Анастасиос Пихеон

Анастасиос Илия Пихеон (на гръцки: Αναστάσιος Ηλία Πήχεων, понякога Πηχεών или Πηχιών) е гръцки революционер, водач на революционната организация Неа Филики Етерия.^[1][2][3]

Анастасиос Пихеон
гръцки революционер
Роден	1836 г. Охрид, Османска империя
Починал	24 март 1913 г. (77 г.) Костур, Гърция
Анастасиос Пихеон в Общомедия

Биография

Пихеон е роден в 1836 година в Охрид във влашко семейство, заселило се в града от село Шиписко след разрушаването на Москополе в 1769 година. Според български източници само баща му е влах, а майка му е българка.^[4] Получава висше образование в Атина. По професия е учител и в 1852 година става пръв директор на гръцкото училище на Маргарит Димзов в Битоля. От 1862 година е учител в костурската влашка паланка Клисура. В 1867 година в сътрудничество с гръцкия силогос в Костур, митрополията и гръцкото консулство в Битоля основава Неа Филики Етерия.

Къщата на Пихеон в Костур, днес „Музей на македонската борба“.

През 70-те години участва в дейността на Асоциацията за разпространението на гръцките писмена заедно с основателя ѝ Григориос Пападопулос и други македонци, като Петрос Занос, Георгиос Константинидис, Маргарит Димзов и други.^[5]

В 1878 година Пихеон участва в Гръцкото въстание в Македония и е секретар на Привременното правителство на македонската провинция Елимия, начело с Йоанис Говедарос, формирано в планината Червена гора (Вуринос).^[6] В 1879 година по донос на Пихеон Цариградската патриаршия отзовава владиката Иларион Костурски по обвинение в пробългаризъм.^[7]

В 1887 година е арестуван, съден в Битоля и осъден на заточение в Птолемаида, Сирия. Успява да избяга и се връща в Македония.

Анастасиос Пихеон умира в 1913 година в окупирания от гръцките войски Костур (Кастория). Пихеон е баща на гръцкия андартски капитан Филолаос Пихеон (капитан Филотас) (1875 – 1947).^[8]

Бележки

1. Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας // Архивиран от оригинала на 2011-07-17. Посетен на 2008-07-29.
2. Весела Трайкова. Опитът за Гръцко въстание в Македония през 1878 година. (В контекста на гръцката политика по националния въпрос през Източната криза 1876—1878 г.)
3. Αναστάσιος Πηχιών^{[неработеща препратка]}
4. Вестителев, Бележки върху козните и домогванията на елинизма в Македония от най-ново време, София, 1904, стр. 28.
5. Πέτρος Ζάνος (1817 – 1884) // meleniko.gr. Посетен на 29 юни 2014.
6. Το Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα στο Βούρινο, взето от www.mouseio-kozanis.gr на 21 юни 2011 г., архив на оригинала от 27 май 2011, https://web.archive.org/web/20110527234718/http://www.mouseio-kozanis.gr/content/view/21/67/lang,el/, посетен на 1 ноември 2011
7. Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 36 - 38.
8. Κωνσταντίνος Α. Βακαλόπουλος. Ο Βόρειος Ελληνισμός κατά την πρώιμη φάση του μακεδονικού αγώνα (1878-1894) – Απομνημονεύματα Αναστασίου Πηχεώνα, έκδοση ΙΜΧΑ, Θεσσαλονίκη, 1983.