50 г. пр.н.е.

50 (петдесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

<<		1 век пр.н.е.						>>
00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	9	8	7	6	5	4	3	2	1

Събития

В Римската република

Римската република (жълто) през 50 г. пр.н.е.

• Консули на Римската република са Луций Емилий Павел и Гай Клавдий Марцел Младши.
• 1 март – консулът Марцел предлага преразпределяне на провинците и бързо назначаване на нови управители като особено акцентира на Галия. Народният трибун Гай Курион, основен застъпник по това време на каузата на Цезар, налага вето. Целта на оптиматите е да попречат на Цезар да се кандидатира и да бъде избран за консул придобивайки законен имунитет.
• Лято – Цезар посещава Цизалпийска Галия, където е приет тържествено като победител във война. Поради очаквана нова атака от страна на партите, се стига до съгласие Цезар и Помпей да предадат по един легион за подсилване на войските в Сирия. Помпей да предостави легиона, който той по-рано е пратил в помощ на Цезар, което означава че последният реално се лишава от два легиона.^[1]
• 1 декември – Сенатът приема с 370 за и 22 против предложението на Гай Курион, според което Цезар и Помпей трябва да се откажат едновременно от командването на войските и провинциите си без да се опоменава точна дата или срок.^[2][3]
• 10 декември – мандатът на Курион изтича и той напуска Рим, за да се присъедини към Цезар в Равена. В длъжност встъпват новите народни трибуни Марк Антоний и Гай Касий Лонгин, които поемат защитата на каузата на цезарианците в Рим.^[4]
• 18-20 декември – консулите предлагат Цезар да бъде обявен за обществен враг, а Помпей да поеме веднага командването на двата легиона в Италия. Марк Антоний отрича и принязава постиженията на Помпей в цялата му кариера като предлага легионите да бъдат пратени в Сирия.^[4][5]

Родени

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Починали

• Аристобул II, цар на Юдея
• Квинт Хортензий, римски сенатор, консул (69 пр.н.е.) и оратор (роден 114 г. пр.н.е.)

Източници

1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 269
2. TSi Sheppard. „Pharsalus 48. Caesar and Pompey – Clash of Titans“. Osprey Publishing, 2006. стр. 18
3. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 421
4. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 270
5. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 422