Въоръжени сили на Османската империя

Въоръжените сили на Османската империя, разговорно и литературно наричани също Османска армия, е съвкупността от военните сили на Османската империя, съществували от около 1299 до 1923 година.

Формиране

Османската армия има характеристиките на нередовна войска до 1451 г., т.е. непосредствено преди превземането на Константинопол. По времето на султан Мехмед II (Завоевателя) добива своя характерен облик, който просъществува до времето на „щастливото събитие“ – ликвидирането на еничарския корпус (1826). През тези близо четири века съществувала тази османска армия (15 – 19 век), създадена от Мехмед II. Редовната османска армия, наречена „капъкулу“, добива завършения си вид и статут при управлението на великия везир Хюсеин паша Кьопрюлю. ^[1]

Родове войска

Османската армия включвала пехота, конница, артилерия, гвардия, специални части и османски флот и се подразделяла на столична/централна (Истанбул; Одрин – за Румелия и Бурса – за Анадола) и провинциална. Традиционно винаги към нея се включвала нередовна войска. С особен статут винаги се ползвал елитния еничарски корпус.

Численост и въоръжение на Османската армия (1451 – 1768)

Предполага се, че в края на XVIII век османската армия е с 380 хил. численост, от която спахии – 132 хил.; еничари – 113 хил.; флота – 50 хил. и артилерия – 15 хил. Реалната ѝ численост се оценява на 180 хил. ^[2]

Предходно числеността на османската пехота и артилерия се оценят на^[3]:

Численост на еничарския корпус по години 1484 – 1776

Година	1484	1530	1547	1574	1582	1592	1609	1654	1666/67	1669/70	1687/88	1694/95	1699	1710/11	1728/29	1729/30	1761/62	1775/76
Брой	7841	8407	12 131	13 599	16 905	23 232	37 627	51 047	47 233	39 470	62 826	78 798	67 729	43 562	24 803	98 726	55 734	61 239

Численост на османския артилерийски корпус по години 1514 – 1769
Година	1514	1527	1567	1574	1598	1609	1660	1669	1687	1699	1702	1739	1769
Топчии	348	695	1204	1099	2827	1552	2026	2793	4949	4604	1269	7279	1351
Топарабаджълари	372	943	678	400	700	684	282	432	670	1074	470	2274	180
Джебеджии	451	524	789	625	3000	5730	4180	4789	3503	9629	2462	9877	3691
Общо	1171	2162	2671	2124	6527	7960	6488	8014	9122	15307	4201	19430	5222

Военни реформи

 Основна статия: Османски военни реформи

С дипломатическата революция и последвалата я седемгодишна война, в която Османската империя не участвала, настъпили значими военно-политически изменения които косвено, но съществено се отразили на османската армия. Загубата на руско-турската война (1768 – 1774) с договора от Кючук Кайнарджа взривили отвътре стабилността и сигурността на империята. Настъпилото кърджалийско време, с обявения гръцки проект, наложил спешната необходимост от извършването на военни реформи.

Значение

Благодарение на армията си Османската империя в продължение на столетия е водеща военна сила в Мала Азия, Близкия изток, на Балканите, в Северна Африка и на полуостров Крим. Успехите на османската армия (15 – 17 век) всявали в цяла Европа – турски страх. ^[4]

Бележки

1. Трудни години за империята (1683 – 1699); стр. 115, История на Османската империя, автор: Ахмед Садулов; ISBN 954-9541-53-3
2. История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи; стр. 186 – 187. Фабер, Велико Търново; ISBN 954-9541-53-3, 2000.
3. Руско-турските войни 1569 – 1878 г.; Таблица 1, стр. 33 – 34. Сиела, София; ISBN 978-954-28-2683-5, 2018.
4. История на българите, стр. 15

Външни препратки

• Османската армия през Класическия период (1300 – 1600) Архив на оригинала от 2019-03-21 в Wayback Machine.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Въоръжени сили на Османската империя