Асен Найденов

Асен Яков Найденов е български оперен диригент.^[1][2]

Асен Найденов
български оперен диригент
Роден	12 септември 1899 г. Варна, Княжество България
Починал	10 септември 1995 г. (95 г.) София, България
Учил във	Виенски университет
Награди	Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Орден „Народна република България“
Асен Найденов в Общомедия

Ранни години и образование

Роден е във Варна на 12 септември 1899 г. В периода 1920 – 1921 г. посещава лекции по музикознание при Гуидо Адлер във Виенския университет, учи теория на музиката и композиция при Йозеф Маркс и пиано при Пол де Кон. От 1921 до 1923 г. следва композиция при П. Гренер, теория и контрапункт при Щефан Крел, пиано при Роберт Тайхмюлер и диригентство при Макс Хохкофлер в Лайпциг.

Кариера в България

През 1925 г. Асен Найденов се завръща в България и постъпва като стажант-диригент в Софийската опера.^[2] През 1926 г. е един от организаторите и дебютиращ диригент на първото издание на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.^[3] През 1931 г. поставя първата си самостоятелна постановка, операта на Гаетано Доницети „Дон Паскуале“, а след нея и „Вертер“ на Жул Масне. С негова помощ на сцената на Софийската опера се поставят редица български опери и балети като: „Нестинарка“, „Цар Калоян“, „Момчил“, „Янините девет братя“, „Луд Гидия“, „Змей и Яна“, „Женско царство“ и др.^[4][2] Той е и първият български интерпретатор на Рихард Вагнер, на „Фиделио“ от Лудвиг ван Бетховен, на редица опери от Верди, Пучини, Сен Санс, Голдмарк, Римски-Корсаков, Прокофиев, Кабалевски и др.^[2] Операта на Джузепе Верди „Дон Карлос“, която Асен Найденов поставя за първи път у нас в София през 1936 година заедно с режисьора проф. Драган Кърджиев, е дирижирана от него повече от 30 години в България и чужбина. Основава и ръководи мъжкия хор „Родина“ в периода 1933 – 1937 г. През 1945 г. е назначен за Главен диригент на Софийската опера, но през 1961 година е пенсиониран поради навършване на пенсионна възраст.^[2]

Престой в Санкт Петербург и Москва

Веднага след пенсионирането му в България, през 1962 г., Асен Найденов е поканен на постоянна работа в Ленинград (сега Санкт Петербург), където на сцената на Малий театър за опера и балет поставя „Отело“, „Риголето“, „Турандот“, „Летящият холандец“ и в продължение на три сезона е гост-диригент на театъра.^[2] След престоя си в Санкт Петербург, през 1963 г. е поканен от Болшой театър в Москва, където дирижира първо „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, поставена музикално от Евгений Светланов.^[2] Новата концертна зала на Двореца на конгресите в Москва е открита с премиера на операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди под диригентството на Асен Найденов.^[2] През 1965 г. в концертната зала на Двореца на конгресите в Москва той дирижира „Дон Карлос“ с участието на Николай Гяуров в ролята на крал Филип.^[5]

Завръщане в България

През 1965 г. Асен Найденов се завръща в България, пенсионирането му е отменено и е възстановен на поста главен диригент на Софийската опера, пост който заема до 1979 г., след което остава в Операта като неин Почетен главен диригент. През 1970 г. гастролира със Софийската опера в Неапол, където дирижира операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди с участието на Борис Христов в ролята на крал Филип.^[6] На 80-годишна възраст той дирижира „Дон Карлос“ в Софийската опера и на 50-годишния юбилей на Николай Гяуров през 1980 г, с участието на Мирела Френи.^[5] Почетен диригент е на Фестивалния оркестър на НДК от 1986 г. Почива на 10 септември 1995 г. в София.^[1] Редица оперни постановки и концерти дирижирани от него, както и негови интервюта се съхраняват в Златния фонд на Българското национално радио.^[7][5]

Награди

Асен Найденов е лауреат на Димитровска награда, Герой на социалистическия труд, народен артист, носител на ордените „Георги Димитров“ и „Народна Република България“ I степен, както и на наградата „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.^[8]

Памет

Паметна плоча на дома на Асен Найденов в София на ул. „Солунска“ № 45

На ул. „Солунска“ № 45 в София има паметна плоча на Асен Найденов. Улица в кв. „Кръстова вада“ в София носи неговото име (Карта).

Бележки

1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2945 – 2946.
2. Стамболиев, Огнян. Маестро Асен Найденов – цяла епоха в българската опера // София Прес. 2019/02/15.^{[неработеща препратка]}
3. История на Международния музикален фестивал "Варненско лято" // Посетен на 2023-12-08.
4. Големинов, Марин. Асен Найденов на 70 години // Народна Култура XIII, бр.39(662). 1969/09/27. с. 2.
5. Йорданова, Красимира. Спомени за баса Николай Гяуров и диригента Асен Найденов // Българско Национално Радио. 2019/09/13.
6. Александрова, Калина. 20 биса за Борис Христов в Неапол // вестник Стандарт. 2014/04/14.
7. Алегро, Виваче. Спомен за диригента Асен Найденов // Българско национално радио. 2014/09/16.
8. Манолова, Магдалена. Софийската опера // Култура, Брой 43 (2368). 1999/10/29.