Степният пор (Mustela eversmanii) е един от най-редките български бозайници. Населява открити пространства, храни се най-вече с гризачи – лалугери, хомяци, по-рядко с гущери, змии, птици. Загубата на местообитания и бракониерството, са причина днес степният пор да се среща изключително рядко в България. Много съобразителни и интелигентни животни, поровете носят незаслужено славата на безпощадни убийци. Както всички порови – невестулки, златки, белки, те са преследвани от човека заради щетите, които нанасят на стопаните. В повечето случаи обаче те са пренебрежимо малки и не оправдават убиването им. Мъжките на дължина достигат 37-56 cm, опашката от 8-18 cm и тежи до 2050 гр. Женските са 29-52 cm, а опашката 7-18 cm и тежат 1350 гр. Женската ражда през април и май от 8-18 малки след 1 месец малките проглеждат. Степния пор се среща в Азия от Северен Урал и Сибир до Амур, на юг до Монголия, Тибет и Северен Китай, разпространен е в югоизточната част на Европа, а на запад най-надалеч до Австрия, Чехия, Словакия и Германия.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Степен пор | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Lesson, 1827 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Степен пор в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
За първи път за територията на България е съобщен от зоолога Николай Боев.[3]
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
