.71 |
През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов – областен управител на Русе, посетил Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замислил какво да се направи с бившия харем, послужил за квартира на царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема – Главна квартира на Александър II по време на Освободителната война, някои от гостите предложили той да се превърне в класно училище, за „каквото бил употребен по-рано“, други – да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети – за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявил на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне „във военно-исторически музей“.
Харемът бил откупен от държавата през 1879 г. В продължение на десет години служил на общината за училище. След това бил изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпил на комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е била построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.
По време на посещението си в Русия през декември 1901 г. – януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея, Заимов споделил идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверил Заимов, че Николай II наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.
По лична заповед на Николай II били отворени военните складове, военноисторическите музеи в Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След три месеца търсене ротмистър Ганчев успял да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците за нуждите на военноисторическите музеи. Подаръците и бъдещите експонати били натоварени на няколко влака и придружени от военни команди, били складирани на пристанището в Одеса.
Материалите пристигат във Варна с три парахода в различно време: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди били складирани на открито, а други – в навесите на морската част и Осми приморски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-и артилерийски полк с 20 войника да приеме и изпрати материалите до музеите. Различните манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там изпратени по къщите-музеи. Към края на септември оградата била готова.
Манастирът „Св. Петка“ – макар и сравнително нов (изграден през 1988 – 1989 г.), е пазител на християнския морал и ценности. Иконостасът му е изработен изцяло в духа на старите майстори. Тук се извършват обредни ритуали.
Селото е заобиколено от гори, в близост има три язовира – подходящи места за лов и риболов. На територията му се намират два паметника – в парка на селото е този на партизанката Кина Василева - Бойка, а на хълма е увековечен подвигът на руските освободители.
От североизток на югозапад, през централната част на общинатапреминава участък от 24,8 km от жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 65,3 km:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.