Битка при Върбишкия проход

Битката във Върбишкия проход се разиграва на 26 юли 811 г. между български войски, водени от хан Крум, и войските на Византийската империя.

Битка при Върбишкия проход
Българо-византийски войни
Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)
Информация
Период	26 юли 811 г.
Място	Върбишки проход, България
Резултат	Съкрушителна българска победа
Страни в конфликта
България Византийска империя
Командири и лидери
Крум Никифор I Геник †
Сили
15 000 - 18 000[1] 22 000[1][2]
Жертви и загуби
малки почти цялата войска загива, включително императорът
42.9275, 26.668333

Предистория

През периода 808 – 809 г. хан Крум подкрепя бунта на прабългарите в долината на река Струма, които са там 30 – 40 години преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на Василевса не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските ханове.

Никифор разграбва Плиска

Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“.^[3] Императорът лично^[4] повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.

Византийският император придружава похода си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст.^[5]

Крум повторно се обръща към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като иска по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не иска и да чува за мир.

Xан Крум се готви за възмездие

Никифор, след като ограбва и разрушава Крумовата резиденция, потегля обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император е зает с разоряването и опустошаването на Плиска, Крум мобилизира всички налични сили и се подготвя за справедливо възмездие. Той е разгневен както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заграждат входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и правят засеки в тесните места.

Когато Никифор научава, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, започва да се отчайва. На свитата си казва: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събира войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, напада изплашените византийски войници.

Ход на битката

В теснините на Върбишкия проход става страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлят върху палатката на Никифор, където той е убит. В нощния бой освен императорът загиват много видни велможи и военачалници, a именно патрицият Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам успява да избяга жив и в големи страдания достига до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавя България от страшна опасност. Българите закрепват всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се подсигуряват от бъдещи нападения от страна на Византия.

Пирът на хан Крум след победата над Никифор (миниатюра от Манасиевата летопис)

Славната победа на хан Крум

Българският хан се прославя като победител над ромейския император. Битката е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 години по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI Палеолог също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава: „Като отрязал главата на Никифора, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“

Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.

Източници

• Theophanes the Confessor, Chronicle, Ed. Carl de Boor, Leipzig.
• John Skylitzes, Synopsis Historion, translated by Paul Stephenson.
• Nikephoros Patriarch of Constantinople, Short History, C. Mango, ed., Dumbarton Oaks Texts 10, 1990.
• Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.

Бележки

1. Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в. ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
2. The Address of a Victory, journal „Bulgarian Soldier“, volume 6, June 2007, Ivo Ivanov, Online Edition (in Bulgarian)
3. Цитат на хрониста Теофан.
4. Един от редките такива случаи, според византолога Мутафчиев, 1935 г.
5. Неизвестен източник: „Той (Императорът) наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други части на тялото на войници, които се докосвали до неговата плячка. Най-сетне заповядал да опожарят палатите на Крум“.

• Портал „Военна история на България“