From Wikipedia, the free encyclopedia
Ала̀ре[1] или Алар[2] (на гръцки: Αρχοντικό, Архондико, катаревуса: Αρχοντικόν, Архондикон, до 1926 година Αλάρι, Алари[3]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.
| Аларе Αρχοντικό | |
| — село — | |
  Аларе  Аларе  Аларе | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 177 души (2021 г.) |
Селото се намира на надморска височина от 60 m на около 4 km източно от град Енидже Вардар (Яница).[2]
В местността Тумба има праисторическо селище, обявено в 1984 година за паметник на културата.[4]
В XIX век Аларе е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Алар (Alar),[5] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Алар (Αλάρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Алари (Ααλάρη) е село с 20 християнски семейства.[6]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Аларе:
| „ | Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село Чаушли, от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Аларе брои 160 жители българи.[8]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти.[9] В селото има и турци.
Аларе е нападано от гръцки андартски чети на 11/24 декември 1905 година. Обединените гръцки чети на Ставрос Ригас, Михаил Анагностакос и Христос Прандунас нападат българското екзархийско село, но българската милиция в селото оказва силна съпротива, а ситуацията за андартите се влошава с появата на редовна османска войска.[10] По инициатива на Прандунас гърците пробиват обръча като дават само трима убити и трима ранени.[11] Селото отново е нападнато от андарти на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на ВМОРО до Ениджевардарското езеро, изселва населението му в Енидже Вардар, като едва след Младотурска революция му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи Димитър Лешников.[12]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Аларя, 28/II, 1 ч. от Апостол. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 униатски. черквата „Св. Атанас“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре.[13] | “ |
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Αγαλάρ) има 66 екзархисти.[6][14]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Алари (Αλάρι) като село с 82 мъже и 72 жени.[6]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Аларе има 23 къщи славяни християни.[15]
В 1924 година българското му население се изселва,[2] като по няколко семейства се заселват в Горни Воден, Станимашко, в Искра и Вълчин, Карнобатско. В селото остава само Траю Гъсков, действащ кмет на селото,[16] а скоро след това там са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Архондико. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 71 бежански семейства и 245 души бежанци.[17]
Землището на селото е в полето и се напоява добре. Основните продукти са жито, тютюн, овошки и памук.[2]
Антониос Аргириу (Αντώνιος Αργυρίου), гръцки андартски деец, четник в периода 1907-1908 година[18]
Божин Грубешлиев (1894 - ?), български кмет на Кочани през 1941 - 1942 година Гоно Гьошев, четник на Иван Карасулийски и Апостол Петков[19] Мицо Гъсков (Мицо Кяа), едър скотовъдец и член на управителното тяло на ВМОРО в Аларе, неколкократно лежи в турски затвори. За кратко е кмет на селото, но след 1922 година е заточен на Крит където и умира, а имотите му са заграбени от гръцки преселници.[20] Трифон Кяев, ръководител на селския комитет на ВМОРО[21]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
