Бухал

Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.

Бухал

Bubo bubo bubo

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Застрашен[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Совоподобни (Strigiformes) семейство: Совови (Strigidae) род: Бухали (Bubo) вид: Бухал (B. bubo)

Научно наименование

Bubo bubo (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Бухал в Общомедия

[ редактиране ]

Физически характеристики

Дължината на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете – до 1,4 – 2 m. Теглото им е около 3 kg. Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови.

Разпространение и популации

Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени.

Начин на живот и хранене

Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни – плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60 – 65 %) и птици (30 – 35 %)^{[3][4][5][6][7][8][9]} С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека.^[10] Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви.

Размножаване

Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 
• 

Източници

1. Bubo bubo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Бухал. Посетен на 18 февруари 2012
3. Боев, З. 1987. Бухал. – Защита на природата, 12: 19.
4. Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.
5. Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците – жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). – Historia naturalis bulgarica, 4: 47 – 56.
6. Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. – Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87 – 100.
7. Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves – Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153 – 165.
8. Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324 – 325.
9. Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.
10. Боев, З. 1991. За ползата и „вредата“ от бухала. – Лов и риболов, 9: 12 – 13.