български политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и 3-ти вицепрезидент на Република България в периода от 22 януари 2002 до 22 януари 2012 г.
| Ангел Марин | |
| български политик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Политика | |
| Партия | БСП (1990 – 2002) независим политик (2012 – 2024) |
| 3-ти вицепрезидент на Република България | |
| 22 януари 2002 – 22 януари 2012 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Станка Марина |
| Ангел Марин в Общомедия | |
Роден е в гр. Батак, област Пазарджик на 8 януари 1942 г. Завършва гимназията в Девин през 1960 г. и 5-годишния курс по специалност „Земна артилерия“ в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен (сега: факултет на Националния военен университет „Васил Левски“), като придобива висше гражданско образование с квалификация „инженер по радиоелектронна техника“ (1965). По-късно завършва със златен медал 4-годишния курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР (1974 – 1978).
От 1965 г. служи в ракетните войски на българската армия, като преминава през всички длъжности. От 1965 до 1970 г. е началник на разчет ДУ и насочване на ракетата в 6-а свободна батарея на 56-а ракетна бригада. Между 1970 и 1972 г. е началник на огнево отделение в 6-а свободна батарея на същата бригада. В периода 1972 – 1974 г. е командир на батареята.
След като завършва военната академия е назначен за командир на 2-ри отделен ракетен дивизион на втора мотострелкова дивизия в Стара Загора до 1980. От 1980 до 1982 г. е командир на 41-ви артилерийски полк в Стара Загора. Между 1982 и 1987 г. е началник на ракетните войски и артилерията на 2-ра мотострелкова дивизия. В периода 1987 – 1990 г. е командващ ракетните войски и артилерията на трета армия.[1]
През 1991 г. му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 г. е командващ на зенитно-ракетните войски и артилерия на сухопътните войски. Ръководи формированието и след реорганизирането му в управление през август 1996 г.[2][3][4] до 16 март 1998 г., когато е освободен от длъжността и от военна служба, заради публичните си критики на политиката за присъединяване на страната към НАТО.[5]
На президентските избори през 2001 г. е избран за вицепрезидент на Република България в двойка с Георги Първанов.
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
В деня в който окончателната му присъда е потвърдена (14 ноември 2001 г.), първият осъден действащ български народен представител (осъден за побой и изнудване) Цветелин Кънчев, който е и лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори.[6][7] Изказват се мнения че ще последва помилване за Кънчев ако Първанов бъде избран. Осъдилата Кънчев съдия и кандидат за вицепрезидент Нели Куцкова изпраща отворено писмо до Първанов, в което го обвинява заради това, че приема подкрепа от един престъпник и пита дали, ако бъде избран, няма да го помилва.[8]. Във вестник „Демокрация“ излиза статия по случая със заглавие „Подкрепа за помилване?“.[9]
През април 2005 г. Цветелин Кънчев е помилван от Ангел Марин. Има мнения, че помилването е за да може Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време присъдата е вече намалена на условна от съда и е спорно дали тя би била проблем.[10] Според Марин, мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора.[11]. Счита се, че помилването на Цветелин Кънчев от Марин е сделка между него и президента Георги Първанов за гласовете на ромската общност в България на президентските избори през октомври 2006 г.[12]
През 2006 г. Марин и Първанов са преизбрани за втори 5-годишен мандат.
Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
По време на двата си мандата Марин помилва 533 души и отказва помилване на 8628 души.[13]
На 9 декември 2011 г. о.р. генерал-майор Ангел Марин е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.[14]
На 10 януари 2012 г. Ангел Марин е награден от президента Георги Първанов с Орден Стара планина – първа степен с мечове за изключително големи заслуги към България.[15] Предложението за награждаването му е издигнато от 11 неправителствени организации[16] и одобрено от Министерския съвет на България на 7 декември 2011 г.[17]
След остри реплики от страна на премиера Бойко Борисов, въпреки че одобрението за самото награждаване идва с негов подпис,[18] и несъгласие с мотивите за награждаването, Ангел Марин връща ордена на 13 януари 2012 г.[19][20]
До смъртта си Марин е женен за Станка Марина. Те имат син и дъщеря на име Симеон и Стояна, както и двама внуци. Единият му внук е кръстен на него.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
