Баня (област Благоевград)
село в община Разлог, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
село в община Разлог, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Ба̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.
| Баня | |
 Църквата „Свети Георги“ | |
  Баня  Баня | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2817 души[1] (15 март 2024 г.) 77,1 души/km² |
| Землище | 36 537 km² |
| Надм. височина | 850 m |
| Пощ. код | 2778 |
| Тел. код | 07445 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 02693 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Баня Мария Юрганчева (БСП и ПП НОВА ЗОРА) |
| Баня в Общомедия | |
Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. Оттук минава жп линията Септември – Добринище, която е построена през 30-те години на XX век.
През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.[2]
През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Баня, село на И от Банско 1 час, от Мехомия 1 1/2 часа. Захваща центъра на всичките Разложки села; разположено е длъгнесто на равнище, близо до Глазня. Орната земя е песъчлива, та земледелието не вирее; чужбината тук и по целия Разлог е обикновено нещо. Преди 1879 година това село било едно от най-цъвтещите. През размирицата изгоряла цяла една махала, от която развалини и сега се съглеждат. Нова църква и училище с 60 ученика и 1 учител. Около 300 къщи, на половина помашки и български. От българете 5 къщи са протестанти.
В Баня извира гореща минерална вода, цял поток. При самия извор температурата е тъй висока, че не може да се трае. Затуй водата се разхладява със студена в отделни резервоари, наречени „бани“.[3] |
“ |
През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.
В 1897 година е основано читалище „Просвета“.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 2857 |
| Българи | 2459 |
| Турци | 14 |
| Цигани | 284 |
| Други | 9 |
| Не се самоопределят | 12 |
| Неотговорили | 79 |
Основната част от населението е християнско. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“.[7] Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[8] В селото живеят и помаци.
В XIX век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.[9]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани.[10]
| ||||
В селото има турска баня, така нареченета Муртина баня, от XVII век и втора турска баня – така наречената Римска баня, известна още като Старата българска баня.[11]
Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има минерални извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е „Ловджийската вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.
Друга забележителност е светилището Камено (още Каменот или Големио камен), намиращ се в южния край на селото и почитан в древността като култово място. По-късните предания за него се обвързват и с образа на Крали Марко, който според легендата хвърлил камъка точно тук.[12]
В селото има Етнографско-исторически музей.[13]
Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.
Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.
Васил Пачаджиев (1883 – 1942), български революционер Георги Гръчев (1854/1855 – ?), български революционер, опълченец Георги Ив. Дойчинов (1867 – ?), български юрист, деец на ВМОК Грую Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[14] Димитър Венедиков (1866 – 1939), български военен и революционер Димитър Иванов Дойчинов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[15] Иван Асянчин (1834 – 1910), български революционер, духовник и просветен деец Иван Венедиков (1871 – 1943), български военен и революционер Иван Груев, български революционер Иван Гръчев (1852 – ?), български революционер, опълченец Иван Еков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[14] Иван Костадинов Бояджиев (? – 1896), български свещеник в селото през 1870-те[16] Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал[17] Иван Терзиев (1832 – 1907), български зограф Йордан Венедиков (1871 – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк Константин Венедиков (1866 – 1933), български военен и революционер Константин Дойчинов (1881 – 1963), завършил медицина във Виенския университет в 1904 година.[18] Старши полкови лекар през Първата световна война[19] Константин Я. Пачеджиев (1865 – ?), български протестантски пастор, роден на 18 януари 1865 г., учи в Евангелското училище в Самоков, през 1894 година завършва като бакалавър на изкуствата колежа „Алегени“, в 1894/1895 година учи в Методистката теологическа семинария „Дрю“, на 17 юли 1898 година пристига в Бургас и проповядва там до краяна живота си, колегата му Николай Велчев се жени за сестра му Йордана[20] Костадин Бояджиев (1880 – 1938), български революционер Нанчо Стойков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[14] Неофит Рилски (1793 – 1881), български просветен деец (според някои източници е роден в Банско)[21] Никола Бояджиев (1874 – 1945), български революционер от ВМОК и ВМРО Никола Венедиков (1859 – 1917), български революционер Никола Похлупков (ок. 1868 – 1964), български революционер Никола Рачев (1903 – ?), български комунист Парашкева Димова, майка на Георги Димитров Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), българска художничка Саве Говедаров (1871 – след 1943), български революционер Стефан Попстаматов (около 1830 – 1886), български духовник, зограф Теофил Николаев, учител в Куру чешме през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852)[22] Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършил педагогика и философия в Йена в 1892 г.[23] Тодор Стефанов (1887 – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година Христо Венедиков (1834 – 1916), български революционер Христо Дойчинов (около 1865 – около 1923), писател, документалист Димитър Йосифов, български резбар Александър Асянчин (1907 – 1980), български журналист, по произход от Баня[24] Антон Страшимиров (1872 – 1937), български писател, по произход от Баня Венедикови, голям бански български родSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
