Ахмед Изет Фургач паша

Ахмед Изет Фургач паша (на турски: Ahmed İzzet Furgaç) е османски генерал, министър на войната на Османската империя по време на Междусъюзническата война и 271^-вият велик везир от 14 октомври 1918 до 8 ноември 1918 година по време на управлението на последния султан на империята Мехмед VI.^[1][2]

Ахмед Изет Фургач паша Ahmed İzzet Furgaç
османски военачалник и велик везир
Роден	1864 г. Ляпчища, Османска империя
Починал	31 март 1937 г. (73 г.) Истанбул, Турция
Погребан	Турция
Учил в	Турска военна академия
Партия	Комитет за единство и прогрес
Ахмед Изет Фургач паша в Общомедия

Биография

Джамал паша (на задната седалка от дясната страна на колата) и Изет паша (на задната седалка от лявата страна на колата) в 1917 година, вероятно напускайки Дамаск преди влизането на британците в града

Ахмед Изет е роден през 1864 г. във видно албанско семейство в Ляпчища, тогава в Османска империя, днес Неаполи, Гърция. Учи във военно училище в Германия. Ръководи операциите против имам Яхия в Йемен през 1903 – 1906 година.^[1]

След Младотурската революция в 1908 година става началник на генералния щаб, като остава на този пост до 1914 година. През юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война става военен министър. През есента на същата година е един от кандидатите за новия албански трон.^[1] През ноември 1913 година Бекир Фикри паша Гребена прави заговор за поставяне на Изет паша на албанския престол по суверенитета на султана в Цариград. След провала на заговора през януари 1914 година Изет паша е принуден от Енвер паша да подаде оставка като военен министър.^[3]

Изет паша се противопоставя на влизането на Османската империя в Първата световна война и приема командване едва в 1916 година.^[3] Командва Трета османска армия в Кавказ, след което е освободен от командването. През 1916 г. е назначен за началник на 2-ра османска армия и заедно с 3-та армия воюва на Кавказкия фронт.^[4] През 1917 г. е назначен за командваш на Анадолската група армии, която е съставена от 2-ра и 3-та армия.^[5] Достига чин маршал.^[6]

На 7 октомври 1918 година, след оставката на кабинета на Мехмед Талат паша, е назначен за велик везир и е начело на правителството, което подписва Мудроското примириена 30 октомври 1918 г., с което се слага край на участието на Османската империя в Първата световна война. Освободен е от длъжност на 8 ноември 1918 година, като прекарва по-голямата част от 25-дневното си управление в леглото болен от инфлуенца.^[3]

През май 1919 година отново е назначен за военен министър, през 1920 – за вътрешен министър, а през 1921 година – за външен. През ноември 1922 година със създаването на Турската република и разпускането на османската администрация, Изет паша се оттегля от обществения живот. Умира в Мода край Цариград и е погребан в гробището Караджаахмед.^[3]

Бележки

1. Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 217. (на английски)
2. Ayışığı, Metin. The Question of Ahmet İzzet Pasha’s Candidacy for Albanian Throne // Архивиран от оригинала на 2014-12-24. Посетен на 24 декември 2014.
3. Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 218. (на английски)
4. W.E.D. Allen and Paul Muratoff, Caucasian Battlefields, A History of Wars on the Turco-Caucasian Border, 1828-1921, 376. ISBN 0-89839-296-9
5. W.E.D. Allen and Paul Muratoff, Caucasian Battlefields, A History of Wars on the Turco-Caucasian Border, 1828-1921, 437. ISBN 0-89839-296-9
6. W.E.D. Allen and Paul Muratoff, Caucasian Battlefields, A History of Wars on the Turco-Caucasian Border, 1828-1921, 376, n 1. ISBN 0-89839-296-9