италиански композитор From Wikipedia, the free encyclopedia
Доменико Гаетано Мария Доницети (на италиански: Domenico Gaetano Maria Donizetti) е италиански оперен композитор от XIX век. Най-популярни от музикалните му творби са „Любовен еликсир“ (1832), „Лучия ди Ламермур“ (1835), „Фаворитката“ (1840), „Дон Паскуале“ (1834). Заедно с Винченцо Белини и Джоакино Росини е водещ композитор на опери белканто.
Гаетано Доницети Gaetano Donizetti | |
италиански композитор | |
Роден | Domenico Gaetano Maria Donizetti
29 ноември 1797 г.
Бергамо, Цизалпийска република |
---|---|
Починал |
Бергамо, Австрийска империя |
Погребан | Бергамо, Италия |
Националност | Италия |
Награди | кавалер на Почетния легион Орден на златната шпора |
Музикална кариера | |
Стил | опера, кантата |
Подпис | |
Уебсайт | |
Гаетано Доницети в Общомедия |
Най-малък от трима братя, Гаетано е роден в бедно семейство в Бергамо. Баща му е пазач в заложна къща, а в семейството няма никакви музикални традиции. Въпреки това малкият Гаетано успява да получи начално музикално образование, след като се записва в хора на градската катедрала, където диригент е немският композитор Йохан Симон Майер. Там започва да пише и първите си опери. Едва четвъртата му опера, „Зораида ди Граната“, е забелязана. Доменико Барбая, известен импресарио, харесва творбата и го поканва да се премести в Неапол и да работи там. Доницети започва да пише освен в Неапол и в Рим, и Милано и скоро става известен (всичките си 75 опери е написал в период от 12 години). „Любовен еликсир“ написана през 1832 става един от вечните шедьоври на комичната опера, а „Лучия ди Ламермур“, написана скоро след това, е призната за най-добрата му опера, често сравнявана с „Норма“ на Белини.
Доницети има три деца от своята съпруга Вирджиния Васели, но всичките умират при ражданията. Година след смъртта на родителите му, умира и съпругата му от холера. Към 1843 година започват да се проявяват първите симптоми на сифилис. През 1845 година е хоспитализиран и изпратен на лечение в Париж. След като е посетен там от приятели, сред които и Джузепе Верди, е върнат обратно в родния Бергамо. След няколко мъчителни години в хватката на лудостта, Доницети умира през 1848 година в дома на знатното семейство Скоти. Погребан е в базиликата Санта Мариа Маджиоре, до гроба на своя учител Йохан Симон Майер.
Голяма известност добива към средата на 30-те години на XIX век и особено след смъртта на Белини (1835) и оттеглянето на Росини от композиторска дейност. Създава над 65 разнообразни по вид и стил опери.
Характерен за оперите на Доницети е стремежът към изобилие на красиви, изразителни и лесно запомнящи се мелодии, вокална виртуозност и театрална ефектност.
Доницети е композирал около 75 опери, 16 симфонии, 19 струнни квартета, 193 песни, 45 дуета, 3 оратории, 28 кантати, инструментални концерти, сонати и др.
|
|||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.