From Wikipedia, the free encyclopedia
Видът (на латински: species) е една от основните единици (първични рангове) в класификацията на организмите. Видът е също така и основният ранг в йерархията на таксоните. Видът е група от индивиди, които при размножаване дават плодовито поколение. В разширено значение се включват и критерии като притежание на сходна ДНК, общи морфологични белези или екологични ниши.
Всеки вид принадлежи на един-единствен род. Научното наименование на един вид на латински винаги има две части – първата указва родовата принадлежност, а втората самият вид. Така например лъвът (Panthera leo) е вид от род Пантери. Род Пантери включва още три вида – тигър (Panthera tigris), леопард (Panthera pardus) и ягуар (Panthera onca).
Организмите от един вид притежават еквивалентност по отношение на много фактори. Критериите, на които два организма трябва да отговарят, за да бъдат определени като представители на един и същи вид, са:
Популярните имена на растителни и животински таксони понякога отговарят на съответните видове: например „лъв“, „морж“ и „камфорово дърво“ – всяко едно от тези имена отговаря на даден вид. В други случаи популярните имена се различават от таксономичния вид: например с името „елен“ се означава семейство от 34 вида, включително благороден елен и уапити. Тези два вида са се считали за един вид, което показва че границите между видовете могат да бъдат променяни.
В идеалния случай, видовете имат официално научно име, но в практиката често много видове остават ненаименувани, тоест биват открити описани, но не им се дава научно има подчиняващо се на законите на бинарната номенклатура. Когато един вид се именува той се поставя в определен род (съществуващ вече или новосъздаден). От научна гледна точка това иде да покаже, че този нов вид е много по-близко свързан с другите видове от този род, отколкото с видове от други родове. Това също предполага и обща филогенеза на тези видове. Понятията вид и род са част от една по-голяма таксономична йерархична система. Най-често използваните и добре дефинирани таксономични рангове са: живот, домен (империя), царство, тип в зоологията и отдел в ботаниката, клас, разред, семейство, род и накрая вид. Причисляването на определен вид към даден род не е абсолютно и окончателно. Често видовете се налага да сменят рода си или по-висша таксономична група, с по-точното установяване на филогенетичния им произход.
В научната номенклатура видовото име се състои от две части, (бинарна номенклатура), които са на латински, макар че се допуска използването на корени от всякакви езици, както и имена на географски обекти и хора. Първо се изписва родовото име с главна буква, следвано от второто (видово специфично) име с малка буква. Има известни разлики при употреба на второто име в терминологията на ботаническата и зоологичната номенклатура.
Задачата за дефиниране на термина „вид“, така че той да е приложим за всички живи организми се оказва изненадващо трудна дори непосилна. Сред биолозите се използват над две дузини различни определения за вид.[1]
Повечето учебници използват дефиницията на Ернст Майер за вид: „група от фактически или потенциално кръстосващи се популации, които са репродуктивно изолирани от други подобни групи“.[2]
Тази дефиниция изключва някои необичайни и изкуствени кръстоски:
Горната дефиниция работи задоволително за повечето многоклетъчни организми, но има редица случаи, при които не се правя:
Въпреки, усилията на учените и днес не малка част от видовете населяващи Земята все още не са открити и описани. Дадените по-долу данни за броя видове са актуални към 2007 г. и трябва да се разглеждат с голяма доза условност.[3]
Общ брои на видовете (по оценка): 7 – 100 милиона (открити и не открити), в това число:
Идентифицирани еукариотни видове:[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.