Астролабия

Астролабията (на старогръцки: ἀστρολάβος; на арабски: ٱلأَسْطُرلاب; на персийски: ستاره‌یاب) е античен астрономически уред използван за измерване на ъгли и определяне на положението на небесните тела. Познат е още от древногръцката епоха. Повечето историци смятат, че дължим изобретяването на уреда на древногръцкия астроном Хипарх през 2 век пр.н.е., а уредът за измерване на положението на звездите е създаден от Клавдий Птолемей (2 век).^[1]

Персийска астролабия от XVIII век

По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат (9 – 11 век) астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на математиката (проективната геометрия, отчитане на сферичните небесни координати и др.) и астрономията (определяне на координатите на звездите, отчитане на движението на Слънцето и Луната и др.). Астрономията и другите естествени науки претърпяват бурно развитие в арабския свят в пероида IX-XI век.

Приблизително около Х-XI век астролабиите стават известни в западна Европа. Първо се използват арабски уреди, а по-късно те се изработват в европейски работилници. През 16 век при изработването им започват да се отчитат европейските географски ширини, за да може този уред по-добре да бъде приспособен към тукашните условия. Европейските майстори занаятчии, подобно на арабските си предшественици, отделят специално внимание на художественото оформление на астролабията. Тя става модна и колекционерска вещ в кралските дворове.

Източници

1. Evans, James (1998), The History and Practice of Ancient Astronomy, Oxford University Press, ISBN 0195095391 : „The astrolabe was in fact an invention of the ancient Greeks.“
   Krebs, Robert E. & Krebs, Carolyn A. (2003), Groundbreaking Scientific Experiments, Inventions, and Discoveries of the Ancient World, Greenwood Press : „It is generally accepted that Greek astrologers, in either the first or second centuries BC, invented the astrolabe, an instrument that measures the altitude of stars and planets above the horizon. Some historians attribute its invention to Hipparchus“