Артур Небе

Артур Небе (на немски: Arthur Nebe) е германски оберлейтенант в охранителния и полицейски апарат на Нацистка Германия, участвал в опита за убийство на Хитлер от 20 юли 1944 г.

Артур Небе
Небе през 1942 г.
Звание	оберлейтенант
Години на служба	1914 – 1918 1931 – 1945
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	СС
Военно формирование	Kriminalpolizei
Командвания	Reichskriminalpolizeiamt
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Железен кръст Значка за раняване Кръст на честта Кръст за военни заслуги
Дата и място на раждане	13 ноември 1894 г. Берлин, Германска империя
Дата и място на смърт	21 март 1945 г. (50 г.) Берлин, Нацистка Германия
Артур Небе в Общомедия

Биография

Кариера в полицията

Роден е в Берлин през 1894 г., син на учител. Небе доброволно се занимава с военна служба и служи с отличие по време на Първата световна война.^[1] През 1920 г. се присъединява към Берлинската детективска сила – Kriminalpolizei (Криминална полиция). Той достига ранг на полицейски инспектор през 1923 г. и ранг на полицейски комисар през 1924 г.^[2][3]

Небе е „консервативен националист“, който приветства смяната на курса на страната „вдясно през 30-те години на миналия век“.^[2] През юли 1931 г. той се присъединява към нацистката партия (НСДАП, с номер 574 307) и Шуцщафел (СС, с номер 280 152).^[4] Небе става връзката на нацистите в Берлинската криминална полиция^[2] с ранна Берлинска СС група, водена от Курт Далюге. В началото на 1932 г. Небе и други нацистки детективи образуват националсоциалистическото гражданско общество на Берлинската полиция. През 1935 г. Небе е назначен за ръководител на пруската криминална полиция.^[5] По-късно получава ранг СС-Групенфюрер, равностоен на ранг на полицейски генерал.^[4]

Началник на Националната криминална полиция

През юли 1936 г. пруската криминална полиция става централно звено за наказателно разследване на Германия – Reichskriminalpolizeiamt. То е обединено заедно с тайната държавна полиция – Geheime Staatspolizei (Гестапо) – в Sicherheitspolizei (Сипо). Небе е назначен за ръководител на Reichskriminalpolizeiamt, който се отчита пред Райнхард Хайдрих.^[6] Добавянето на Крипо към контрола на Хайдрих спомага за укрепването на основите на полицейската държава.^[7]

На 27 септември 1939 г. Химлер нарежда създаването на Главна служба за сигурност на Райха (Reichssicherheitshauptamt). Новата организация обхваща разузнавателната служба, службите за сигурност и криминалната полиция. Тя е разделена на основни отдели, включително Крипо, което става отдел V.^[8] Отдел V е известен също като Райхската криминалистична служба (Reichskriminalpolizeiamt или RKPA). Посочената мисия на Крипо, която Небе харесва, е да „унищожи престъпността“. Под негово ръководство, с произволни правомощия за арест и задържане, Крипо действа все повече и повече като Гестапо.^[9]

През 1939 г. Небе е комисар в своята криминално-полицейска служба. Също през 1939 г. като ръководител на Крипо той участва в дискусиите около предстоящите кампании срещу синти и цигани.^[10] Небе иска да включи изпращането на цигани от Берлин до планираните лагери за евреите и другите на изток.^[11]

Einsatzgruppe B

Точно преди нацисткото нашествие през 1941 г. в Съветския съюз в операция „Барбароса“, мобилният екип на Einsatzgruppen, работещ в Полша, е реформиран и отново подчинен на Райнхард Хайдрих. Задачата на звеното е да унищожи евреите и други „нежелани“ като комунисти, цигани, „азиатци“, хора с увреждания и психично болни в териториите, които Вермахтът е окупирал. Einsatzgruppen също застрелва заложници и военнопленници, предадени от армията за екзекуции.^[12][13]

Масови убийства

Около 5 юли 1941 г. Небе консолидира Einsatzgruppe B близо до Минск, като създава седалище и остава там два месеца. В доклад за оперативната ситуация на 13 юли Небе заявява, че в Минск са убити 1050 евреи, а във Вилна ликвидацията на евреите е в ход и че 500 евреи са застрелвани ежедневно. В същия доклад Небе отбелязва, че: „само 96 евреи са екзекутирани в Гродно и Лида през първите дни, а аз дадох заповеди да се засилят тези дейности“.^[14] Той също така съобщава, че убийствата се въвеждат в гладък ред и че стрелбата се извършва „с нарастваща скорост“. Докладът също така съобщава, че в Минск Einsatzgruppe убива и не-евреи.^[15][16]

