древногръцки комедиограф From Wikipedia, the free encyclopedia
Аристофан (на старогръцки Ἀριστοφάνης) е древногръцки драматург, автор на комедии и един от най-ярките автори на политическа сатира, известен и като „Бащата на комедията“[1]. Едни от най-знаменитите му произведения са Птиците и Облаците.
| Аристофан Ἀριστοφάνης | |
| древногръцки комедиограф | |
 | |
| Роден |
около 445 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 385 г. пр.н.е.
|
| Работил | драматург, поет |
| Литература | |
| Период | 427 – 386 г. пр.н.е. |
| Жанрове | комедия |
| Направление | староатическа комедия |
| Дебютни творби | Пируващите (поставена през 427 г. пр.н.е.) |
| Известни творби | Облаци (423 г. пр.н.е.) Осите (422 г. пр.н.е.) Птиците (414 г. пр.н.е.) Лизистрата (411 г. пр.н.е.) Жабите (405 г. пр.н.е.) Жените в Народното събрание (392 г. пр.н.е.) |
| Повлиян | Пиндар Еврипид Сократ |
| Повлиял | Жан Расин Йохан Волфганг фон Гьоте |
| Семейство | |
| Баща | Филип |
| Майка | Зенодора |
| Деца | Филип и Арар |
| Уебсайт | |
| Аристофан в Общомедия | |
Датите на раждането и смъртта на Аристофан не са известни с точност, но са определени приблизително по данни от неговите произведения и други източници. В древността се оспорва атинският произход на Аристофан, като според различни източници той е роден на Родос, в Егина и дори в Египет. В същото време запазени надписи казват, че той е бил пълноправен гражданин на Атина. Той е син на Филип и принадлежи на дема Кидатенайон. В по-късен, но вероятно достоверен източник, майка му е наречена Зенодора. Аристофан има поне двама синове – Филип и Арар – и двамата комически поети. Понякога се споменава и още един син, Никострат или Филетър, също комедиограф. Не се знае кое име е правилно и напълно възможно всъщност синовете му да са били четирима.
Аристофан е автор на поне 40 пиеси, 11 от които са запазени до днес. Това са единствените напълно запазени примери на старата атическа комедия, въпреки че са оцелели и значителни фрагменти от пиеси на Кратин и Евполид. Пиесите на Аристофан са писани за двата големи атински фестивала – Дионисии и Ленеи. Аристофан живее по времето на Пелопонеските войни и на политическите битки около и след тях. Много от пиесите му имат политически характер и често осмиват известни атиняни и тяхното поведение по време на войната и след това.
Първата от пиесите му, Пируващите, която не е достигнала до нас, е поставена през 427 г. пр.н.е. под чуждо име, когато Аристофан е нямал още 20 години. Пиесата му Облаците осмива Сократ, в когото той вижда опасен софист. Като цяло в първите си пиеси, писани преди Никиевия мир, Аристофан често осмива политика Клеон и настоява да се сключи мир със Спарта, за да се върнат селяните към земеделските си работи.
Ахарнците (Acharnéis , 425 г. пр.н.р.) е най-ранната измежду запазените комедии на Аристофан. Поставена е по време на Пелопонеската война; чрез нея авторът се опитва да внуши на атиняните необходимостта да бъде сложен край на войната.
Комедията Конниците (Hippeís) е насочена срещу демагога Клеон и неговата политика; донася първа награда на Аристофан през 424 г. пр.н.е.
.jpg)
Облаците (Nephélai , 423 г. пр.н.е.) е най-известната, а според автора – и най-сполучливата му пиеса. Насочена е срещу упадъчното влияние на софистическото образование, представено (неоснователно) чрез образа на Сократ.
Осите (Sphékes , 422 г. пр.н.е.) е сатира срещу слабостта на атиняните да участват в съдебни процеси.
Мира (Eiréne , 421 г. пр.н.е.) подхваща разглежданата тема за мира и войната.
В Птиците (Orníthes , 414 г. пр.н.е.) са отразени настроението и надеждите, които атиняните възлагат на т.нар. Сицилианска експедиция.
В Лизистрата (Lysistráte, 411 г. пр.н.е.), след катастрофата в Сицилия е показан комичният заговор, който жените от цяла Елада организират, за да бъде сключен мирен договор.
В Женският празник (Thesmophoriázusai) жените решават да отмъстят на Еврипид заради пренебрежителното му отношение към тях.
Жабите (Bátrachoi , първа награда, 405 г. пр.н.е.) също е насочена срещу Еврипид, който е обвинен за настъпилия в трагическото изкуство упадък.
В Жените в Народното събрание (Ekklesiázusai, 391 г. пр.н.е) е разработена пародийно идеята за равенството между жените и мъжете.
Плутос (Plútos), поставена през 388 г. пр.н.е., е нов вариант на по-стара постановка. В нея е представено излекуването на бога на богатството от слепота, с което се слага край на несправедливото разделение на благата.
Последните две творби на Аристофан, които не са достигнали до нас, са били поставени от сина му Арарот. Едната от тях – „Еолозикон“ (Aiolosikón) е без хорови песни и парабаза, а другата – „Кокалос“ (Kóicalos) въвежда мотиви и похвати, характерни за новата атическа комедия.
Блестящ в реалистичния си диалог, Аристофан еднакво добре пародира всякакви стилове: на политическа реч, на съдопроизводството и свещенослужението, на епоса, трагедията и лириката. Сквернословието като естествена и дори необходима страна на първоначалния обред на плодородието е налице в старата атическа комедия, която има подчертано карнавален характер. Аристофан намалява ролята и мястото на хора в комедията.
Рисунки на Обри Биърдсли, вдъхновени от комедията на Аристофан (1896):
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
