UH-60 Black Hawk (Блек Хоук) е американски двумоторен военно-транспортен вертолет, произвеждан от корпорацията Сикорски Еъркрафт. Приет на въоръжение в САЩ през 1979, „Блек Хоук“ измества от употреба стария UH-1 Ирокуа, широко използван във Виетнам. До разработването му се стига след конкурс за „Тактическа транспортна въздухоплавателна система“ (Utility Tactical Transport Aircraft System) на американската армия. Сикорски Еъркрафт предлага своя S-70, който впоследствие е доработен в прототипния YUH-60A. Впоследствие същият печели конкурса през 1976 и е приет на въоръжение в армията през 1976. Изнася се под означението S-70A.
Quick Facts Описание, Тип ...
UH-60 Black Hawk
MH-60L на рота Делта, 160-и Авиационен полк за специални операции на САЩ
В края на 60-те години на 20 век американската армия изработва стратегия за изтеглянето от употреба на вертолетите „Ирокуа“ и подмяната им с нов модел. Обявява се конкурс за „Тактическа транспортна въздухоплавателна система“ (Utility Tactical Transport Aircraft System, UTTAS), като едновременно с това започва работата по нов турбинен двигател, чиято конструкция по-късно ще се превърне в Дженеръл Илектрик Т700. Войната във Виетнам подчертава нуждата за военно-транспортен хеликоптер с по-високи тактико-технически характеристики, както и по-мощен двигател.[1] В допълнение вертолетът трябва да е достатъчно компактен, за да може да се транспортира от самолет C-130 Херкулес.[2] Изискванията за UTTAS са официално публикувани през януари 1972 година.[3]
Сикорски Еъркрафт създава три прототипа, означени като YUH-60А, първият от които полита през 1974 година. Другият дизайн бива предложен от Боинг Вертол под означението YUH-61. Американската армия избира моделът на Сикорски и той влиза в производство през 1976, като първите вертолети са предоставени на армейски части през 1978, а през юни 1979 UH-60А официално е приет на въоръжение.[4]
Бързо след приемането му на въоръжение, вертолетът претърпява промени и се появяват различни негови модификации, например полагане на мини и медицинска евакуация. Създадени са и EH-60, вариант за радиоелектронна борба, и MH-60, предназначен да подкрепя мисиите на първия.[5] Всички тези промени обаче увеличават теглото на вертолета, и през 1987 армията поръчва нов модел, който да включва всички направени дотогава модификации като стандартни. Новият модел получава означението UH-60L, като същевременно бива снабден и с по-мощен двигател (T700-GE-701C) и нова скоростна кутия, разработени за SH-60 „Сийхоук“.[6] Тези подобрения увеличават външния носещ капацитет на вертолета от 450 на 4100 килограма. UH-60L също бива снабден с нова система за автоматично управление на полета, която да улесни управлението с по-мощните двигатели.[7] Този вариант влиза в производство през 1989 година.[6]
През 2001 година е одобрен проект за нов вариант – UH-60M, който трябва да удължи летателния капацитет на дизайна до 2020 година чрез нов двигател, подобрена аеродинамика на перките, висококачествена електронна апаратура и високотехнологични системи за управление на полета. Департаментът по отбраната на САЩ разрешава производството на вертолета през 2006[8] и до края на 2009 година на американската армия са доставени над 100 вертолета от този вариант.[9]
UH-60 е средно голям военно-транспортен вертолет с четири перки на основното витло и два двигателя. Формата му е издължена и сравнително ниска, с цел улесняване на транспортирането му. Вертолетът е в състояние да пренася до 11 въоръжени войници едновременно, до 1170 кг вътрешен или 4050 кг външен товар. „Блек Хоук“ може да изпълнява широк спектър от бойни задачи, като медицинска евакуация, радиоелектронна борба, и тактически превоз на войници. Възможно е и да пренесе 105-милиметрова гаубица М102 с 30 снаряда и 4-членния ѝ екип.[10] Вертолетът е снабден със сложна авионика и GPS-системи.
UH-60 може да бъде оборудван и с малки криле, които се добавят в случай на нужда от допълнително въоръжение (напр. неуправляеми авиационни ракети) или горивни резервоари. Базовата конфигурация на тези криле е способна да пренася два 870-литрови и два 1700-литрови резервоара,[7] или до 4500 кг въоръжение..[7][11] По-късно се прави промяна в разположението на резервоарите, тъй като те ограничават стрелковия диапазон на страничните картечници. По тази причина броят на резервоарите е намален до два, а стреловидността на крилете е променена.[7]
Според модификацията и оборудването, цената на един „Блек Хоук“ е различна. Обикновен армейски UH-60L „Блек Хоук“ струва $5.9 млн., докато специализираният MH-60G „Пейв Хоук“ за ВВС струва $10.2 млн.[12]
Стандартни
UH-60A „Блек Хоук“
Базов вариант с 4-членен екипаж и място за до 11 пътници.[13] Оборудван с двигатели Дженеръл Илектрик Т700[14] и произвеждан между 1977 и 1989 година.
UH-60C „Блек Хоук“
Модификация за въздушно тактическо командване и управление.[14]
UH-60A с подобрени двигатели (Т700-701С), по-устойчива скоростна кутия и модернизирана система за управление на полета.[7] Произвеждан между 1989 и 2007.[16]
UH-60M „Блек Хоук“
Подобрен дизайн с по-широки перки, интегрирана система за анализиране и управление на машината, както и нова конфигурация на кабината. Влиза в производство през 2006 година.[17] Предназначен да замени другите варианти на
Модификация на последния с електронно (нехидравлично) управление и стандартизирана авионика. Изпитанията на този вариант започват през август 2008.[19]
Специални
EH-60A „Блек Хоук“
UH-60A с променена електрическа система и добавени два пулта за изпълнение на задачи за радиоелектронна борба. Всички вертолети с тази модификация са били върнати до първоначалната си конфигурация.[14]
UH-60A с оборудване за медицинска евакуация.[14][20]
HH-60L
Специализирана модификация на UH-60L за медицинска евакуация.[14] Добавеното оборудване включва външна лебедка, система за управление на вътрешната среда, кислородна система и удароустойчиви амбулаторни места.[20]
MH-60A „Блек Хоук“
UH-60A с инфрачервен скенер, допълнителна авионика и възможност за въздушно презареждане.[14]
MH-60K „Блек Хоук“
Модификация за армията, предназначена за изпълнение на специални задачи. Използва се от 160-и въздушен полк за специални операции.[15]
MH-60L
Специализирана нападателна модификация за същата армейска единица. Може да се оборудва с ракети AGM-114 „Хелфайър“, 30-милиметрово автоматично оръдие М230, неуправляеми авиационни ракети Хайдра 70 и Минигън М134D.[21]
Първата военна част, въоръжила се с „Блек Хоук“, е американската 101-ва въздушно-десантна дивизия.[26] Първата му бойна употреба е по време на американската окупация на Гренада (1983), а после е употребяван и в окупацията на Панама през 1989. Най-голямата въздушна атака в историята на американските сухопътни войски е осъществена през 1991 по време на Войната в Залива с над 300 хеликоптера. Най-известната му употреба обаче е при коалиционното нападение над сомалийски войски в Могадишу. „Блек Хоук“ днес се използва редовно при мисии в Ирак и Афганистан.[7]
Колумбийските военни и полицейски служби използват „Блек Хоук“ за противопартизански операции и срещу наркокартели. Колумбийската въоръжена модификация се нарича Arpia (Харпия).[27][28]