В доклада от 23 юли Небе усъвършенства идеята за „решение на еврейския въпрос“, което е „непрактично“ в района му на работа поради „огромния брой евреи“; твърде много евреи са убити от твърде малко хора.^[17] До август 1941 г. Небе осъзнава, че ресурсите на неговия Einsatzgruppe са недостатъчни, за да изпълнят разширения мандат на операциите за убийства, произтичащи от включването на еврейски жени и деца от този месец.^[18]

Нови методи за убиване

През август 1941 г. Химлер присъства на демонстрация на масово убийство на евреи в Минск, подредени от Небе, след което той повръща. Възстановявайки спокойствието си, Химлер решава, че трябва да се намерят алтернативни методи за убиване.^[19] Той казва на Хайдрих, че е загрижен за психическото здраве на СС.^[20] Химлер иска от Небе да измисли по-удобен метод за убиване, особено такъв, който би спестил участието на екзекуторите. Умишленото убийство с газ от въглероден оксид, което вече се използва в Райха като част от програмата за евтаназия, се счита за твърде тромав за операциите в окупирания Съветски съюз.^[21]

След опита за убийство на Хайдрих, Небе поема допълнителната длъжност на председател на Международната комисия за криминална полиция, организацията, която днес е известна като Интерпол, през юни 1942 г. След Аншлуса през 1938 г. организацията пада под контрола на Нацистка Германия и е начело с Хайдрих до времето на смъртта му. Небе служи на тази длъжност до юни 1943 г., когато е заменен от Ернст Калтенбрунер.

През март 1944 г. след „Голямото бягство“ от лагера за военнопленници Сталаг Луфт III, на Небе е заповядано от началника на Гестапо Хайнрих Мюлер да избере и убие 50 от 73 задържани.^[22] Също през 1944 г. Небе предполага, че циганите в Аушвиц, ще бъдат добри субекти за медицински експерименти в концентрационния лагер Дахау, след като Химлер иска съвет от Ернст-Роберт Гравиц, високопоставен СС лекар.^[23]

Заговор срещу Адолф Хитлер

Небе участва в заговора от 20 юли срещу Адолф Хитлер – той трябва да ръководи екип от 12 полицаи, за да убие Химлер, но заповедта за действие никога не идва.^[24] След неуспешния опит за убийство, Небе бяга и се укрива на остров във Ванзе. Той е арестуван през януари 1945 г., след като бивша негова любовница го предава. Небе е осъден на смърт от Народна съдебна палата на 2 март и според официалните документи е екзекутиран в Берлин в затвора Пльоцензе на 21 март 1945 г., като е обесен с тел от пиано от кука за месо, в съответствие със заповедта на Хитлер, че заговорниците трябва да бъдат „обесени като добитък“.^[3][25]

Източници

1. Lewy 2000, с. 204.
2. Browder 1990, с. 57.
3. Zentner Bedürftig, с. 641.
4. Biondi 2000, с. 10.
5. Browder 1990, с. 125.
6. Friedlander 1995, с. 55.
7. Browder 1990, с. 240, 241.
8. Gellately 2001, с. 75.
9. Gellately 2001, с. 45 – 46.
10. Reitlinger 1957, с. 279.
11. Gellately 2001, с. 107 – 108.
12. Beorn 2014, с. 98.
13. Headland 1992, с. 62 – 70.
14. Headland 1992, с. 74.
15. Beorn 2014, с. 110.
16. Headland 1992, с. 197.
17. Headland 1992, с. 199 – 201.
18. Beorn 2014, с. 190.
19. Longerich 2012, с. 547.
20. Gerwarth 2011, с. 199.
21. Heberer 2008, с. 232.
22. Andrews 1976, с. 67.
23. Lewy 2000, с. 204 – 208.
24. Balfour 1988, с. 164.
25. Shirer 1960, с. 1393.

