Аврам Чальовски

Аврам Минов Чальовски, наричан от съвременниците си Българския Хенри Форд, е сред най-значимите български индустриалци и виден дарител, родом от Македония.

Аврам Чальовски
български индустриалец
Аврам Чальовски
Роден	1854 г. Галичник, Османска империя
Починал	3 ноември 1943 г. (89 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Семейство
Деца	Евстатий Чальовски Манол Чальовски
Аврам Чальовски в Общомедия

Биография

Първа българска фабрика за тахан и захарни изделия в София. 1912 г.

Реклама на фирмата на Чальовски в „Дебърски глас“, 12 февруари 1939 г.

Реклама на индустриалната къща на Аврам Чальовски, „Дебърски гласъ“ (5). 15 мартъ 1943. с. 17

Чальовски със семейството си

Гробът на Аврам Чальовски. Централни софийски гробища

Чальовски е роден през 1854 година в западномакедонското село Галичник, тогава в Османската империя. Като малък е пастир в родното си село. След създаването на Княжество България, емигрира в София. Там продава боза по улиците, а когато събира достатъчно пари, купува работилница за боза и локум. В 1898 година купува кон и малка мелница и заедно с друг работник започва да произвежда тахан халва в работилницата.^[1] Тя прераства във фабрика, първата фабрика за тахан халва в България, започва да произвежда и сусамено масло. В 1921 година отваря втората си фабрика в Бургас, след като купува 2 работилници. Предприятията в София и Бургас са под името „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“, основана в 1898 година от Чальовски.

В 1936 година открива трети клон на фирмата на гара Искър. В него произвежда растителни масла, глюкоза и нишесте. Чальовски построява и бъчварски цех за амбалаж. Фабриката в София разполага със собствена печатница за етикети и рекламни бланки. Сградата на централата на фабриката е обявена за паметник на културата.^[2]

Производството на индустриалната къща получава множество отличия от международни панаири и изложби. В 1906 година получава сребърен медал в Милано, в същата година получава златен медал в Лондон, награди в Атина, Солун и Пловдив. Фирмата получава прескрипт в 1938 година, който гласи „Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла“, което представлява най-високото признание за дейността на Чальовски.

През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.^[3] Бургаската компания „Победа АД“ стартира през 1929 година като частно предприятие, след като Аврам Чальовски основава своята „Индустриална къща за производство на захарни изделия...“ в Бургас.

Освен с предпремачество, Аврам Чальовски е известен с широката си дарителска дейност. Той прави голямо дарение на Зографския манастир, който от своя страна му подарява икона на Спиридон Чудотворец, който е патронът на фирмата. Също така подарява параклис на църквата „Успение на Свети Иван Рилски“ в Рилския манастир. При Чальовски живее и работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов в продължение на 17 години, който създава множество шедьоври. Освен това Чальовски дарява чрез завещанието си помощи на стойност 550 000 лева на Бигорския манастир, църквите „Света Петка“ в родното му село, „Свети Димитър“ в Бургас и „Свети Никола Софийски“ в София.

Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година в София. Погребан е редом с първия работник, с когото стартира предприятието си. Двамата почиват в Софийските гробища, където Чальовски има закупена още в 1912 година самостоятелна гробница с 12 клетки.

Негови синове са българският революционер, деец на ВМОРО, Евстатий Чальовски и общественикът Манол Чальовски.

Родословие

Мино Чальовски

Аврам Чальовски (1854 — 1943)

Димитър Чальовски

Евстатий Чальовски (1885 — 1943)

Манол Чальовски (1888 — ?)

Ахил Чальовски (1887 — ?)

Невена Мирчева

Драга Чаловска

Лиляна Чаловска (1920 — 1997)

Цветанка Чаловска

Тодор Чаловски (1945 — 2015)

Яне Чаловски (р. 1973)

Външни препратки

• Малкото овчарче, което стана цар с труда си

Бележки

1. „Българския Форд“. Посетен на 5 януари 2012 г.
2. Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 225.