From Wikipedia, the free encyclopedia
Айватово или понякога книжовно Хайватово[1] (на гръцки: Λητή, Лити, до 1926 година Αειβάτι, Айвати[2]) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 2841 жители (2001). В Айватово има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.
Тази статия е за селото в Солунско, Гърция. За селото в Скопско, Северна Македония вижте Айватовци. | Айватово Λητή | |
 Изглед към селото | |
  Айватово  Айватово  Айватово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 123 m |
| Население | 2841 души (2001) |
| Айватово в Общомедия | |
Селото е разположено в западната част на Лъгадинското поле, на 5 километра западно от Лъгадина (Лангадас) и на 12 северно от Солун, в източното подножие на планината Балджа на изхода на прохода Дервент (Дервени). Северозападно от селото е разположен манастирът „Христос Вседържител“.[3]
В Античността между Айватово и Лъгиново е разположен големият македонски град Лете (средно и новогръцко произношение Лити). Лете е известен от монети и надписи и е споменат от Птолемей (III, xiii), Плиний Млади (IV, x, 17), Валерий Харпократион, Стефан Византийски и Свидас в Античността и от Никифор Вриений (IV, xix) в Средновековието. В некропола на Лете е намерен Дервентският папирус, както и Дервентският кратер.[4]
Лете се появява в някои късни Notitiae Episcopatuum като викариат на солунската католическа архиепископия. До XVIII век е седалище на православна епископия,[4] а в Римокатолическата църква е титулярна епархия.[5]
Според сиджил от 1702 година, в началото на същата година стотина немюсюлмански жители на Айватли, водени от шестима местни първенци, вдигат бунт срещу събирача на данъци Хасан, нападат имението му и го разграбват. Селяните изгарят 52 квитанции за данъци, които Хасан планирал да им раздаде.[6]
Уилям Лийк в книгата си „Пътувания в Северна Гърция“ (1835) пише:
| „ | На изхода от долината отдясно е Хайват [Айватово], а отляво е Лайна. Последната е много малка, но в Хайват има голяма черква и 300 къщи, обитавани от българи-християни – народ, който заема цялата голяма морска равнина Долна Македония с изключение на две-три гръцки села. Малко жени в българските села могат да говорят гръцки.[7] | “ |
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айвати (Aïvati) живеят 1230 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хайватово (Hayvatovo) е посочено като село с 208 домакинства и 912 жители българи,[9] а Айбарово (Aybarovo) като село със 176 домакинства и 779 жители българи.[10] След Руско-турската война жителите на Айватово молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на ученици от селото, тъй като не могат да имат собствено училище.[11] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Айватово.[12]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Айватово живеят 1580 българи християни.[13]
| „ | В с. Айватово има отдавна добри гръцки училища, но понеже селяните не правят женитби с околните огръчени села, и селото е запазено.[14] | “ |
Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Айватово (Aïvatovo) има 2000 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[15]
Според Анастасия Каракасиду по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Айватово е пробългарската твърдина в Лъгадинско, в която българските четници евакуирали старите хора от село Гнойна, за да ги спасят от гръцките нападения.[16]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Айвати (Ἀειβάτι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 1395 души (725 мъже и 670 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено училище, както и детска градина с 252 ученици (263 мъже и 89 жени) и 4 учители и има едно образователно дружество.[17]
През Балканската война Айватово е освободено от 3 бригада на Седма пехотна рилска дивизия на 26 октомври 1912 година, след победата на ген. Спас Георгиев в известния Бой при Айватово.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Лити. Според Анастасия Каракасиду жителите на Айватово са разглеждани от жителите на съседното Гвоздово (Асирос) като потомци на „българска раса“, защото някога, а и все още говорели „славянски“.[18]
Антон Димитров (1868 – 1933), български революционер, основател на ВМОРО Георги Айватовски (Георгиос Айватлиотис, Γεώργιος Αϊβατλιώτης), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година[21] Демостен Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[22] Димитър Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[22] Емануил Ников (Емануил Никас, Εμμανουήλ Νίκας), учител и гръцки андартски деец, агент от трети ред[23] Кирил Лъвов (1830 – ?), български духовник, протосингел на Българската екзархия Мирон Гошев Миронов, български банкер, син на сестрата на екзарх Йосиф I Български Василя (Въла) и на Георги Мирчев Миронов,[24] учил в Робърт колеж от 1879/1880 година до 1886/1887 година, когато завършва,[25] учил право в Париж, участвал в управлението на Българската търговска банка[26] Никола Сьоков (Николаос Сьокос, Νικόλαος Σιώκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23] Тома Левов (? – 1918), български просветен деец Тодор Левов, български просветен деец, български учител в Гевгели, през август 1907 година дарява 180 екземпляра книги на български, френски, гръцки и английски език на библиотеката на Солунската българска девическа гимназия[27] Христо Димитров (Христос Димитриу, Χρήστος Δημητρίου), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година Христодул (Тольо) Левов (1854 – ?), български просветен деец Христо Михайлов – Айватовлията, български учител в Гумендже (1868 – 1870), борец за църковна независимост[28]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