Литература

• Andrews, Allen. Exemplary Justice. London, Harrap, 1976. ISBN 978-0-245-52775-3.
• Arad, Yitzhak. Belzec, Sobibor, Treblinka: The Operation Reinhard Death Camps. Bloomington: Indiana University Press, 1987. ISBN 0-253-21305-3.
• Balfour, Michael. Withstanding Hitler in Germany, 1933 – 45. Routledge, 1988. ISBN 0-415-00617-1.
• SS Officers List: (as of 30 January 1942): SS-Standartenfuhrer to SS-Oberstgruppenfuhrer: Assignments and Decorations of the Senior SS Officer Corps. Atglen, PA, Schiffer, 2000, [1942]. ISBN 978-0-7643-1061-4.
• Beorn, Waitman Wade. Marching into Darkness: The Wehrmacht and the Holocaust in Belarus. Cambridge, MA, Harvard University Press, 2014. ISBN 978-0-674-72550-8.
• Blood, Phillip W. Hitler's Bandit Hunters: The SS and the Nazi Occupation of Europe. Potomac Books, 2006. ISBN 978-1-59797-021-1. Архив на оригинала от 2015-12-24 в Wayback Machine.
• Browder, George C. Foundations of the Nazi Police State – The Formation of SIPO and SD. University of Kentucky, 1990. ISBN 978-0-8131-1697-6.
• Förster, Jürgen. Securing 'Living-Space' // The Attack on the Soviet Union. Т. IV. Oxford, Clarendon Press, 1998. ISBN 0-19-822886-4. с. 1189 – 1244.
• Dederichs, Mario R. Heydrich: The Face of Evil. Drexel Hill, PA, Casemate, 2009, [2005]. ISBN 978-1-935149-12-5.
• Deflem, M. The Logic of Nazification: The Case of the International Criminal Police Commission(„Interpol“) // International Journal of Comparative Sociology 43. 2002. DOI:10.1177/002071520204300102. с. 21.
• Friedlander, Henry. The Origins of Nazi Genocide: From Euthanasia to the Final Solution. Chapel Hill, University of North Carolina Press, 1995. ISBN 978-0807822081.
• Gellately, Robert. Backing Hitler: Consent and Coercion in Nazi Germany. New York, Oxford University Press, 2001. ISBN 978-0-19-820560-9.
• Gerlach, Christian. Chapter 6: Men of July 20 and the War in the Soviet Union // War of Extermination: The German Military In World War II. Berghahn Books, 2004. ISBN 1-57181-232-6.
• Gerwarth, Robert. Hitler's Hangman: The Life of Heydrich. New Haven, CT, Yale University Press, 2011. ISBN 978-0-300-11575-8.
• Heberer, Patricia. Justice in Austrian Courts? The Case of Josef W. and Austria's Difficult Relationship with its Past // Atrocities on Trial: Historical Perspectives on the Politics of Prosecuting War Crimes. University of Nebraska Press, 2008. ISBN 978-0-8032-1084-4. Архив на оригинала от 2016-06-02 в Wayback Machine.
• Headland, Ronald. Messages of Murder: A Study of the Reports of the Security Police and the Security Service. Associated University Presses, 1992. ISBN 0-8386-3418-4.
• Kay, Alex J. Exploitation, Resettlement, Mass Murder: Political and Economic Planning for German Occupation Policy in the Soviet Union, 1940 – 1941. New York, Berghahn Books, 2011, [2006]. ISBN 978-1-84545-186-8.
• Kitchen, Martin. The Third Reich: Charisma and Community. Routledge, 2008. ISBN 978-1-4058-0169-0.
• Lewy, Guenter. The Nazi Persecution of the Gypsies. Oxford University Press US, 2000. ISBN 0-19-512556-8.
• Longerich, Peter. Heinrich Himmler: A Life. Oxford, Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-959232-6.
• Müller, Rolf-Dieter, Ueberschär, Gerd. Hitler's War in the East 1941−1945: A Critical Assessment. New York, Berghahn Books, 1997. ISBN 978-1-84545-501-9.
• Reitlinger, Gerald. The SS – Alibi of a Nation 1922 – 1945. Viking Press, 1957. ISBN 0-306-80351-8.
• Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. New York, Simon & Schuster, 1960. ISBN 978-0-671-62420-0.
• Zentner, Christian, Bedürftig, Friedemann. The Encyclopedia of the Third Reich. New York, Da Capo Press, 1997, [1991]. ISBN 978-0-306-80793-0.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arthur Nebe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​